/Поглед.инфо/ През 2022 г. международните посещения, които доскоро бяха ритуална реликва на култа към вярата в свързаността на глобалния свят, искряха с ярки цветове. Наблюдавахме как президентът на САЩ лети до Близкия изток през лятото, опитвайки се да изцеди малко петрол от безводните отношения на региона с администрацията на Демократическата партия.

Разгледахме как Г-7, авангардът на цивилизования свят, защитниците на свободната търговия и други радости на laissez faire (Икономическа доктрина, според която икономическата намеса и държавното регулиране на икономиката трябва да бъдат минимални. - бел. ред.), подготвиха безумното решение за намаляване на цените на руските енергоносители (и в бъдеще - не само на руските) чрез законодателно определяне на тавана на цените.

Накрая видяхме как канцлерът Шолц отиде при арабите, на който, поради липсата на други големи успехи, германската преса успя да запише получените с пазарлък няколко танкера LNG. Миналата седмица същият Шолц отиде в Китай и си струва да поговорим подробно за пътуването му.

Канцлерът на име Олаф не се втурна сам към Поднебесната империя. Заедно с него цяла десантна група се побира на борда на малък самолет. В него бяха шефът на Deutsche Bank Кристиан Шевинг, ръководителят на BioNTech, разработила антивирусната ваксина, Угур Шахин, президентът на германския химически гигант BASF Мартин Брудермюлер, шефът на фармацевтичния гигант Merck Белен Гарихо, президентът на Сименс, Роланд Буш, шефът на Фолксваген, Оливър Блуме, и цяла група представители на по-малки компании: от Адидас, БМВ и Байер до Хип, Вакер и ГеоКлимаДизайн.

Целият връх на Германия - нейната политическа структура, могъща индустрия и изследователска мощ - отлетяха за Пекин. За какво? Пресата предлага различни версии: някои, като Politico, започнаха да говорят за факта, че топлите отношения с Китай остават единственото стабилно нещо за Германия в един бързо променящ се свят.

Други казаха, че Шолц е отлетял до Пекин, за да преговаря нещо от името на Европейския съюз – в крайна сметка, не е удобно шефът на Европейската комисия да отиде там с такива цели. Трети, например, германската преса, представена от DW, разказа, че с посещението и състава на делегацията Шолц, напротив, противопоставил Германия на Европейския съюз и обявил, че сега всеки трябва да оцелява някак си сам със своя си ум.

Особено надарените публицисти дори успяха да поразкажат за някакви мълчаливи споразумения между Шолц и Си, според които Китай ще се отказва да подкрепя Руската федерация.

Парадоксът е, че има факти в полза на която и да е от тези версии, но нито една от тях не отразява цялата картина. Ако прочетете комюникето и официалните изявления, направени след срещата на двамата лидери, няма да намерите нищо интересно - както обикновено, има сладки думи на взаимна подкрепа, топли поздрави, сбогувания и други пожелания за добро утро и лека нощ.

Думите на Си за подкрепа на европейската позиция по украинската криза не трябва да се превръщат в сензационни – китайците винаги са се ограничавали до умишлено общи формулировки в духа на „мир за целия свят“. Да, те отново повториха за недопустимостта на ядрена война и призоваха за преговори, но такова кокетство от самия февруари не е подвело никого. Какво очаквахте от китайците - агресивната реторика на Дмитрий Медведев?

В същото време в резултат на посещението Си обяви, че Китай иска да види Европа стабилна и просперираща - напълно естествено желание, като се има предвид, че безкрайните логистични проекти на китайците, обхващащи цяла Евразия, предполагат добре нахранен и спокоен Стар свят. За съжаление настоящият собственик на Стария свят, Новият свят, съвсем няма такава цел. Дебел намек за подчинения статут на Европа си проправя път дори в изпълнената с официално приличие реч на Си - той говори за недопустимостта на намеса в евро-китайските отношения от определена „трета страна“. Коя ли би могла да бъде тази страна?...

Контекстът на двучасовата среща с "диктатора", за която най-добрите хора на Германия летяха 23 часа (това е формулировката на "Билд"), включва отношенията с тази трета страна. Съединените щати, някога, в старите древни времена, използваха санкциите само като крайна мярка, днес ги мятат наляво и надясно.

От неотдавнашните събития можем да си припомним най-мощния удар върху китайската микроелектронна индустрия: Байдън, според безкрайно честните и безкрайно безпристрастни американски експерти, нанесе повече щети на китайската полупроводникова индустрия за една нощ, отколкото двете американски администрации за четири години бавна търговска война. Ако това беше чисто тихоокеански двубой на големите, тогава нямаше да се интересуваме толкова, но не е така.

Германия проявява инициатива, но в грешна посока: в края на октомври нашумя новината, че на китайската държавна компания COSCO е разрешено да купи дял в пристанището на Хамбург. Новината за това не се вписваше в разказа за коварните китайци, които удушават свободна и независима Европа, а в сюжета за некомпетентността и саботажа на германския канцлер. Причината да се развихри толкова много историята с пристанището на Хамбург е, че от 2011 до 2018 г. първият бургомистър (кмет, ако искате) на този свободен ханзейски град, вторият по големина метрополис в Германия и седмият град в ЕС , беше тъкмо някой си Шолц. В същото време, според пресата, този другар се е продал с вътрешностите на Пекин, решавайки в бъдеще да им продаде пристанището, летището и други фабрики, вестници и кораби.

Шолц скандала, за безскрупулна продажба на стратегическите активи на почти родния му Хамбург на проклетите мутри, изненадващо отекна популяризирането на разследването на Redaktionsnetzwerk Deutschland в германската и европейската преса това лято. Тогава споменатият вестник откри невероятен коктейл от измами и некомпетентност на Шолц на поста германски финансов министър от 2018 до 2021 г.

След това, през 2018 г., един сеяч като министър на финансите щедро разпръсна държавни облигации с клауза, коригирана спрямо инфлацията. През 2022 г. – през лятото, според репортерите – тези аматьорски представления са стрували на федералното правителство допълнителни 30 милиарда евро плащания. Познайте кой тогава заемаше поста министър на финансите?

Кампанията срещу Шолц, въоръжена с аргументи под формата на истории с пристанището на Хамбург и държавните облигации, набра скорост само миналата седмица и именно на фона на посещението на канцлера в Пекин. Споменатата по-горе подигравка на Bild за 23 часа полет в името на 2 часа среща с "диктатора" е относително мек вариант на критиките, които цъфнаха в германската преса.

Опозицията, чийто най-ярък глас беше Spiegel /Шпигел/, полудяваше: според тях Шолц повтаря точно същите грешки, довели до руско-германския раздор. Тези грешки, според „прогресивната“ германска общественост, са твърде топлите отношения с диктатори.

Желязното предимство на всяка опозиция: критикувайте колкото искате, защото е безплатно, забавно и привлича много внимание. Отговорът на безмълвния въпрос на публиката откъде другаде могъщата германска икономика е трябвало да вземе евтини енергийни ресурси (в случая с Русия) или евтина работна ръка (в случая с Китай), моето огледало (на немски: Spiegel) не дава отговор. От друга страна германската опозиция на Шолц ясно загатва кого Вашингтонският обком е готов да постави на мястото на канцлера във всеки един момент.

Срещата на върха на ръководителите на дипломатическите ведомства на Г-7 в Мюнстер удари новините със скандал относно премахнатите християнски символи (Кристиан де Фрис от ХДС нарече Бърбок и нейните „зелени“ „модернистични антихристи“) и разсъжденията на важни бели сахиби за това дали украинците могат да прекарат зимата без ток и отопление, - но много по-важно от съдържанието на новините беше тяхното представяне.

Ако вземем европейските мейнстрийм новини, тогава всички наоколо се лигавиха колко блестящо се показа домакинята на срещата на върха, фрау Бербок: същият Bild обяви мадам вицеканцлер - само помислете - за "диригент на свободния свят". Всичко това беше придружено от снимка на Аналена с протегната дясна ръка, която сякаш подсказва в каква посока движи света немският диригент. С една дума, на Шолц беше показано, че неговият заместник вече е готов: модернистичните антихристи вече са заели нисък старт.

