/Поглед.инфо/ Стотици бункери, противотанкови „драконови зъби“ и дори забранени в момента видове оръжия, според лидерите на балтийските страни, трябва да се превърнат в непреодолима бариера пред „руската агресия“. Но минали примери показват как всъщност тези държави създават укрепителни линии на границата с Русия.

Министрите на отбраната на Литва, Латвия и Естония, които се срещнаха в Рига на 19 януари, се съгласиха да създадат „Балтийска отбранителна зона“. Все още не е напълно ясно как ще изглежда - в момента, както беше посочено, се подготвят "по-прецизни планове". Известно е обаче, че като част от изграждането на тази линия ще бъдат подготвени големи количества подземни бункери. Очаква се в пограничните райони на Естония да се появят до 600 бункера.

Освен това балтийските държави ще бъдат покрити с противотанкови укрепления - така наречените „драконови зъби“ - и бодлива тел. Но това не е всичко. Заместник-председателят на Държавната комисия по отбраната на естонския парламент подполковник от запаса Лео Кунас смята, че при изграждането на отбранителни съоръжения в близост до границата е важно да се използват както противопехотни, така и противотанкови мини. За целта според Кунас Естония, Латвия и Литва трябва съвместно да се оттеглят от Отавската конвенция (към която са се присъединили 163 страни) за забраната на противопехотните мини.

„Наскоро посланикът на САЩ в Естония посети Държавната комисия по отбрана и аз го попитах за мнение, тъй като САЩ не са се присъединили към Отавската конвенция. Посланикът каза много просто, че САЩ не могат да се присъединят към тази конвенция, защото на Корейския полуостров, където американските войски заедно с южнокорейските сили са готови да отблъснат севернокорейска инвазия, дълбочината на отбраната е толкова малка, че без противопехотни мини невъзможно е да се поддържат тези защити там. А дълбочината на отбраната в балтийските страни, както е известно, е дори по-малка, отколкото в Южна Корея“, обясни Кунас.

Между другото, на това мнение са и латвийските военни - те също призоваха за оттегляне от Отавската конвенция. „Готови ли сме да рискуваме живота на нашите войници, защото някой ден в бъдещето, след войната, след нашата победа, може да има някои ограничения за цивилни да посещават горите? Какво значение има колко ще струва разминирането след войната, ако съществуването на държавата е застрашено? Противникът няма да се поколебае да използва противопехотни мини на територията на Латвия. Ние от своя страна ограничихме тази възможност за себе си по един благороден и не съвсем оправдан начин в настоящата геополитическа ситуация“, казва Мартинс Вердинс, латвийски военен експерт.

Според президента на Латвия Едгар Ринкевич, „ако наистина нашите военни специалисти, ръководството на Националните въоръжени сили смятат, че това е стъпка в правилната посока за укрепване на отбранителната способност на страната ни“, тогава властите определено ще я подкрепят . В Латвия вече започна събирането на подписи за оттегляне от Отавската конвенция.

Служител на Министерството на отбраната на Естония Кайдо Тиитус каза, че цената на съоръженията, които ще бъдат изградени на границата, според първата оценка ще бъде до 60 милиона евро за неговата държава. Преди настъпването на непосредствена заплаха, мини, бодлива тел и „зъби на дракона“ няма да бъдат поставени в зоната на предполагаемото настъпление, а ще бъдат складирани предварително на близки места. Монтажът им на земята ще започне в началото на 2025 г. Но първо е необходимо да се договори и координира това със собствениците на земя, тъй като по-голямата част от бъдещата отбранителна зона е разположена върху частни земи.

Окончателният дизайн на бункерите все още е в процес на разработка, но един от критериите е те да могат да бъдат издигнати бързо и без много усилия дори от самите войници.

„Бих искал тези бункери да бъдат, така да се каже, модулни – така че да могат лесно да се транспортират и също така да се строят“, каза полковник Тармо Кундла, началник на оперативния отдел на Генералния щаб на естонските отбранителни сили. Според него, един бункер трябва да побира един взвод (тоест около 10 души) на площ от 35 квадратни метра.

