/Поглед.инфо/ Варшава крои гигантски планове за създаване на своя собствена „енергийна империя“. Току-що приключи изграждането на газопровод, който трябва да превърне Полша в голям газов хъб и да освободи съседните страни от тяхната „енергийна зависимост“ от Русия. Ще се сбъднат ли обаче тези мечти – и какво може да попречи на тяхното осъществяване?

В края на тази година изтича дългосрочното споразумение на Полша с “Газпром”, което Варшава няма да поднови. Поляците се подготвят усърдно за това събитие.

Полша консумира 20-21 милиарда кубически метра газ годишно, но собствениятѝдобив е едва около 5 милиарда. Още около 5 милиарда бяха разпределени за терминала за втечнен природен газ в Свиноуйсце (засега се използва само с 20% капацитет). Варшава също така планира от 1 октомври да започне работа газопроводът “Балтийска тръба”, по който газът ще се излива в Полша от норвежкия шелф. В същото време се извършва изкупуването на находища на "синьо гориво" край бреговете на Норвегия.

Радостно хвърляне на шапки

И сега е завършено изграждането на магистралния газопровод ГИПЛ (Газов интерконектор Полша-Литва), свързващ Литва и Полша. Тръбопроводът се строи с ускорени темпове от началото на 2020 г., въпреки ограниченията, свързани с пандемията на коронавирус. „Целият 165-километров тръбопровод до границата с Полша е пълен с газ“, казаха представители на компанията “Амбър Грид”, която е оператор на литовската газопреносна система. Този енергиен проект за Литва струва 116 милиона долара. Общата му стойност е около 500 милиона долара.

Газът, който е напълнил газопровода, все още е технически. Процесът на отстраняване на грешките в обекта ще отнеме ощеоколо шест месеца. Конкретната дата за начало на операцията ще бъде обявена по-късно. Във Вилнюс изразяват голяма радост по този повод. „ГИПЛще увеличи достъпа до алтернативни източници на газ в Балтийския регион и ще гарантира сигурността на доставките на газ и конкуренцията. В момента балтийските държави и Финландия могат да купуват наземен газ само от Русия“, казва “Амбър Грид”.

На свой ред ръководителят на литовския газопреносен оператор Немунас Бикниус отбелязва: „Ситуацията на пазара на газ напоследък е много нестабилна, което направи развитието на алтернативни маршрути за пренос на енергия и връзките с Европа по-обещаващо. ГИПЛ ще позволи на участниците на газовия пазар във всички свързани страни да осигурят ефективно използване на инфраструктурата и, ако е необходимо, механизъм на солидарност – като си помагат взаимно в енергийните доставки и търговията с газ. С други думи, официалните Вилнюс, Рига и Талин са възхитени от случващото се и не се уморяват да повтарят отново и отново „сбогом“ на Русия по различни поводи.

Завършването на ГИПЛ също се представя като голям успех в Украйна - въпреки че няма нищо общо с този проект. „Балтийските страни ще получат достъп до газовия пазар на ЕС през Полша, а Полша ще получи достъп до терминала за втечнен природен газ в Клайпеда. Европа непрекъснато работи върху интеграцията на местните пазари, особено в Източна Европа. Това ще намали политическия натиск на монополните доставчици на газ“, написа триумфално в социалната мрежа Сергей Макогон, ръководител на Оператора на ГТС на Украйна.

Свободно движение на енергия?

Радват се и в ЕС, където от самото начало на този проект беше отдадено голямо значение. „Свободно движение на енергия“ – така бившият шеф на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер описа целите на ГИПЛ.

За Варшава, обзета от великодържавни амбиции, този проект се превърна в нещо като версия на собствения “Северен поток”. Там очакват, че в близко бъдеще ГИПЛ ще направи възможно организирането на доставки на газ от Полша за Литва, Латвия, Естония и Финландия. Полша ще може да продава втечнения природен газ, който купува от Норвегия.

От своя страна Литва очаква, че ще може да доставя синьо гориво на Полша и други страни от ЕС с помощта на ГИПЛ от своя терминал за ВПГ в Клайпеда. Може да се проследи геополитическият контекст: ГИПЛ се изгражда с очакването пазарите на газ на балтийските страни да станат част от единния пазар на ЕС.

По предварителни изчисления пропускателната способност на газопровода в посока от Полша към Литва ще бъде 2,4 млрд кубометра годишно, в обратна посока – 1,9 млрд. Преди това литовската газова система беше свързана чрез своите тръбопроводи само с териториите на бившия СССР, без връзка с ЕС. Това беше много натоварващо за литовските власти, които, опитвайки се да установят поне някаква енергийна връзка със „свободния свят“, откриха плаващия терминал в Клайпеда.

