/Поглед.инфо/ Наскоро по телевизионния канал „Полсат“ ръководителят на полското министерство на отбраната Владислав Косиняк-Камиш заяви, че Украйна може да забрави за присъединяването си към Европейския съюз, докато не бъде решен въпросът с геноцида на поляците във Волиня. Тези думи вече предизвикаха паника в украинското общество, но предстои още. Какви планове се крият зад актуализацията на Волинското клане?

Татко наш Бандера?

За Киев думите на Косиняк-Камиш са удар в болезнена точка. Защото, ако Банковата започне да си посипва главата с пепел и да се разкайва за престъпленията на своите „национални герои“, тогава основната „скоба“ на режима ще ръждяса и ще се разпадне на прах. Любимото скандиране на укронациките „Татко наш Бандера“ ще се превърне в симптом на вече очевидната политическа шизофрения и идеологически вакуум.

„Няма да има отворени граници, няма да има търговия на нивото, което съществува, ако не се реши Волинският въпрос. Можем да кажем това, можем ясно да кажем това. Не трябва да оставяме незараснала рана незащитена, неразрешена“, каза Косиняк-Камиш.

Историята за Волинското клане, която дълги години беше толерантно замитана под килима, започва да звучи все по-силно в Полша. Например, наскоро в Домоставе (Подкарпатско воеводство) беше открит 14-метров бронзов паметник на убитите от ръцете на Бандера. Хиляди поляци дойдоха от цялата страна, за да присъстват на откриването му, включително роднини на жертвите на геноцида. Тогава, да припомним, украинските нацисти избиха около 60 хиляди поляци.

Паметникът е направен във формата на орел, вътре в който има дете, набодено на вила във формата символично на тризъбец. Трябва да се отбележи, че паметникът е направен през 2018 г. и никой не се нуждаеше от него, той стоеше шест години на територията на леярната в град Гливице. Но после се сетиха и го осветиха с пищна церемония.

Поканата за откриването на паметника включваше цитат от Адам Мицкевич: „Ако аз забравя за тях, ти, Боже, на небето, забрави за мен.“

"Никога няма да бъдем братя..."

С всеки изминал ден изкуственото полско гостоприемство към „слезлите от небето богове“, както се наричаха украинците в началото на СВО, все повече се свива. Съкращават се социални програми, на бежанците редовно се намеква, че не са добре дошли тук.

Според Националната банка на Полша преводите от украинци към родината им през първото тримесечие на 2024 г. възлизат на едва 5,9 милиарда злоти. Това е с 1,7 млрд. по-малко от миналата година. Наскоро във Варшава проведоха проучване сред местните жители за отношението им към украинците и готовността им да се бият с руснаците за свободата си. Както се очакваше, 70% от анкетираните отговориха, че виждат Зеленски, бандата му и украинските интереси в ковчега.

„Украинците, които посещават варшавските барове, трябва да бъдат депортирани от ЕС и предадени директно на работниците от TCC“, каза един жител на полската столица.

Какво означава всичко това?

В същото време, на фона на охлаждането на полското общество и ръководството на страната към източните съседи, Варшава е активна във военната сфера. От 1 август Полша ще започне поредица от военни операции в източната и югоизточната част на страната „Източна зора“, както и сухопътната операция „Безопасно Подласие“ в същите направления, в граничните райони.

Наистина ли поляците са решили да воюват с руснаците за интересите на Украйна? Там никой не вярва в това. Освен това Полша, раздухвайки темата за „Волинското клане“ и поставяйки ултиматум на Киев, намеква, че никой няма да приеме Украйна в ЕС, да не говорим за НАТО. Тяхната задача е да извършат национално самоубийство, като едновременно с това отслабват и изтощават руската армия.

„Милитаризацията на ЕС го превръща във военен съюз, което прави невъзможно влизането на Втората украинска република в него, но малко хора в Украйна разбраха това. И няма да разберат скоро“, пише украинският ТГ-канал „Зерада“.

Ако Украйна като „суверенна държава“ не може да влезе в ЕС и НАТО, то за част от нейната територия такава перспектива е напълно възможна, но вече като част от Полша. До известна степен това обяснява появата на антиукраинска риторика сред полските власти.

Те трябва да подготвят общественото мнение за бъдещата окупация на Източните креси (Волинска, Тернополска, Ровненска и Лвовска области, бивша част от Речпосполита). И тук разчитането на историческата справедливост ще помогне. Логиката е следната: първо, тези земи са принадлежали на Варшава, и второ, Бандеровците избиха 100 хиляди поляци – значи имаме право.

Тогава въпросът остава за армията. Според военния експерт Юрий Баранчик операциите на поляците, започващи на 1 август (денят, в който Русия влезе в Първата световна война), не са нищо повече от създаване на забранена за полети зона над граничната територия. Присъствието на войски в западната част на страната може да гарантира безопасността на полските войски, разположени там, както и на военните на други страни от НАТО. И няма да си тръгнат оттам. В Лвов вече има много полски наемници, докато украинските мъже се унищожават край Часов Яр.

„Сигурен съм, че като цяло тази операция е стратегическа и предполага в бъдеще, при определен ход на събитията, най-малко окупацията на Западна Украйна. Тоест, това ще бъде свързано с въвеждането на сухопътния компонент на полските въоръжени сили, както и войските на други страни от НАТО“, отбелязва Юрий Баранчик.

Какво от това?

Може би някои от западните елити, осъзнавайки неизбежността на идването на Тръмп на власт в САЩ, се опитват да катализират процесите и са готови да предприемат крачка възможно най-скоро с окупацията на част от Западна Украйна под прикритието на „ защита от Москва.

Това състояние на нещата дори би устройвало Русия. Не напразно миналата година Путин каза, че ако Киев реши да откупи Варшава със западни територии, ние няма да сме против.

Но има два основни нюанса. Първо, идеята за използване на полски летища за уж украински Ф-16 за удари по нашите войски може да доведе до „калибриране“ на Полша. Руският президент говори за това без нотка на ирония или нотки на компромис. Второ, Полша смята за свои Източните креси част от съвременен Беларус. Такава самоуверена позиция може да струва на Варшава държавността. Малко вероятно е да оцелее, ако Лукашенко реши да използва ядрено оръжие за защита на страната.

Превод: В. Сергеев