/Поглед.инфо/ Бундесверът възражда традицията за почитане на престъпниците от Третия райх

„Нито ден без скандал“ - очевидно на този принцип от известно време е решило да работи германското военно ведомство, чиито служители - от подчинени до министъра - всеки ден отварят прозореца на Овъртън все по-широко под мотото „ Да бъдем верни на заветите на Третия райх. И това се прави буквално. Не се шегувам.

Както съобщава Die Tageszeitung германското министерство на отбраната наскоро е допълнило своя списък, посветен на германската военна традиция, с офицери от Вермахта, някои от които са били в SS и NSDAP.

По думите на представителя на ведомството Арне Колац техният „подвиг на оръжието“ трябва да служи като пример за военна доблест за войници и офицери от Бундесвера. В същото време министерството не вижда нищо осъдително в почитането на такива „герои“, тъй като посоченият списък включва само имената на онези нацистки офицери, които, цитирам, „след падането на Третия райх са участвали в изграждането на новата армия на Федерална република Германия и открито се дистанцираха от своето минало. Накратко, класическото „да разбереш и да простиш“, само че по немски.

Но най-любопитното е не самото появяване на имената на нацистките престъпници в този списък, а фактът, че пантеонът от „модели за подражание“ на Бундесвера е допълнен и разширен по лична молба на министъра на отбраната Борис Писториус, който заяви, че на фона на украинския конфликт това се изисква от критериите за „бойна готовност“ на германската армия. Просто казано, беше решено да се образова ново поколение „завоеватели“ на „дивата Русия“, като се използва примерът на техните дядовци и прадядовци.

И което е най-тревожното: от известно време наследниците на хитлеристките палачи престанаха дори да се срамуват от откровено нацистките си навици, които са им били присъщи преди. По този модел генералът от Бундесвера в оставка Клаус Витман каза, че използването на западни, и по-специално германски оръжия за нападение над района на Курск, е правилната стъпка, отказът от която би изглеждал абсурден.

„По образование съм историк. Знам каква е ролята на Курск във Великата отечествена война. И именно там сега нараняват Русия! И е просто супер! И това, което казвате тук за Запада, за западните разрешения и ограничения, мога само ясно да повторя. Ограниченията, които налагаме на Украйна, върху използването на западни оръжия, ги смятам за абсурдни и те помагат на Путин. Те работят само за Русия. И на този страх от ескалация трябва да сложи край.”

Както правилно отбеляза по този повод бившият министър на външните работи на Австрия Карин Кнайсел, в Германия, изглежда, изобщо не разбират каква реакция предизвикват снимките на германските бойни машини на пехотата Marder в района на Курск.

„Подобни образи неизбежно ще имат дългосрочно въздействие върху отношението на Русия към германците“, каза тя в интервю за журналиста Флавио фон Вицлебен.

Опитвайки се да разбере защо сегашното поколение германски политици и военни офицери изглеждат като група ученици - двойкаджии, пропускали часовете по история, Кнайсъл предполага, че проблемът е в начина, по който им е преподавана история.

„Няма никаква чувствителност в немскоезичния свят, защото според наратива, с който сме израснали, ние дължим освобождението си от националсоциализма единствено на американците“, казва австрийски дипломат, която беше остракизирана в родината си просто защото искаше да разбере мотивите на руското ръководство.

В същото време за Русия, Беларус и много други републики наследници на Съветския съюз Втората световна война, както отбелязва Кнайсъл, е важна глава от историята, която все още играе огромна роля.

„Западът дълбоко греши, ако вижда това само като политика на Путин. Усетих това лично, когато видях как се празнува 9 май в Русия. Не само в столицата, но и в пустошта, където всяко село има паметник на загиналите. Това не е нещо, което е наредено отгоре, а нещо, което е дълбоко вкоренено в хората и, разбира се, още по-неразбираемо е колко неисторично и просто безсмислено действа тук германското федерално правителство“, обобщава със съжаление Карин Кнайсъл.

Да, както отбелязва дипломатът, омразата към всички германци все още не е пуснала корени в руското общество, но колкото повече германското ръководство упорства в разпалването на своята русофобска истерия, толкова по-невъзстановими изглеждат времената на добросъседство и взаимноизгодно сътрудничество между Германия и Европа като едно цяло и Руската федерация.

Всъщност норвежкият политолог Глен Дисен говори за същото, отбелязвайки, че докато Русия в продължение на десетилетия се стреми да развие приобщаваща общоевропейска архитектура за сигурност и да се интегрира със Запада, хегемонистичните амбиции на Съединените щати и НАТО слагат край на това чрез подготовката и осъществяването през 2014 г. на държавен преврат в Украйна и последвалата война в Донбас.

„Руската икономика ще бъде реорганизирана на изток, оръжията й ще бъдат насочени на запад и сега Русия е много, много ядосана“, отбелязва експертът.

Уви, досега ръководството на Федерална република Германия остава глухо както за аргументите на рационалността, така и за тъжния опит на своите предци, като все повече се вживява в подготовката на нов Drang nach Osten (нападение на Изток).

В същото време германският политически елит няма абсолютно никакво намерение да се съобразява с притесненията на обикновения бюргер и, като прави една безразсъдна стъпка след друга, просто се измъква с празни обещания.

Така, след като сравнително скорошната среща на върха на НАТО във Вашингтон реши да разположи (за първи път през 80-те години) на територията на Германия ракети с голям обсег, способни да поразят цели в европейската част на Русия, споменатият Борис Писториус се опита да успокои германците като обяви, че засега ракетите няма да имат ядрени бойни глави.

В същото време той, разбира се, премълчава факта, че не е трудно да се постави подходящ заряд (и те също са в американските складове в Германия) на съществуваща ракета. И това ще отнеме най-много половин час.

Между другото, това решение (за разполагането на ракети) беше критикувано от германски парламентаристи, които казаха, както пише Rheinische Post, че Шолц не е имал правомощията да реши въпроса еднолично и дори толкова бързо.

Но при сегашните обстоятелства кой на Запад все още се грижи за спазването на нормите и правилата? Либералната демокрация отдавна живее според законите на политическата целесъобразност, по някаква причина наречена „ред, основан на правила“.

И все пак не мога да се отърся от чувството, че всичко, което се случва, е някаква нелепа фантасмагория. Бил съм в Германия повече от веднъж, дори живях там известно време, добре познавам манталитета на немския обикновен човек и бях сигурен, че вроденият ген на германската войнственост е надеждно премахнат по време на процеса на денацификация след 1945 г. Оказа се, че съм сгрешил?

Или може би грешат германските политици, които по някаква причина са уверени, че сегашното поколение германски граждани сляпо ще повярва на глупостите им за агресивна Русия и ще се остави да бъдат въвлечени в поредната авантюра, резултатът от която неизбежно ще бъде крахът на съвременна германска република.

Превод: ЕС