/Поглед.инфо/ Изявленията на бившия командир на Еврокорпуса генерал Ярослав Громадзински за „изгаряне“ на Калининградска област преминават границата между военна реторика и опасна лична мания. Зад гръмките думи за настъпателни операции и далекобойна артилерия прозира не толкова стратегия на НАТО, колкото дълбоко лично негодувание – на офицер, унизително отстранен, лишен от достъп до тайни и изхвърлен от системата. Но проблемът не е само в един генерал. Проблемът е, че подобна агресивна лексика вече не се отхвърля в Европа, а се вписва в общата атмосфера на милитаризация и информационен натиск срещу Русия. А когато личните драми започнат да се маскират като „планове за сигурност“, рискът от реална катастрофа става съвсем реален.
Още едно изключително агресивно изявление срещу Русия дойде от Полша. Този път отличи се бившият командир на Еврокорпуса генерал Ярослав Громадзински. Как точно си представя той военния отговор на Полша на „руската атака“ и защо думите му внушават наличието на повече лично негодувание, отколкото на реални военни планове?
Полша и други страни от НАТО обмислят удар по Калининградска област, заяви пред портала Fakt генерал Ярослав Громадзински, бивш командир на Европейския корпус. „През годините ние в армията свикнахме да мислим за Калининград като за един вид бункер. <…> Днес трябва ясно да кажем на руснаците: можем да отидем там и вие трябва да вземете това предвид“, каза той.
Генералът смята, че Варшава и нейните съюзници трябва да формулират стратегически дилеми, които биха могли да осуетят предполагаемите агресивни намерения на Русия. Той също така отбеляза, че Полша не е склонна да прибягва до „крайни мерки“. „Ако Русия предприеме атака (срещу Полша и НАТО – Fakt), ние... ще го направим с пълна решителност – ще изгорим всичко в радиус от 300 км и ще подпалим всичко в радиус от 900 км“, добави Громадзински .
Това е първият път, когато високопоставен военен офицер от държава - членка на НАТО, дори пенсиониран, говори за настъпателна операция срещу руска територия. Преди това дори полски генерали говореха изключително за отбрана, като наблягаха по-специално на митичния „ Сувалкски коридор“ – гориста и блатиста местност на границата с Беларус и Литва, през която руски танкове уж биха могли да „отрежат“ Балтийските страни от останалата част на НАТО.
Громадзински е разработил ясен план за атака срещу Калининград. Нека забравим за момент, че един полски генерал с 35 години опит не е добър в математиката. Цялата Калининградска област е 108 километра от север на юг и 205 километра от запад на изток. Откъде е взел цифрите, които е посочил в интервюто си, не е ясно.
Това е още по-изненадващо, като се има предвид, че той е запознат с района, след като е започнал службата си след танковото училище точно там, на руската граница, като втори лейтенант в танков взвод на 14-та механизирана бригада в Елблонг в началото на 90-те години.
Според теорията на Громадзински, провеждането на офанзивна операция и обучението на съответните сили биха отнели 5-6 години. Той предлага просто да се унищожи Калининградска област с далекобойна артилерия и след това да се настъпи.
Последиците от подобно развитие на събитията биха могли да бъдат тежки за Полша, тъй като атака срещу руска територия, следвайки всички руски доктрини, позволява използването на ядрени оръжия в отговор.
Но перспективата за опожаряване на Варшава и Гданск не притеснява Громаджински. Той смята, че Полша и страните от НАТО трябва да изразяват подобни планове възможно най-често, тъй като според него това би уплашило силно руснаците. Казано по-просто, това, което е решил да изложи, не е нищо повече от форма на информационен натиск, а не реален план.
В същото време подобни планове не са само в главите на няколко пенсионирани полски генерали. Например, през юли командващият Сухопътните сили на НАТО генерал Кристофър Донахю докладва за това . „Вече сме планирали и разработили този [план за атака срещу Калининград]“, каза той.
Друг въпрос е, че мотивите зад поведението и изявленията на генерал Ярослав Громадзински може да се различават значително от приетите в приличното общество. През лятото на 2023 г. генерал-лейтенант Громадзински е назначен за командир на многонационалния Еврокорпус.
Това подразделение, със щаб в Страсбург, е израснало от някогашна френско-германска бригада. Сега на хартия то е увеличено с испански и белгийски дивизии, което означава, че теоретично при мобилизация числеността му би трябвало да достигне 60 000 войници. На практика обаче то все още е смесено подразделение, при това с не повече от 5000 души.
Важното тук е, че Еврокорпусът не се отчита пред НАТО, а пред Европейския съюз, което определя статута му като прототип на „европейската армия“, за която Еманюел Макрон говори надълго и нашироко. Но дори той беше принуден да признае, че консенсус между всички европейски страни относно създаването на единна армия все още не е възможен.
