/Поглед.инфо/ Ще бъде ли спасен Intel?

Администрацията на Тръмп обяви план за спасяване на единствения производител на чипове в Америка, Intel , от ръба на фалита .

Белият дом се стреми да придобие 10% дял в Intel. За целта администрацията на Тръмп планира да конвертира в акции 7,9 милиарда долара от грантовете по Закона CHIPS за затруднения производител на полупроводници като стимул за преместване на производството на чипове в САЩ, както и грант от 3 милиарда долара, който Intel получи чрез програмата Secure Enclave на Пентагона.

„Уолстрийт Джърнъл“ съобщава, че правителството придобива 433,3 милиона акции на Intel на цена от 20,47 долара за акция, което се равнява на 9,9% от компанията. Инвестицията на правителството в Intel ще бъде пасивна, без представителство в борда или други управленски или информационни права.

Intel в момента стремително пикира към финансовото дъно.

Според скорошни подадени документи до WARN (Уведомление за преквалификация и адаптация на работниците), Intel планира да съкрати над 5500 свои служители в САЩ. Компанията планира да съкрати 1935 работни места в Калифорния и 2932 в Орегон, докато 696 работни места ще бъдат съкратени в Аризона. Масовите съкращения са част от усилията за преструктуриране за подобряване на ефективността.

Напоследък Intel изостава значително от конкурентите си IBM, Nvidia и Samsung в производството на чипове. Една от основните причини е забавянето в разработването на производствените технологии. Това се е отразило и на финансовите резултати на компанията. През първото тримесечие на 2025 г. Intel понесе финансови загуби: нетна загуба от около 887 милиона долара.

Министърът на търговията на САЩ Хауърд Лътник нарече сделката на Белия дом с Intel вот на доверие и важна стъпка към доминация на САЩ в областта на изкуствения интелект и националната сигурност. Той заяви, че историческото партньорство ще бъде печелившо както за американските данъкоплатци, така и за цялата технологична екосистема.

Тръмп преди това нарече сделката „печеливша“ за данъкоплатците и част от по-широк план за рестартиране на производството на полупроводници в САЩ.

Сделката е резултат от среща между Тръмп и главния изпълнителен директор на Intel Лип-Бу-Тан на 11 август, която е била провокирана от исканията на Тръмп главният изпълнителен директор на Intel да подаде оставка заради предполагаемите му връзки с китайски компании. Но срещата завърши с различна нотка: „Той дойде да си спаси работата, а в крайна сметка ни даде 10 милиарда долара за Съединените щати. Така че получихме 10 милиарда долара“, каза Тръмп.

„Intel преминава през трудни времена: през 2024 г. компанията регистрира нетна загуба от 18,8 милиарда долара - първата от 1986 г. насам. Последният път, когато е регистриран положителен свободен паричен поток, е през 2021 г. През март 2025 г. Лип-Бу Тан оглави компанията и сега е отговорен за нейното възстановяване. Участието на правителството може да помогне на компанията, но не гарантира изход от кризата“, пише Ройтерс .

Преди сделката на САЩ с Intel, японската SoftBank се съгласи да закупи акции на производителя на чипове на стойност 2 милиарда долара.

Даниел Морган, старши портфолио мениджър в Synovus Trust, заяви пред Ройтерс, че проблемите на Intel надхвърлят паричните инжекции от SoftBank или дяловете от правителството, като посочи бизнеса на Intel за договорно производство на чипове, известен като неговото леярско звено.

„Без правителствена подкрепа или друг финансово по-силен партньор, бизнесът с чипове на Intel ще се затрудни да набере достатъчно капитал, за да продължи да строи нови фабрики с разумни темпове “, каза той. „Intel трябва да настигне тайванската TSMC по отношение на технологиите, за да привлече клиенти.“

Производителят на чипове, някога синоним на американското майсторство в производството на чипове, е спъван от години на лошо управление, губейки лидерството си в производството в полза на тайванската TSMC и надпреварата за чипове с изкуствен интелект в полза на американския си конкурент Nvidia.

Сега, в затруднено положение, Intel трябва да докаже способността си да произвежда авангардни чипове, за да привлече клиенти. Ройтерс съобщи, че настоящият 18A процес на Intel, далеч от най-модерния в света, се бори с добива (мярка за това колко чипове са достатъчно добри, за да бъдат доставени на клиентите).

