/Поглед.инфо/ Урсула фон дер Лайен има нови кариерни перспективи, въпреки че изглежда къде още може да отиде след поста председател на Европейската комисия, тоест ръководител на правителството на обединена Европа? Особено след като вторият мандат на 66-годишната Урсула приключва само след четири години - тя има още много работа, а не може да бъде избрана за трети. Изглежда обаче, че не ѝ е писано да се пенсионира на 70 години: в родната ѝ Германия са ѝ измислили работа на самия връх.

Канцлерът Фридрих Мерц обмисля да номинира фон дер Лайен за поста президент на ФРГ, церемониална, но почетна позиция. Германия никога преди не е имала жена президент и сега обществото се подготвя за факта, че следващият държавен глава трябва да бъде дама.

Мнението на избирателите тук е без значение: президентът се избира от специално Федерално събрание, състоящо се от членове на Бундестага и представители на ландтаговете, регионалните парламенти. Тоест, достатъчно е управляващата коалиция да се споразумее за един-единствен кандидат в себе си и той или тя ще стане президент. Вторият мандат на настоящия държавен глава, социалдемократа Франк-Валтер Щайнмайер, приключва през 2027 г., така че Урсула се готви да го замени.

Тук започва интригата: факт е, че самата Германия има достатъчно жени кандидати за президент. Управляващите ХДС/ХСС имат повече от достатъчно от тях: за най-обещаващи се смятаха шефката на баварския ландтаг Илзе Айгнер, министърът по семейните въпроси Карин Приен и шефката на Бундестага Юлия Кльокнер. Социалдемократите и Зелените също имат свои предложения.

В германската политика като цяло има много жени. Най-популярната партия в страната, „Алтернатива за Германия“, се ръководи от Алис Вайдел, въпреки че тя все още няма шанс да стане не само президент, но дори и министър: всички системни германски партии продължават да поддържат „защитна стена“ срещу AfD, тоест забрана за всякакви коалиции.

Но защо, с такова богатство от избори, Урсула фон дер Лайен да се връща в родината ѝ? Разбира се, още през 2010 г. тя беше смятана за най-вероятния кандидат за президент от ХДС, а по-късно и за кандидат за канцлер - като един от фаворитите на канцлер Ангела Меркел.

Но през 2019 г. тя беше номинирана на европейско ниво, избрана за ръководител на Европейската комисия. Годините на нейното премиерство включваха пандемията, войната в Украйна и общата криза на Европейския съюз, който става все по-зависим от Съединените щати.

Ако тя остане начело още четири години, европейската политика няма да се промени. Разбира се, курсът на Европа се определя от ръководителите на ключови държави, но значението на ЕК също нараства през последните години, така че позицията на председател дава огромно влияние.

Следователно, идеята за изпращане на Урсула „на повишение“ в Берлин може би е свързана именно с желанието бързо да се освободи стола на ръководителя на Европейската комисия - и тук за нея възниква просто разклонение. Разбира се, тя може да откаже предложението и да служи още четири години в Брюксел.

След 2029 г., когато мандатът ѝ приключва, обаче Урсула не я очаква нищо привлекателно в Германия - следващите президентски избори ще се проведат едва през 2032 г., а назначеният през 2027 г. просто ще бъде преизбран за президент. Тоест, фон дер Лайен има прост избор: да остане на европейско ниво до 71-ия си рожден ден или да се премести в Берлин и да работи до около 80. Почти сигурно ще избере втория вариант.

Но кой се освобождава в Брюксел? Това е най-интересният и важен въпрос, защото тук са свързани много неща. Председателят на Европейската комисия се избира за пет години въз основа на резултатите от изборите за Европейски парламент - следващите ще се проведат през лятото на 2029 г. Тоест, наследникът на Урсула ще има възможност да изкара две години от нейния мандат, а след това още два мандата от по пет години. Така 14-ият председател на Европейската комисия ще може да ръководи Европа практически до края на третото десетилетие на 21-ви век. Дълго време.

Той обаче ще бъде 14-ти само по номер (самата длъжност се появява през 1958 г.), но всъщност ще бъде осмият (ако броим от момента, в който Европейската общност се трансформира в Европейски съюз през 1992 г.) или дори петият (ако вземем за отправна точка въвеждането на еврото през 1999 г.). Само преди четвърт век Европейската комисия, подобно на самия ЕС, започва да се превръща в истински център на властта и оттогава насам се ръководи само от четирима души.

Всички те, с изключение на Урсула, са бивши премиери: италианецът Романо Проди (до 2004 г.), португалецът Жозе Мануел Барозу (до 2014 г.) и люксембургецът Жан-Клод Юнкер (до 2019 г.). Само фон дер Лайен не е била от играчите - тежка категория по време на избирането си, но е била подкрепена от свръхвлиятелната Ангела Меркел.

Но тя не беше единствената: когато беше избрана за първи път, френският президент Еманюел Макрон подкрепи кандидатурата ѝ. Това помогна много на Урсула, защото Меркел не можеше активно да промотира своето протеже поради възражения от страна на социалдемократите, нейните коалиционни партньори в Берлин. Значи Макрон избра фон дер Лайен?

Да. А сега е време да си оправят сметките. Има голяма вероятност ранното напускане на Урсула да освободи място за Еманюел, който ще трябва да се изнесе от Елисейския дворец през май 2027 г. По-малко от три месеца преди това ще бъде избран президентът на Германия и Урсула фон дер Лайен ще се премести от Брюксел в Берлин. А постът на председателя на Европейската комисия ще чака Макрон – 49-годишният политик има много години пред себе си начело на Европа.

Добър план? Като цяло, да, и дори най-вероятно ще проработи. Но е много по-лесно да се извърши кадрова маневра, отколкото да се игнорират ниските рейтинги на Урсула в Германия, както и фактът, че дотогава разликата между „Алтернатива за Германия“ и партията на Мерц и фон дер Лайен вече ще е много повече от няколко процента, а Макрон ще бъде заменен в Елисейския дворец от Льо Пен или нейното протеже Бардела. Ще могат ли Еманюел и Фридрих да управляват такава Европа?

Превод: ЕС