/Поглед.инфо/ Русия се противопостави на собствените си традиции на дипломация. Руският посланик във Варшава създаде прецедент, като отказа да пристигне по покана на външното министерство на приемащата страна. Какво предизвика този демарш и до какви последствия ще доведе той за отношенията ни с Полша и Запада?
Руският посланик в Полша Сергей Андреев реши да не посещава полското външно министерство, където беше поканен във връзка с „ракетния инцидент“, за да му представят протестна нота. „Сметнах, че няма смисъл да обсъждаме тази тема, без да представят доказателства, и отказах да посетя полското външно министерство“, каза той.
На 24 март полските военни заявиха, че уж въздушното пространство на страната е било нарушено от руска крилата ракета. Посланикът попита полската страна дали планира да предостави на посолството някакви доказателства за своите твърдения.
„Не получих ясен отговор и обърнах внимание на факта, че все още чакаме доказателства от полска страна, че руска крилата ракета уж е прелетяла в полското въздушно пространство на 29 декември миналата година. Все още не сме получили никакви доказателства за тези твърдения“, каза посланикът. „Предложих на моите полски колеги, ако желаят, да изпратят съответната бележка по пощата или по куриер”, допълни той.
Това е първият и следователно прецедентен случай, когато руски посланик демонстративно и по изключително груб за дипломацията начин отказва да дойде във външното министерство на приемащата страна, за да му връчат нота. Още повече, че Министерството на външните работи е йерархична структура, в която подобни самостоятелни действия не са добре дошли, тъй като могат да навредят на двустранните отношения. Следователно можем да предположим, че демаршът на посланик Андреев, опитен и квалифициран дипломат, е бил съгласуван с МВнР на РФ.
Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. е основният документ, който ръководи дипломацията по отношение на процедурите и ритуалите. И в този документ нищо не се казва за това, че посланикът е длъжен да се явява във Външното министерство на приемащата страна винаги и при първо поискване. Отношенията между посолството и местното МВнР са равностойни, никой няма право да вика някъде.
В същото време самият смисъл на работата на посолството и посланика е комуникацията с правителството на приемащата страна. На първо място с Министерството на външните работи, упълномощено за такава комуникация. Ролята на посланика е да предава гледната точка на страната си на местната власт, а това налага лична комуникация, включително посещения в МВнР. Дори в случаите, когато резултатът от такова посещение е известен предварително (връчване на протестна нота в случая).
Има форсмажорни ситуации. Например болест на посланика. В този случай той делегира на срещата свой заместник или друг подходящ за ситуацията дипломат. Посланик Андреев не направи това, което само подчертава суровостта на демарша. Плюс подигравка с предложението да изпратите бележката по пощата.
Демаршът на руския посланик може да се свърже със скорошно подобно събитие в Москва. Посланиците на западните страни отказаха да дойдат на колективна среща с ръководителя на руското МВнР Сергей Лавров, като по този начин отказаха комуникация.
Нашите партньори не дадоха ясни обяснения, като казаха само, че „това е стандартна практика, когато посолствата на страните от ЕС координират планираната работа помежду си“. Всъщност официалният представител на външнополитическата служба на Европейския съюз Петер Стано по този начин само потвърди, че сме изправени пред заговор на посланиците на ЕС, без да посочи причините за това.
„Това е аномална дипломатическа практика, това е нелогично, това е практика, която руши принципите на изпращане на посланици”, така фициалният представител на руското външно министерство Мария Захарова отговори на демарша на европейските дипломати. „Това е нещо, което по принцип поставя под съмнение целта на дипломатическите мисии на тази страна и тези страни... Какъв тогава е смисълът на собственото им присъствие у нас”, допълни тя.
Като цяло случващото се вписва в общия контекст на поведението на западната дипломация спрямо Русия. Западните посланици симулират бойкот, като отказват да присъстват на официални събития както в Москва, така и в собствените си столици, ако събитията се организират от руското посолство. Разпращат се дори директиви за забрана на общуването с руския дипломатически персонал и заповеди да се игнорират официалните приеми. Въпреки това западните посланици в Москва редовно идваха на площад “Смоленски”, за да получават ноти. Всякакви други форми на тяхната дипломатическа комуникация с Москва отдавна липсват.
Тук си струва да припомним, че от съветско време нашето външно министерство стриктно се придържа към внимателното спазване на писаните и неписаните норми на дипломацията. Това е отличителен белег на нашата дипломатическа традиция, която понякога дори се опитват да критикуват: трябва да бъдат по-твърди и свободни, както понякога си позволяват посолствата на западните страни. Е, можем да кажем, че в този контекст демаршът на посланик Андреев изглежда като креативна руска инициатива, отразяваща поведението на западните посланици в Москва и създаваща прецедент в дипломатическата практика на руското външно министерство.
Но демаршът на посланик Андреев има и специфичен контекст. Полската страна категорично отказва да предостави официални данни за „нарушаване на полското въздушно пространство от руски ракети“.
Нотите, които бяха връчени на Андреев в сградата на полското външно министерство, бяха „празни“. Не можете да се работи с тях. На тях не може да се отговори по същество, защото не съдържат точна информация. Липсва им, както заявява посланик Андреев, „доказателствена база“. Това означава, че Варшава не се стреми към смислена комуникация между нашите страни или разрешаване на разногласия, а прави евтин дипломатически жест.
Участието в подобен жест, от една страна, е дипломатическа традиция. Посланиците се разхождат и приемат ноти с всякакво съдържание, без да им влияят. От друга страна, всъщност в случая посланикът е използван за други цели, което означава, че не го уважават, не уважават страната, която той представлява.
Отказът от участие в демонстрирането на неуважение към собствената държава е не само право, но и задължение на руския посланик в чужбина. В тази логика по-нататъшната комуникация между руските дипломати и полското външно министерство наистина е безсмислена. Ситуацията в руско-полските отношения достигна такава граница, че руската външна политика е принудена да наруши отдавна установените дипломатически традиции.
Най-вероятно този демарш няма да доведе до преразглеждане на руските дипломатически традиции по отношение на останалия свят и дори в повечето враждебни на Русия страни. Тази история е свързана само с Полша и е породена от агресията и грубостта на Варшава. Това означава, че Русия ще чака Полша да преразгледа поведението си, преди посланикът ни във Варшава отново да започне да приема ноти от полското външно министерство.
Превод: В. Сергеев