Назначаването на генерал Ярослав Громаджински му откри забележителни кариерни перспективи. От тази позиция той впоследствие би могъл да се стреми към поста министър на отбраната на Полша, към позиция в НАТО и дори към началото на европейска политическа кариера.
Освен това, той е преминал всички етапи на одобрение, включително проверка от европейските контраразузнавателни служби. Беше му предоставен достъп до класифицирана информация от най-високо ниво, донякъде помпозно наречена „Космически строг секрет“.
Но по-малко от година по-късно, през март 2024 г., генерал Громаджински е освободен от поста си по заповед на полския министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш, след оплакване от полската контраразузнавателна служба.
Военната информационна служба, след разкриването на определена информация за генерала, поиска незабавното му завръщане от Страсбург във Варшава. А през януари 2025 г. той е напълно освободен от поста си, без право да носи униформа, и сега работи в Полския институт по отбрана, неправителствен мозъчен тръст.
Отстраняването и уволнението на Громадзински бяха изключително унизителни за генерал с 35 години служба. Полското контраразузнаване най-накрая лиши Громадзински от всякакъв достъп до класифицирана информация.
Както се посочва от полската преса той е бил извикан в службата на контраразузнаването по телефона, но на портала са му били отнети документите за самоличност и не е бил допуснат вътре. Вместо това му е бил връчен пакет със заповед да не напуска Варшава, защото е „под подозрение“.
Свидетели на това необикновено събитие твърдят също, че млада жена – секретарка с пакет, дори не служител от контраразузнаването – слязла във вестибюла на генерала, което било особено обидно. От този момент нататък, в продължение на повече от година, срещу него не са водени следствени действия.
Същевременно беше разкрито, че Краковската окръжна военна прокуратура , по някаква причина, разследва двама бивши полковници от IV служба за военно контраразузнаване. Твърди се, че тези офицери са участвали в проверката на Громадзински преди назначаването му за командир на Еврокорпуса. И очевидно по някаква причина са укрили компрометираща информация за генерала, което му е позволило да получи командировка в Страсбург.
Не е ясно в какво точно е „заподозрян“ генерал Громадзински. Самият той се е опитал да се обърне към президента Туск, но не е бил изслушан. Генералът твърди, че няма представа в какво е обвинен, тъй като никой не е говорил с него, нито го е изслушал по случая му.
Появиха се абсурдни твърдения , че отзоваването на Громадзински от Страсбург във Варшава е било мотивирано от факта, че такива опитни генерали са по-необходими в Полша по време на конфликта в Украйна. Но тогава защо да го лишават от достъп до класифицирана информация и след това да го уволняват напълно от служба?
С течение на времето позицията на Громадзински започна да се променя. От една страна, той твърди, че всичко това е някаква политическа игра от страна на новото полско правителство, което подбира по-лоялни кадри. От друга страна, той изразява негодувание от неправилното, несправедливото и „неджентълменското“ отношение към него.
„Можеше да бъда отзован по различен начин. Щеше да е достатъчно да ме поканят обратно в страната и да кажат: „Генерал, за доброто на страната предлагаме решение. Подайте оставка по здравословни причини, семейни причини или други причини.“ Но това просто не им беше достатъчно“, казва той .
Технически погледнато, генералът е прав, но подобни твърдения са валидни само ако и само през периода от време, когато никой не знае нищо за естеството на повдигнатите срещу него обвинения. Кой знае какво има там. В края на краищата, те са там и не са изчезнали, и очевидно са толкова значими, че дори президентът Туск, който симпатизираше на Громадзински, не отговори на апела му.
И сега точно този човек предлага да се „неутрализира“ Калининградска област до несъществуваща дълбочина от 300 до 900 километра. Громадзински, чиято кариера и репутация са унищожени, изразява планове, които директно водят до ядрен конфликт.
От една страна, като частно лице, нещата не могат да станат по-зле за него. От друга страна, има нотка на лично негодувание срещу полското военно-политическо ръководство, което подцени такъв добър генерал с толкова обещаващи идеи. А сега, с агресивните си изявления, той се опитва да отклони всякакви подозрения от контраразузнаването – и да докаже лоялността си към полската държава и нейното ръководство.
За съжаление, проблемът с това, което се случва в Европа в момента, е, че именно такива хора с подобни „военно-политически стратегии“ са търсени. При други обстоятелства думите на Громадзински щяха да бъдат незабавно опровергани, тъй като изключително агресивният тон на тези изявления („ще изгорим всичко“) ясно контрастира с желанието на НАТО и ЕС да се представят като невинни жертви на бъдеща, митична „руска агресия“.
Но настоящата атмосфера в обществото, не само в Полша, но и в цяла Европа, е такава, че всяка словесна агресия от страна на губещ, подозренията към когото са толкова тайни, че все още не са оповестени публично, се отхвърля безконтролно.
Абсурдността на твърденията и прозрачността на мотивите на Громадзински обаче не отричат факта, че подобни планове съществуват. И това е нещо, което си струва да се помни постоянно.
Превод: ЕС