/Поглед.инфо/ През юли Европейската централна банка (ЕЦБ) официално обяви Европейската разплащателна инициатива (ЕРИ). Задкулисните разговори по този въпрос се водят от миналата година, но тогава проектът беше наречен по различен начин: „Паневропейската инициатива за платежни системи (ПЕПСИ)“. В подготовката участваха около 20 европейски банки, предимно френски плюс германската “Дойче Банк”
Проектът ЕРИ има за цел да създаде общоевропейска система за плащания на дребно, за да се освободи от диктата на американските платежни системи “Виза” и “Мастъркард”, които станаха монополисти през миналия век.
Според Retail Banking Research през миналата година в обращение са били 2,2 милиарда карти “Виза” и 1,9 милиарда карти “Мастъркард”. Плюс това, по-малките американски системи “Дайнърс Клуб” (107 милиона карти) и “Американ Експрес” (70 милиона карти). Трудно е да се състезаваш с тях. Вярно е, че на арената излезе китайската корпорация “Юнион Пей” която издаде повече от пет милиарда карти (това надхвърля общия брой банкови карти от американски произход), но картите “Юнион Пей” обслужват основно Китай и съседните азиатски държави. А американските карти “Виза” и “Мастъркард” отдавна са се превърнали в глобални и почти напълно завладяват европейския пазар на плащания на дребно. През 2016 г. техният дял в общия брой банкови карти, циркулиращи на европейския пазар, е 86%, миналата година - 90%. Много европейски карти не са успявали да се конкурират с “Виза” и “Мастъркард” и са умирали; повечето европейски карти имат такъв системен недостатък като ограничена валидност в държавата, в която е създадена картата.
Европейците не се тревожеха много от зависимостта на "картите" от САЩ, докато Доналд Тръмп не дойде в Белия дом, влошавайки отношенията не само с Русия, Китай, Иран, Венецуела, но и с Европа. Вече е имало много случаи, когато Вашингтон е поставял в черния списък европейски компании, които са нарушили американските санкции срещу Русия, Венецуела и Иран. Стигна се дотам, че Тръмп започна да заплашва да наложи санкции на Испания, която той подозира, че е нарушила санкциите на САЩ срещу Венецуела.
Европейците се опитват да се измъкнат от американските санкции, като създадат специална (алтернатива на СУИФТ) платежна система с Иран - ИНСТЕКС, а след завръщането на Крим в Русия Вашингтон започва да изготвя черни списъци на руските банки, които работят в Крим или извършват транзакции с банки, работещи в Крим. Министерството на финансите на САЩ изисква от американските корпорации “Виза” и “Мастъркард” да изключат съответните си руски банки от техните системи. Първите картови санкции бяха предприети от Вашингтон срещу банките "Русия" и "СМП" през пролетта на 2014 г. Реакцията на Русия беше да създаде своя собствена карта “МИР”: първите карти бяха издадени през 2015 г. Тази карта увеличава влиянието си на пазара за плащания на дребно, но позициите на “Виза” и “Мастъркард” остават много силни.
Днес картата “Мир” вече не е чисто руска; въз основа на международни споразумения тя се използва в съседните държави на Руската федерация, в Турция. Водят се преговори за използването на картата "Мир" във Виетнам, Тайланд, Китай, България, но картата "Мир" не може да дойде в Европа. Би било твърде дръзко предизвикателство за Вашингтон.
И така, Европа преди две или три години осъзна, че трябва да се подготви предварително за най-лошия сценарий (блокиране на американски карти в ЕС) и да започне да създава своя универсална карта, която обслужва цялото европейско пространство. Някои експерти смятат, че Европа е повлияна от примера на Русия, която създаде своя собствена разплащателна карта, която бавно изстисква позициите на американските карти на пазара и дори излиза извън границите на Руската федерация, превръщайки се в международна. Във връзка с нарастването на антиамериканските настроения в Европа се появи още един аргумент в полза на паневропейска карта: американските компании “Виза” и “Мастъркард”, контролиращи пазара на безкасови плащания в ЕС, имат достъп до информация за личните данни на гражданите на ЕС. Но тези американски компании се наблюдават от американските специални служби, под чиято шапка се оказват европейците.
Ето някои подробности относно официалното съобщение на ЕЦБ за Европейската инициатива за плащания. 16 банки от пет държави обявиха своето участие в проекта. Това са испанските банки ББВА и “Сантандер”, френските “БНП Париба”, “Кредит Агрикол”, “Кредит Мютюел”, “Социете Женерал”, “Ла Банк Постал” и БПЦЕ, немските“Комерцбанк”, “Дойче Банк”, “ДЗ БАНК” и “Спаркасе”, белгийската KБЦ, италианската “Уникредит” и холандската ИНГ.
Един от участниците в проекта - испанската банка ББВА - обяви, че Европейската инициатива за плащания ще се фокусира върху директните незабавни преводи от карта на карта. Картите могат да се използват за теглене на пари в брой от банкомати и плащане за покупки на стоки и услуги във всяка държава от еврозоната. „Европейската платежна система ще трябва да реши проблема с фрагментацията на европейските плащания на дребно и да обхване всички държави от еврозоната и в крайна сметка целия Европейски съюз“, коментира новината членът на управителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета.
Съобщава се, че съществуващата инфраструктура, предимно системата ТИПС, ще бъде използвана за създаване на общоевропейска система за плащания на дребно. Пълното му име е TARGET Instant Payment Settlement. Системата стартира в рамките на еврозоната (19 държави) за спешни и денонощни плащания на физически и юридически лица; създаден на базата на системата TARGET-2, предназначена за разплащания между централните банки на страните членки на еврозоната, както и между тези централни банки и ЕЦБ.
И последното нещо. Банките, които са се обединили, за да създадат новата система, призовават други кредитни организации да се присъединят към проекта (поканата е валидна до края на 2020 г.). Обща европейска платежна система трябва да започне да работи през 2022 г. - първо в еврозоната, а по-късно и в целия Европейски съюз. Според експерти ще бъде възможно да се сключи споразумение между новата европейска система и руската система "Мир" за взаимно приемане на карти.
Превод: В. Сергеев