/Поглед.инфо/ Европейският съюз е изправен пред нарастваща медицинска, икономическа и политическа криза поради продължаващата неспособност на континента да ваксинира населението си. Предвид големия брой случаи, настанявания в болници и смъртни случаи, в много държави-членки икономиката на ЕС остава до голяма степен парализирана поради карантина, все повече и повече щамове на вируса се разпространяват, за което обвиняват и Европейската комисия, отговорна за закупуването на ваксини за блока, и фармацевтичните компании, на които е поръчано производството. Но причините за настоящия хаос в ЕС са значително по-сложни.
В началото на пандемията Европейската комисия беше инструктирана да закупи ваксини срещу КОВИД-19 за целия Европейски съюз. Това беше най-разумният политически път, тъй като в противен случай войната между държавите-членки от началото на пандемията, довела до налагането на държавен контрол върху износа на лични предпазни средства, вероятно щеше да стане по-жестока. Но Комисията няма опит в преговорите за мащабни покупки на лекарства. И се оказва, че не е добра идея тепърва да се учи на това в разгара на най-тежката здравна криза в Европа от 100 години насам.
Изглежда, че ЕС се е заел с цялостно снабдяване с ваксини, преди всичко с оглед на икономиите от мащаба, т.е. използвайки пазарната позиция на континента, за да договори преференциална цена. От човешка и макроикономическа гледна точка обаче това нямаше особен смисъл: основният приоритет трябва да бъде спешността и скоростта на доставка, тъй като ще бъдат предотвратени потенциални случаи на зараза и спестяванията на разходи, произтичащи от възстановяването на икономиката на ЕС по-рано от очакваното би надхвърлило всякакви икономии на разходи от по-евтини ваксини. Правителствата извън ЕС, като Израел и Великобритания, които взимаха по-бързо решения за поръчки и не се съобразяваха с цените, са по-успешни в закупуването на ваксини предварително.
Недоволството, с което ръководството на ЕС отговаря на съобщенията на “Файзер”-Бионтех” и “АстраЗенека” през последните няколко седмици, че доставките им на ваксини в Европа за известно време ще бъдат по-малки от договореното, е напълно оправдано. В отговор на това ЕК обяви задължителни уведомления за износ на ваксини, изисквайки от износителите на ваксини в ЕС да уведомят регулаторните органи на (по същество да поискат разрешението им), преди да изпратят ваксините извън континента.
Не че увеличаването на прозрачността за това къде се продават ваксините е нещо лошо. Но ако ЕС действа от позициите на „ваксинационен национализъм“ до такава степен, че отказва на компаниите правото им да изнасят договорените ваксини, докато ЕС си осигури собствени, би било катастрофална политическа грешка. Веригата за доставка на ваксини винаги е сложна. Европейските производствени предприятия зависят от материали извън ЕС. Ако ЕС забрани износа, тогава със сигурност ще има отговор от другите страни, което допълнително ще намали и без това ниската производителност на фармацевтичните компании в ЕС. Настояването на първо място за ваксиниране на европейци също би подкопало стабилната политическа цел на ЕС да помогне за ваксиниране на световното население, отчасти поради морални съображения и отчасти за избягване връщането на мутирали щамове на вируса КОВИД-19 в ЕС. Така налагането от ЕС на ограничения върху търговията и износа на ваксини може да доведе до увеличаване на смъртността сред европейците по време на тази пандемия.
Вместо да стъпват по този опасен път, европейските държави трябва да се съсредоточат върху по-прости задачи - те трябва да насочат усилията си към по-добро използване на ваксините, които вече са получили. В това отношение не може да има съмнение, че те не отговарят напълно на задачата си.
Дори повече от месец след като Европейският съюз одобри първата ваксина на 21 декември, употребата на ваксината в страните от ЕС все още е значително различна. В същото време практически няма доказателства, че най-добрите практики са били разпространявани сред страните-членки на ЕС.
Към 25 януари Дания и Малта успяха да използват повече от 100% от ваксините, предоставени им от Европейския съюз, тъй като са успели да получат повече дози от всеки флакон, отколкото е предписано официално. Това е в пълен контраст с, например, около 11% от ваксините, използвани в България, 23% в Холандия, 49% във Франция, 62% в Германия и 57% в ЕС плюс Норвегия като цяло. С други думи, ако всички държави от ЕС, в които вече от месец действа програма за ваксинация, се научат да ваксинират толкова ефективно, колкото Дания, повече от шест милиона европейци вече биха получили поне една доза ваксина срещу КОВИД-19. Това представлява над 7% от населението над 65 години в ЕС плюс Норвегия.