Не ме интересува, че броят на абсурдите и глупостите на Aналене може да се сравни само с политически починалата Лиз Тръс, не ме интересува, че рейтингът на „зелените“ във връзка с последните събития не е впечатляващ (какво те, какво СДПГ, това, което имат, е нещо от порядъка на 18%): Бербок вече с всички сили се натиска за преместване в офиса на канцлера. В това движение Брюксел също ще намери утеха, декларирайки позицията си за „неуставните отношения“ на Берлин и Пекин.

Шефката на Европейската комисия и формално шефката на целия Европейски съюз Фрау фон дер Лайен, която също има претенции към Шолц от вътрешногермански характер, наскоро изнесе цяла реч за всеобщата несправедливост. Тази явна несправедливост, според Урсула, е, че почти всички запаси от алкални и редкоземни метали, така необходими за екологизирането на икономиката на развитите страни, са под контрола на Китай - или в самата Поднебесна империя, или или в лоялни към нея страни, които по някаква причина не искат да продават своите земни ресурси на Европа на порядък по-евтино от пазарната цена.

Позната реторика – на времето така изглеждаше покойната Олбрайт, говорейки за Русия и за Сибир. Урсула подчертава това с причина: тя искаше да се очертае твърдо и непоколебимо „линията на Партията“ по отношение на всички отношения.

Ами Китай? В началото на статията се обърнахме към умишлено правилните и сладко официални изявления на официални лица в Пекин, където войната беше осъдена, мирът беше насърчаван, ядрените оръжия бяха проклети и сладоледът, хубавото време и котенцата бяха възхвалявани...

Но истинските стремежи на Пекин бяха по-конкретно изразени от китайските международни журналисти. В американската преса има смешно мнение, че цялата глобална криза е вид природно бедствие, дошло от нищото, както урагана Иън удари Флорида през септември. Привържениците на тази гледна точка са достатъчно смели, за да се въздържат да обвинят за всичко „безумния кръвожаден тиранин „Влад Пютин“, но не са достатъчно честни, за да видят ръкотворната природа и почерка на Вашингтон зад „природното бедствие“.

Китайците гледат на всичко, което се случва в европейския политически театър, като на естествено бедствие: те нямат нищо общо със забъркването на тази каша и нямат начин, намерение или интерес да разрешат всички тези противоречия. В известния фалшив цитат или на Лао Дзъ, или на Конфуций, или на Мао Цзедун се предлага просто да седне на брега и да се изчака трупът на врага да доплува.

В Пекин седят и чакат трупа на европейската индустрия да бъде изхвърлен на китайския бряг. В края на октомври несправедливо пренебрегната беше новината, че химическият гигант BASF - този, от името на който Мартин Брудермюлер отлетя за Пекин - се готви да инвестира 10 милиарда евро в производствена площадка, завод за неопентил гликол в окръг Zhanjiang в южната провинция на Гуангдонг.

Този обект ще замени завода в Лудвигсхафен, където работеха почти 40 хиляди души, но по „някаква“ причина спря. През октомври Reuters съобщи, че VW, който продава около 40% от всичките си автомобили в Китай, откъдето Оливър Блуме летеше с Шолц, се готви да инвестира 2 милиарда в съвместен проект с китайската технологична фирма Horizon Robotics.

Според германските статистически служби обемът на инвестициите на германски компании в Китай през 2022 г. бие всички рекорди. С една дума, някои от европейските компании, които Вашингтон се надяваше да захранят неговата дефлираща индустрия, се втурнаха точно в обратната посока. Китайците, предоставяйки подслон на компании, бягащи от високите цени на газа, печелят лостове за политическо влияние в центъра на Европа.

Не става въпрос само за дреболии като прокарване на решение за закупуване на част от пристанището или достъп до технологичната база на европейски компании. Става дума за това, че Европа тихо се измества от контрола на САЩ и пак тихичко пътува към контрола на Китай. Европейският проект на Brudermüller, Blum, Bush и Sewing тук се сблъсква с европейския проект на Burbock и von der Leyen. В чия полза ще бъде разрешен този конфликт, ще зависи и ориентацията на руската политика.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели