/Поглед.инфо/ Една от най-големите гордости на Великобритания - статутът на Лондон като водещ финансов център в Европа, ако не и на света - започва да се пропуква. Излизането на Великобритания от ЕС ускори бягството на финансови компании от британската юрисдикция. Изтичането на финансови активи от лондонското Сити вече се оценява на стотици милиарди лири, а загубите на персонал отиват към хиляди работни места.
Според глобалната одиторска група “Ърнст и Янг” (ЪЯ), която проследява декларациите, свързани с Брекзит, на компании от финансовия сектор през последните четири години, в края на третото тримесечие на тази година бизнес с общи активи над 1,2 трилиона паунда публично е обявил плановете си да се установи в Европейския съюз (В началото на годината съответната цифра е равна на 1 трилион лири).
Общият брой работни места във финансовия сектор, които са мигрирали от Великобритания към Европейския съюз след референдума за Брекзит, надхвърли седем хиляди и половина. Като цяло: От 2016 г. насам 88 от 222 британски компании, които се наблюдават редовно от ЪЯ, съобщават, че са се преместили или обмислят да преместят своите операции и персонал в една от страните от ЕС, а 26 компании са обявили миграция в няколко държави от ЕС.
Безизходен преходен период
Най-активните британски финансисти се преместват в Ирландия, Франция, Германия и Люксембург. Дъблин е най-популярното място за преместване на персонал и създаване на нови европейски центрове или офиси за финансови компании - според ЪЯ 34 британски фирми вече са потвърдили или обмислят да преместят бизнеса си в ирландската столица. Франкфурт, най-големият финансов център в Германия, привлече общо 23 компании, 19 от които са търговски или инвестиционни банки или брокерски фирми. 26 компании са избрали Люксембург за новото си местоположение, а други 20 - Париж.
Много фирми за финансови услуги са изпълнили повечето от плановете си за преместване дори преди началото на тази година и тяхната дейност през първата половина на годината не е била особено видима, коментира Омар Али, управляващ партньор на британската група за финансови услуги, в скорошно изявление от ЪЯ. Въпреки това, тъй като преходният период, който е определен преди края на 2020 г., е завършен, все още може да има вълна от допълнителни кадрови и оперативни решения.
Сега много финансови компании, добави Омар Али, наблюдават перспективите за преговори между Обединеното кралство и Европейския съюз за бъдещи търговски отношения, които в началото стигнаха до задънена улица. Първата среща на преговарящите Мишел Барние (ЕС) и Дейвид Фрост (Великобритания) се състоя в началото на март, точно месец след напускането на Великобритания от ЕС, и не доведе до никакви резултати. Барние заяви, че Брюксел и Лондон остават в противоречие на четири фронта, първият от които той нарече икономиката - Великобритания се противопоставя на въвеждането на правно обвързващи общи правила за конкуренцията и бизнес регулирането.
По-нататъшните преговори също не доведоха до компромисни решения и в началото на септември британският премиер Борис Джонсън обяви, че крайният срок за сключване на споразумение с ЕС е 15 октомври, когато следващата среща на високо равнище на ЕС ще се проведе в Брюксел. Ако по това време сделката не бъде сключена, Европейският съюз и Великобритания ще изградят своите търговски отношения в съответствие с правилата на СТО, тоест Великобритания де факто ще напусне икономическото пространство на ЕС. За да се разбере мащабът на това събитие, може да се даде само една цифра: миналата година страните от ЕС представляват 47% от обема на външната търговия на Острова.
Новите публични изявления на британския финансов сектор за преместването на бизнеса в Европейския съюз бяха свързани именно с липсата на напредък в преговорите. Преди няколко дни германският канцлер Ангела Меркел обяви, че е невъзможно да се говори за пробив, така че остава само да се прояви оптимизъм, докато преговорите продължават. На свой ред Борис Джонсън заяви на 4 октомври, че не би искал неуспешното завършване на преходния период за Брекзит, но Великобритания ще оцелее след такъв резултат.
„С наближаването на крайния срок липсата на яснота относно бъдещите търговски споразумения подхранва текущия дебат в сектора на финансовите услуги. Компаниите вече не могат да разчитат на краткосрочни оценки на еквивалентност, които са в съответствие с правилата на ЕС, а секторът все повече се фокусира върху дългосрочните. Фирмите търсят нови стандарти, които да подкрепят британския финансов сектор след първоначалната му фаза след Брекзит, като гарантират, че той остава водещият финансов център в света “, коментира Омар Али текущата ситуация.
Но засега несигурността около Брекзит е от полза за конкурентите на лондонското Сити. Например, “Файненшъл Таймс” в една от последните си статии огласи, че процесът на наемане на нови мениджъри на финансови активи във Великобритания е практически парализиран. Миналата година заетостта в британския инвестиционен сектор, оценена на 8,5 трилиона британски лири, остана практически непроменена, а броят на управителите на фондове в Лондон се е увеличил едва с 6% от 2016 г. (за сравнение, в Люксембург тази цифра е увеличена с 31%). Общият брой на ирландските акции, включително инвестиционните фондове и фондовете за услуги, се е увеличил с 12% още през 2016-2018 г., докато броят на инвестиционните работни места във Франция е нараснал с 9% през това време.
Британският пазар за управление на инвестиции, в който работят около 40 000 души, все още е най-големият в Европа в абсолютно изражение, но Брекзит направи финансовата хегемония на града по-малко убедителна, отколкото преди. В сектора за управление на инвестициите в Ирландия, включително обслужване на фондове и управление на активи, вече работят около 16 хиляди души, във френския сектор акции работят почти 18 хиляди души, а в Германия - около 16 хиляди служители, пише “Файненшъл Таймс”.
Последният месец преди твърдото кацане
Масовата миграция на финансови институции от Великобритания към Европейския съюз е напълно в съответствие с прогнозите, прозвучали още преди британците през юни 2016 г. да гласуват на референдум за напускане на ЕС. По-специално, най-голямата британска банка HSBC, още преди референдума, обяви готовността си да прехвърли около хиляда служители от Лондон в Париж, а ръководителят на американската банка “ДжейПи Морган” Джеймс Димън твърди, че от Великобритания могат да бъдат прехвърлени около четири хиляди работни места.
Към пролетта на 2017 г., когато Великобритания официално започна процедурата си за излизане от ЕС, големите банки в лондонското Сити вече бяха на нисък старт. Според източници на “Блумбърг” “Банк оф Америка”, “Стандард Чартърд” и “Барклис” са планирали да прехвърлят част от своите служители в Дъблин по това време, въз основа на съображенията, че регулаторната рамка на Ирландия съвпада с британската, плюс ирландската столица е единственият англоговорящ финансов център на Европейския съюз. За разлика от тях “Голдман Сакс” и “Ситигруп” се грижат за Франкфурт, където са седалището на Европейската централна банка и “Дойче Банк”.
По това време мозъчният тръст “Брюгел” изчисли, че “Брекзит” може да доведе до отлив от Великобритания към европейските юрисдикции от 1,8 трилиона евро, а загубите на работни места в Лондон се оценяват на 10 хиляди в банковия сектор и около 20 хиляди в сегмента на финансовите услуги като цяло. Както можете да видите от последните данни, публикувани от ЪЯ , тези прогнози са близо до сбъдване.
В бъдеще британските финансисти се ръководиха от твърдия сценарий за Брекзит, който предполага пълен разрив на отношенията между Великобритания с Европейския съюз. Например, през февруари миналата година групата HSBC посочи притесненията относно въздействието на Брекзит върху нейния бизнес като една от основните причини за прогнозираните загуби по заеми за годината.
Това се усложняваше от нарастващите проблеми на китайската икономика - вторият по големина пазар за HSBC след Великобритания. Още през 2018 г. групата получи регулаторно одобрение за разширяване на бизнеса си във Франция, където реши да насочи основните си усилия към пазара на ЕС след Брекзит, както и в Холандия и Ирландия.
Въпреки това, британската банка заяви, че Лондон ще остане най-доброто място за глобалната си централа с 39 000 служители и че въздействието на Брекзит остава ограничено. Но само година по-късно, този февруари, HSBC обяви за следващите три години намаляването на 35 хиляди работни места по света (от 235 на 200 хиляди души) поради намаляване на печалбите с една трета. Последва ударът от коронавирусната криза и според резултатите от първата половина на годината най-голямата британска банка отчете спад на печалбите преди облагане с 65%, а цената на акциите ѝ на Лондонската фондова борса през този период падна с 40%. Сред факторите, които повлияха на такива депресиращи резултати, беше посочена геополитическата несигурност - липсата на ясни сценарии за Брекзит, във връзка с които беше решено да се ускорят плановете за намаляване на персонала.
Британските банки многократно са били призовавани да се подготвят за най-лошото и от финансовия регулатор на Обединеното кралство - Банката на Англия. През юни ръководителят ѝ Андрю Бейли, срещайки се с водещи представители на банковия сектор, повтори, че преговорите между Лондон и Брюксел може да не бъдат увенчани с успех.
На свой ред банкерите започнаха да подготвят клиентите си за такъв резултат - хиляди британски граждани, постоянно живеещи в Европейския съюз, може да станат заложници на невъзможността да намерят алтернатива на твърдия Брекзит. Както наскоро съобщи лондонският вестник “Дейли Мейл”, британските банки “Лойдс”, “Барклис” и “Кутс” вече са започнали да изпращат съобщения до съгражданите относно закриването на техните сметки на 31 декември - в края на преходния период. Това се дължи на факта, че в случай на твърд сценарий за Брекзит британските банки ще загубят паневропейския си лиценз за предоставяне на финансови услуги.
Все още има време за постигане на компромис. На 3 октомври Борис Джонсън и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се споразумяха да продължат преговорите по търговската сделка за още един месец, призовавайки двете страни да засилят съвместните си усилия.
Превод: В. Сергеев