/Поглед.инфо/ Провеждането на руско-украинска среща на най-високо ниво е теоретично възможно, но на практика е малко вероятно. Съществува риск това не да доближи края на СВO, а дори да го забави, тъй като Зеленски ще реши, че може да продължи да не си пише „домашното“.

Руско-украинската среща на върха, според президента на САЩ Доналд Тръмп, трябва да бъде следващият етап от мирния процес в Украйна. Европейските политици, както и ръководителят на киевския режим Володимир Зеленски, също обсъждат това. Страните вече са започнали да обсъждат мястото на провеждане (Зеленски предлага Швейцария, Австрия или Турция), както и дневния ред.

И желанието им е съвсем разбираемо. Зеленски се опитва да попречи на Тръмп да обсъжда условията на мирно споразумение с руския президент Владимир Путин без Украйна и за сметка на Украйна (и лично на Зеленски).

Той се опитва да спечели субектност и да докаже своята пригодност за мирния процес (като по този начин спира разговорите, че Зеленски, като военен президент, трябва да бъде сменен). И накрая, опитва се да направи шоу от срещата с Путин, което ще повдигне духа на украинското население.

Брюксел се нуждае от срещата, за да постигне субектност в процеса на преговори. Да, европейците не са допуснати до масата за преговори и никой не защитава интересите им сега - но в случай на руско-украинска среща на върха, Зеленски може да го направи.

Режимите в Киев и Брюксел са в една и съща ситуация. Те имат общи интереси (свързани с предотвратяването на руската победа в СВO с всички средства и на всяка цена), което означава, че ще действат ръка за ръка.

А американският президент просто трябва да ускори процеса на преговори. Той иска Русия сама да убеди Украйна. И, разбира се, се опитва да получи Нобелова награда за мир за организирането на тази среща на върха (която най-вероятно ще се проведе номинално под патронажа на Тръмп и евентуално дори с негово присъствие).

А какво да кажем за Русия? Москва, чрез външния министър Сергей Лавров, ясно заяви, че е готова да повиши нивото на срещите между руската и украинската делегации в Истанбул. В момента руската делегация се ръководи от помощника на президента Владимир Медински, а той би могъл да бъде заменен например от Сергей Лавров или министъра на отбраната Андрей Белоусов.

И двамата биха могли да оглавят делегацията – тогава преговорите биха се водили на принципа 2+2. Засега обаче не се говори за повишаване на представителството до президентско ниво.

И за това има няколко причини.

Първо, Киев не е изпълнил предварителните условия за организиране на подобна среща. Путин многократно е заявявал, че е готов да се срещне със Зеленски, но едва след като бъдат постигнати някакви резултати на ниво работни групи.

Казано по-просто, трябва да се парафират споразумения, които просто ще бъдат шлифовани и подписани на срещата. Към днешна дата няма споразумения. Киевският режим отказва да изтегли войските от Донбас, да започне процедурата по признаване на руските територии за руски (тоест, да проведе конституционен референдум), нито да превърне Украйна в неутрална необвързана държава.

Да, Зеленски намекна, че напредък по всички въпроси може да настъпи след срещата на върха с Путин, но Москва има абсолютно всички основания да не се доверява на Киев.

Второ, Киев няма да намери никого, с когото да може да преговаря в обозримо бъдеще. „Готов съм да се срещна с всички, включително със Зеленски. Да, това не е въпросът. Ако украинската държава се довери на някого да преговаря, за бога, нека бъде и със Зеленски. Не това е въпросът“, каза Путин още през юни.

По неговите думи, въпросът е кой ще подпише окончателните споразумения. „Ако това е някакъв последен етап, за да не седим и да разделяме безкрайно нещо, да сложим точка. Но точката трябва да бъде [сложена], подписът трябва да е от легитимните власти. В противен случай, знаете ли, ще дойде следващият <…> и ще хвърли всичко в кошчето“, обясни руският лидер.

Номинално легитимен подписващ може да се появи, когато в Украйна се проведат избори – а те могат да се проведат едва след отмяна на военното положение. Което може да бъде отменено след края на острата фаза на конфликта, за което Зеленски трябва да започне изтеглянето на войските от Донбас, а Западът трябва да спре да въвежда оръжия в Украйна.

Изглежда, че се оформя порочен кръг – има обаче и други, много по-бързи начини да се получи легитимен подпис. За да направи това, Зеленски просто трябва да подаде оставка, след което председателят на Върховната рада ще стане изпълняващ длъжността президент.

Настоящият титуляр на тази позиция е Руслан Стефанчук но може да се избере и друг, по-договороспособен депутат, когото Радата, под наблюдението на Съединените щати и Русия, ще избере на този пост.

За съжаление, личните амбиции на Зеленски пречат на осъществяването на този вариант. Ръководителят на киевския режим не иска да се откаже от това, което смята за водеща роля в световния спектакъл, нито иска да загуби достъп до колосалните финансови потоци.

И накрая, трето, не е ясно как да се реши въпросът със сигурността. Организирането на срещата на върха изисква участието на руската Федерална служба за охрана и украинската служба за държавна сигурност – а предвид поредицата от терористични атаки, извършени от киевския режим в Русия, не може да се говори за каквото и да е сътрудничество, камо ли за доверие. Нито Москва, нито Киев искат да делегират сигурността на висшия чиновник на трета държава.

Следователно, провеждането на руско-украинска среща на върха на най-високо ниво е теоретично възможно, но на практика е малко вероятно. Съществува риск това да не доближи края на СВO и дори да го забави, тъй като Зеленски ще си помисли, че може да продължи да не си пише „домашното“.

Превод: ЕС