Географски всички държави-членки на ЕС са различни и за много от тях е много по-трудно да се ваксинират всички хора в риск, отколкото за Дания, където по-голямата част от населението живее на един остров. Те също така са избрали различни стратегии за масова ваксинация, които биха могли да повлияят на тези статистически данни. Например, би могло да бъде по-бързо да се проведе ваксинацията, ако ударението бъде поставено върху здравните работници, които могат да бъдат ваксинирани на работните места, където повечето от тях често се намират, вместо, да речем, първо да се ваксинират само най-старите хора, много от които живеят у дома в райони, разположени на голямо разстояние един от друг.
Но някои варианти за ваксинация едва ли са оправдани. Степента на използване на 57% от наличните ваксини в ЕС като цяло означава, че някои страни от ЕС могат да ваксинират с две дози, като резервират втора доза за всяко ваксинирано лице веднага след получаване на първата, тоест използвайки само 50% от наличните ваксини. Би било нелепо да се защитават срещу малко вероятно бъдещо спиране на доставките, като се ваксиниран по-уязвимите европейци дори с първата доза днес.
Масовата ваксинация срещу КОВИД-19 също показа, че в някои европейски страни, като Холандия, липсва централизиран компютъризиран регистър на ваксинациите, което очевидно затруднява провеждането на масови ваксинации с втората доза за кратко време, оставяйки властите да не могат да извършват проследяване. Други държави-членки трябваше да събират данни за ваксинацията по факс. Без съмнение тези държави сега съжаляват, че преди пандемията не са отделили достатъчно средства за развитието на информационните технологии в здравния сектор. След като пандемията приключи, в здравната политика вероятно би била по-важна не ефективността и по-ниските разходи (на ваксините), а способността за справяне с извънредни ситуации и способността за адаптиране към ситуацията. Но не е късно да се инвестира в модернизация на инфраструктурата за ваксинация точно сега, дори ако в началото тази модернизация трябва да забави масовите ваксинации за известно време.
Европейският съюз се оказа в икономически и политически експлозивна ситуация. Без допълнителни доставки на ваксини ЕС няма да може бързо да възстанови икономиката си, поне не без опустошителните последици под формата на огромен брой жертви на пандемията. Няма да е възможно бързо да се реши проблемът през следващите седмици, тъй като е невъзможно да се създадат някакви чудотворни производствени комплекси за производство на ваксини в един миг. Ако Европа искаше повече дози ефективни ваксини, тя трябваше да поеме риска да ги поръча през лятото и есента на 2020 г., а не сега.
Сега ЕС трябва да поеме ангажимент, наистина да се закълне, подобно на Хипократ, да не причинява допълнителни вреди. Континентът трябва да се въздържа от действия в контекста на „национализма на ваксините“ и забраните за продажба на ваксини и техните компоненти. Разбира се, Европа трябва да настоява фармацевтичните компании да спазват договорите с Европейската комисия и да предприемат спешни стъпки за осигуряване на допълнителни доставки на ваксини през следващите месеци. Ако ваксините на “АстраЗенека” и “Джонсън и Джонсън” бъдат одобрени за употреба в ЕС през следващите седмици, системата за снабдяване с ваксини трябва да бъде значително подобрена през второто тримесечие на 2021 година.
Но преди всичко страните от ЕС трябва да се съсредоточат върху пълното използване на ваксините, които вече имат, за да защитят европейците в риск от коронавируса. Далеч по-амбициозните стратегии за масова ваксинация не могат да бъдат изоставени под никакъв предлог. Ползите от ваксинирането на цялото население на европейците на възраст над 16 години до края на юни далеч надхвърлят всички вероятни икономически разходи - предизвикателство, което все пак е постижимо. (Всъщност Дания го изпълни въпреки скорошните забавяния в доставките на ваксини.) За такава голяма и богата група държави като ЕС това е приоритетна задача, която никой не може да си позволи да пренебрегне.
Превод: В. Сергеев