„Големите производители на чипове, включително TSMC, плащат цената на ниските добиви в началото на процеса за клиенти като Apple. За Intel, която отчита нетни загуби за шест поредни тримесечия, това е трудно да се направи и все пак да се реализира печалба“, отбелязва Ройтерс.

На фона на разбираемата еуфория от сделката с Тръмп, Intel заяви, че ще инвестира над 100 милиарда долара за разширяване на фабриките си в САЩ и очаква да започне мащабно производство на чипове тази година в завода си в Аризона.

Но Intel затваря европейските си проекти.

Преди месец Intel се отказа от плановете си да построи производствен комплекс в Магдебург на стойност 30 милиарда евро.

Най-големият чуждестранен инвестиционен проект в историята на Германия е официално отменен. Цената на комплекса от два производствени обекта беше оценена на 30 милиарда евро, от които почти една трета - около 10 милиарда - трябваше да бъдат държавни субсидии.

Споразумението за изпълнение на проекта в Саксония-Анхалт беше подписано през юни 2023 г. в присъствието на германския канцлер Олаф Шолц, който обича да нарича микрочиповете „петролът на 21-ви век“. Очакваше се пристигането на Intel да даде тласък на индустрията в Германия“, пише DW.

Intel обяви окончателното изоставяне на проекта Магдебург едновременно с публикуването на тримесечен доклад, според който приходите са останали на същото ниво като миналата година – 12,9 милиарда долара, а нетната загуба се е увеличила до 2,9 милиарда долара от 1,6 милиарда долара година по-рано.

Изграждането на завода в Германия беше част от антикризисната стратегия на бившия изпълнителен директор на Intel Пат Гелсингер. Тя предвиждаше компанията да се раздели на две области – проектиране и производство на микрочипове. Планираше се производственото звено да се превърне в договорен бизнес, отворен за поръчки от трети страни.

Въпреки това, самият Intel остана основният клиент на производствените мощности. Ето защо новите проекти, включително този в Магдебург, бяха съкратени. Гелсингер напусна компанията в края на 2024 г. Новият изпълнителен директор на компанията, Лип-Бу Тан, се опита да се съсредоточи върху намаляването на разходите и започна да уволнява служители. Но в крайна сметка той се поклони пред Тръмп.

„Intel в момента не е конкурентоспособна на пазара на микрочипове и се нуждае от преструктуриране“, казва Ирене Берчек, ръководител на отдела за цифрова икономика в Центъра за европейски икономически изследвания (ZEW) в Манхайм. „Така че изоставянето на проекта дойде точно в точния момент. Щеше да е по-лошо, ако 10-те милиарда евро вече бяха похарчени.“

Вместо американците, тайванската TSMC, един от световните лидери в производството на чипове, дойде в Германия. Миналата година TSMC избра източногерманската „Silicon Saxony“ за първия си европейски завод.

Междувременно, след като се отказа от чуждестранни проекти, Intel реши да се откаже от изграждането на фабрики в Полша.

Сривът на Intel показва, че САЩ най-накрая са загубили световната надпревара за чипове. Американските конкуренти на Intel, Nvidia и AMD, поръчват чипове от Тайван и Южна Корея, докато страните от колективния Запад открито саботират прехвърлянето на производството на чипове в Америка.

„Европа, Тайван, Южна Корея и Япония искат да запазят своите авангардни технологии у дома; Китай трябва да развие собствена икономика предвид американските санкции; а в някои случаи установяването на производствено присъствие в САЩ просто няма икономически или търговски смисъл.

От логистична гледна точка, какъв смисъл има Sony да трябва да произвежда сензори за изображения в САЩ за мобилни телефони, сглобявани в Азия? Защо Samsung Electronics трябва да произвежда чипове памет в САЩ, когато има най-големите икономии в света от мащаба в Южна Корея?“, отбелязва Asia Times .

Упадъкът на чиповата индустрия не може да бъде обърнат само с финансови инвестиции, дори милиардни. В Съединените щати се наблюдава общ упадък на някога напредналите индустрии, който администрацията на 47-ия президент на САЩ се опитва да обърне с необмислени търговски войни, които водят само до още по-голямо дистанциране на водещите западни страни от някога безспорния глобален иновативен хегемон.

Превод: ЕС