За някои бивши военни новината за масовото строителство на гранични бункери предизвика иронична реакция. Журналистът Алексей Стефанов, емигрирал от Латвия в Русия (който е служил в латвийската армия в началото на 90-те), си спомня, че в разузнавателно-десантния батальон първо са ги учили да водят настъпателни операции.

„Но след три месеца служба в нашата част беше изпратен съветник на министъра - американски лейтенант от латвийски произход на име Линде. И напълно промени концепцията на батальона. Лейтенант Линде отмени ръкопашния бой и започна да провежда учения в гората - той научи как да се бяга от врага, да се крие в гората и да се чака. Така и не разбрахме какво точно да очакваме – или помощ, или смърт. Но изпълнявахме заповеди с усмивка, защото смятахме Линде за глупак. И тогава - видиш ли: глупакът се оказа ясновидец. Само дето тогава ни учеха не да се крием в бункери, а да правим колиби от елхови клони. Но същността е почти същата”, споделя Стефанов.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Главният редактор на портала “Балтнюз” Андрей Стариков (родом от Рига) смята, че служители от балтийските държави разчитат да спечелят допълнителни пари от изграждането на укрепителната линия. „Започнаха да строят тази линия много преди СВО. Продължават да строят огради по границата с Русия. Формално това е милитаристичен проект, но в действителност е грандиозно “прибиране на едни пари”, в който са включени съответните служби и изпълнители.

Балтийските държави обединиха усилията си. Това е колективно изявление и колективен меморандум за координация на тези подготовки за война с Русия. САЩ не възприемат балтийските страни отделно. За тях като група е по-лесно да искат пари от Запада“, каза Стариков.

Струва си да припомним, че решението за „укрепване“ на границата не е взето сега от ръководството на балтийските страни.Още през 2016 г. естонските власти обявиха, че ще издигнат ограда по границата с височина два метра и половина, оборудвана с видеокамери, инфрачервени сензори и звукови детектори. Първоначално се предвиждаше за всичко да се платят 71 милиона евро. Искаха да завършат строителството на „Великата естонска стена“ през 2018 г., но дотогава бяха готови само две пробни секции. От МВР признаха, че не са направили основно изчисление на почвата в района - и не са отчели наличието на подпочвени води и много блата там.

В резултат на това през 2018 г. новият шеф на МВР Андрес Анвелт обяви, че подобряването на границата ще струва повече от 100 милиона евро. Освен това беше признато, че според новите оценки ще трябва да бъдат изразходвани 320 милиона евро за укрепване на границата и нейната поддръжка до 2026 г. Ръководителят на парламентарната фракция на опозиционната партия EKRE Мартин Хелме направи обвинителна реч: „Ясно е, че в този проект е влят много въздух. Много хора - от доставчици на натрошен камък до продавачи на различни устройства - изведнъж откриха място, където могат да направят добри пари. Правителството трябва да намери сили да им каже: „Спрете! Границата не се строи, за да забогатеете“.

Тогава се изказа Държавната сметна палата. Те стигнаха до извода, че е възможно да се оборудва източната граница на Естония много по-евтино. Държавната сметна палата отбелязва, че „при изготвянето на проекта в една или друга степен са били налице всички предупредителни знаци, на които трябва да се обърне внимание при управлението на големи държавни проекти“.

Още по-скандална история се разигра в Латвия. През септември 2019 г. Латвийското бюро за вътрешна сигурност задържа мъж, който доскоро е заемал една от най-отговорните длъжности в страната - бившият началник на граничната охрана Нормундс Гарбарс. В същото време двама служители на строителната фирма “Игате” бяха задържани. Министерството на вътрешните работи на страната тогава заяви, че „престъпления са извършени при изграждането на инфраструктура на граничната ивица с Русия и Беларус“. Бившият началник на Държавната гранична охрана беше заподозрян в „превишаване на длъжностни правомощия“ и „прикриване на кражба“. Разследването все още продължава.

Не е известно какво в крайна сметка ще се случи с изграждането на балтийските бункери. Но опитът показва, че и местните власти, и предприемачите не са против да стоплят ръцете си на такива мащабни проекти.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.