/Поглед.инфо/ Анкара, която смята много емигранти от кюрдите, живеещи в Швеция, за терористи и сепаратисти, изисква твърди действия от Стокхолм. В противен случай Турция ще откаже приемането на Швеция в НАТО.

Активната миграция към Швеция започва през 60-те години. Първоначално те са били предимно хора от Източна и Южна Европа и Латинска Америка. Към края на ХХ век се появяват имигранти от Близкия изток и Африка. Швеция примамва мигрантите със социални придобивки: жилища, надбавки, с които човек може да живее без да работи, безплатно образование за непълнолетните. Потокът се превърна в река: за пет години (2015-2020) Швеция прие 160 000 мигранти. Сред тях имаше сомалийци, сирийци, чеченци, афганистанци, индийци, кюрди.

Новодошлите се концентрираха в "своите" анклави, говореха собствените си езици и не беше ясно какво да се очаква от тях. Скоро обаче стана ясно: криминалната ситуация в Швеция се влоши. Мигрантите се присъединиха към престъпни банди и успешно се укриваха сред своите сънародници. Полицията беше безсилна.

Особено безпокойство за турските власти предизвикват кюрдите, които започват да идват в Швеция през 70-те години. Много от тях развиват политическа дейност. В Швеция има няколко депутати от кюрдски произход: Амине Какабаве, Гулан Авчи, Лоуен Редар, Сара Гиле.

Наскоро кюрдски активисти – членове на „Рожавския комитет” разпространиха материали в социалните мрежи на фона на шведския парламент със знамената на Кюрдската работническа партия (бореща се за създаване на независима кюрдска държава; в Турция, САЩ и в ЕС се смята за терористична организация). Ръководителят на отдела за комуникации на президентската администрация Фахретин Алтун поиска организаторите на акцията „да бъдат подведени под отговорност и да бъдат спрени “ .

Общият тон на изявленията на турските политици е следният: как може страна, която не пречи на пропагандата на тероризма, да допринесе за защитата на НАТО?

Анкара смята, че Стокхолм трябва да приеме законодателство за богохулството, да наложи забрана за изгаряне на Корана и да забрани кюрдските демонстрации. Другите искания на Турция включват прекратяване на подкрепата за Кюрдската работническа партия, екстрадирането на участниците в движението на Фетхуллах Гюлен, лидер на забранената в Турция организация FETÖ, заподозрян в организирането на опита за преврат през юли 2016 г.

Наред с това се изисква и екстрадирането на редица кюрдски бежанци от Швеция, в частност на редактора на закритото издание Today's Zaman Бюлент Кенеш. Швеция отказва да екстрадира Кенеш, смятайки, че няма достатъчно основания за това.

Когато Швеция беше неутрална страна, кюрдите се чувстваха сигурни тук. Сега, когато шведите са буквално завлечени в НАТО, те трябва да се оправдават.

Кюрдите се опасяват, че ще се превърнат в разменна монета в спора между Турция и Швеция и последната ще трябва да отстъпи. Но ако Швеция екстрадира политическите бежанци, правителството на страната рискува да се сблъска с много силен протест в обществото.

Междувременно Стокхолм упорито чука на вратата на НАТО. В статия, публикувана във Financial Times , шведският премиер Улф Кристерсон призова Турция да вземе положително решение, особено след като законът за борба с тероризма, за който Анкара настоя, влезе в сила онзи ден: „Дойде моментът сериозно да се разгледа шведскота молба за присъединяване към НАТО“.

Антъни Блинкен, който наскоро посети Швеция, многозначително заяви: „Време е да продължим напред.“ Йенс Столтенберг беше по-конкретен: „Швеция може да стане член на НАТО преди срещата на върха във Вилнюс [срещата на върха ще се състои на 11-12 юли] “. И той обясни: „Аз съм в тесен контакт с турските власти, за да гарантирам, че Швеция ще стане пълноправен член възможно най-скоро. Много пъти съм говорил с президента Реджеп Тайип Ердоган по този въпрос.“

Ердоган веднъж каза: „В политиката има само днес. Всичко може да се промени за 24 часа."

Как ще е сега?

Дискусии около кюрдите се водят и в съседна Финландия - те са около 20 хиляди (в Швеция са много повече: според оценките около 85-110 хиляди души). Tурция отправи същите искания към Хелзинки, но споровете бяха решени. Неутралната (вече в миналото) Финландия стана член на Северноатлантическия алианс.

В съвсем близко бъдеще ще видим колко гъвкава е демокрацията в Швеция и какво са готови да направят радикалните кюрдски бежанци в тази страна.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?