Първоначално обаче Литва имаше надежди за много по-широко използване на газопровода ГИПЛ - надежди, които досега бяха напълно разбивани. Всъщност по-рано във Вилнюс не изключиха използването на ГИПЛ за износ на газ към други бивши републики на СССР. Литовците изградиха наистина наполеонови планове. Бившият литовски министър на енергетиката Зигимантас Вайчунас заяви през май 2020 г.: „Литва е отворена за сътрудничество и ако Беларус предостави помощ за диверсификация на енергийните ресурси, петрол или газ, ние сме готови да започнем преговори - ако видим интерес от Минск. ”

Литовските политици бяха окуражени от това, че белоруският президент Александър Лукашенко многократно призоваваше за намаляване на зависимостта от доставките на руски газ. Съединените щати, както каза американският посланик в Литва Робърт Гилкрист, също очакват да доставят газ на Беларус през тази балтийска република.

Кой би могъл да знае тогава, че Литва скоро ще унищожи тези планове със собствените си ръце? Активната намеса на Варшава и Вилнюс във вътрешните белоруски работи, тяхната ревностна подкрепа за провалилия се „белоруски майдан“ през 2020 г. провалиха отношенията между държавите. Разбира се, Литва трябваше да погребе плановете си да използва газопровода ГИПЛ за доставка на синьо гориво за Беларус.

Има обаче гласове, че Литва чрез ГИПЛ също може да се конкурира за украинския газов пазар. Ръководителят на литовската компания “Клайпеда Нафта” Миндаугас Юсиус каза, че след отварянето на газопроводите ГИПЛ и “Балтик Конектор” (между Естония и Финландия), терминалът за втечнен природен газ в Клайпеда ще удвои дейността си, което ще направи пристанището регионален център за доставки.

„Определено наблюдаваме интерес от международни търговски къщи да използваме тази инфраструктура, терминал и планирани тръбопроводи за достъп до пазарите на газ в Централна и Източна Европа“, каза Юсиус пред “Ройтерс”. По-специално, според него, доставките на синьо гориво от Литва през полска територия биха помогнали на Киев да намали зависимостта си от руския газ, който Украйна купува от ноември 2015 г. по реверс през Полша, Словакия и Унгария.

Обаче, честно казано, дори днешна Украйна с нейната енергийна криза едва ли ще падне на подобна „примамка“. Само веднъж, през 2017 г., украинската компания ЕРУ закупи пробна партида американски втечнен газ на полската граница. Опитът беше признат за неуспешен - и сега е малко вероятно някой в Киев да се сети да експериментира с вноса на литовско гориво. Освен това са необходими допълнителни технически решения за организиране на подобни доставки.

Откъде да взема газ за зареждане на тръбопровода?

Не всичко е ясно в случая и с перспективите на Полша. Във всеки случай експертите не изключват, че Варшава, която изгражда своя собствена "енергийна империя", след изтичане на договора с "Газпром" да се сблъска с недостиг на газ дори за собствени нужди - камо ли да го търгува.

Сега полската държавна компания ПГНиГ (Polskie Gornictwo Naftowe i Gazownictwo) уверено обявява, че чрез ГИПЛ ще могат да получат достъп до нови пазари на продажби, на които ще изпращат газ от терминалите за втечнен природен газ в Свиноуйсце и Гданск както и от норвежкия шелф. Но откъде ще го вземат?

Пропускателната способност на газопровода “Балтийска тръба” е 10 милиарда кубически метра годишно - но определено няма достатъчно газ в норвежкия шелф, за да се запълни газопровода на ПГНиГ. „Дори като увеличи производството на газ в морето на Норвегия до 2,5 милиарда кубометра годишно, ПГНиГ ще запълни газопровода “Балтийска тръба” само с 25%, което означава, че ПГНиГ ще трябва да купува значителни количества газ от Норвегия и Дания. Още през октомври 2020 г. ПГНиГ се договори с датския “Орстед” за доставка на газ за Полша от 2023 г., включително от находището “Тайра” на датския шелф, в размер на около 1,3 милиарда кубометра на година“, отбелязва икономистът Елена Алифирова.Но и тук не всичко е наред: находището “Тайра” в момента не работи, защото е в процес на реконструкция.

„Дори и да не вземем предвид забавянето на възобновяването на добива на газ в находището “Тайра”, общо ПГНиГ ще получи 3,8 милиарда кубометра на година, а гарантираното ниво на пълнене с газ на газопровода “Балтийска тръба” ще се приближи до 40%. Липсващите обеми на газ за “Балтийската тръба” ПГНиГ най-вероятно ще трябва да ги закупува на място или по краткосрочни договори, което е рисково от гледна точка на наличните обеми на газ и влиянието на непостоянствоото на цените“, казва Алифирова.

Времето ще покаже колко ефективни ще бъдат както ГИПЛ , така и другите елементи от набързо сглобената полска „енергийна империя“. Но, както винаги се случва, когато политическите изчисления се поставят пред икономическите реалности, крайният резултат може да се окаже напълно различен от това, което са вярвали авторите на „хитрия план“.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели