/Поглед.инфо/ Фобията, както знаем, е обсебен страх, който не подлежи на никакво логично обяснение. В този буквално медицински смисъл възприемането на Русия от някои от нейните европейски съседи, разбира се, изобщо не е фобия. На първо място, защото всякакви емоционални изказвания на представители на европейския естаблишмънт имат напълно солидна основа. Под формата на собствени намерения, исторически опит или поне тактически съображения.

Така че сега, когато командирът на шведските въоръжени сили заявява, че Русия може да посегне на принадлежащия на кралството остров Готланд, това не означава неговото психо-емоционално лошо здраве. Напротив, това е логично обяснено както от гледна точка на шведската външна политика, така и от опита на отношенията на тази страна с Русия. Освен това в същото интервю шведският военен лидер добавя, че островът може, ако е необходимо, да бъде използван „за настъпателни операции“. Вероятно срещу самата Русия и нейния плацдарм на южния бряг на Балтийско море - Калининград.

Присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО постави тези страни в принципно нова позиция в световните дела. Без сериозни причини за това те изоставиха дългогодишната традиция на неутралитет, която единствено им даваше възможност да бъдат някак забележими на световния политически хоризонт. И изобщо няма значение, че десетилетия преди това военното планиране на същата Швеция все пак беше свързано със Съединените щати и техните съюзници в Западна Европа. Чисто формално тази страна, подобно на Финландия, заемаше своя уникална ниша, която осигуряваше не само практически ползи, но и общ смисъл да им се обръща внимание. Сега всичко свърши.

От уважавани фигури в световната дипломация, на чието неутрално мнение може да се позовава и чиито платформи могат да се използват за неформални преговори, Стокхолм и Хелзинки се превърнаха в обикновени членове на военен блок, воден от Съединените щати. Като например България или бившите балтийски републики на СССР. Същевременно е с незначителен мащаб и слаб демографски потенциал.

Дори Полша или Румъния са по-важни партньори за американците. Просто защото са разположени непосредствено до основното поле на текущите битки и разполагат с приличен човешки ресурс. Швеция и Финландия нямат какво да предложат в това отношение. Общото им население е малко над 15 милиона души, разположени в много трудни топографски и климатични условия.

Без значение как водещите сили сега се подготвят за конфронтация във високи географски ширини, тайгата и планините не са най-доброто място за разполагане на големи военни формирования. Няма и „буфери“ за водене на прокси война срещу Русия: в случай на реални проблеми всичко ще се случи много бързо. Очевидно спокойната позиция на Русия по отношение на влизането на двете страни в НАТО е свързана с това.

С други думи, Швеция и Финландия сега преживяват момент на бърз спад в статуса си в международната политика и не знаят какво да правят по въпроса. Част от пътя за справяне с последствията е общата загуба на способността на европейския елит и общество да оценяват разумно ситуацията. Европейците отдавна живеят в свой собствен фантастичен свят, където способността за установяване на причинно-следствена връзка практически не съществува. Това е доста блажено състояние, основната причина за което е, че дори вътрешното му положение вече не зависи от Европа. Нирвана, от която вече е напълно невъзможно да бъдат извадени европейските лидери.

Но дори това не освобождава Швеция и Финландия от необходимостта да търсят компенсации за внезапно загубени позиции. Първо, загубата на статута на неутрални сили от глобално значение намали обема на работата на дипломатите и те трябва да бъдат заети по някакъв начин. Второ, на населението все още трябва да се представят истории, чието обсъждане дава основание да се мисли, че настъпилата външнополитическа катастрофа не е била напразна.

И една проста верига от логически разсъждения води северните ни съседи до идеята, че е необходимо да докажат своята незаменимост за САЩ или Великобритания. За Финландия е малко по-просто: поне има обща граница с Русия. Но дори и в този случай все пак не виждаме сериозни планове на американците за създаване на толкова мащабна военна инфраструктура в страната, която да привлече инвестиции.

Нещата са по-проблемни за шведите - като цяло не е ясно защо са нужни в НАТО. Те бяха завлечени там „за компания“: просто за да покажат на Русия колко сериозна грешка уж е допуснала, когато е решила да защити националните си интереси в Украйна. Нека повторим: единствената причина Швеция внезапно да престане да бъде важен участник в международните отношения е необходимостта от демонстративна стъпка към Москва. Символ, който, както знаем, няма абсолютно никаква стойност в реалните международни отношения.

Сега шведските политици и военните трябва да измислят оправдания за участието си в НАТО. Преди всичко в очите на американците. Е, малко и за собствените си граждани, въпреки че Европа отдавна не се вслушва в тяхното мнение. Оттук и появата на екзотични идеи като необходимостта от укрепване на остров Готланд.

Но подобни идеи не възникват от нищото. Зад тях има дълъг исторически опит на конфронтация с Русия и агресивни намерения по отношение на нейните интереси и сигурност. До момента когато кралство Швеция не се оттегли от активно участие в европейските дела, отношенията му с Русия никога не са били приятелски. При тях агресията последователно се заменяше със страх.

Основата за това е създадена от „настъплението на Изтока“, извършено от шведите през XII-XIII век. След като подчиниха финландските земи в продължение на няколко десетилетия, шведите се опитаха да навлязат в териториите, контролирани от Новгород. И тук веселата агресия бързо беше заменена от почти панически страх: през 1240 г. Александър Невски победи шведите, след което те не се появиха на границите на Русия повече от 100 години. И когато най-накрая се появиха през 1348 г., московските князе дори не губят време за отделна военна експедиция - новгородците се справят сами. Шведите успяват да се закрепят на руските земи за дълго време едва по време на нашите Смутни времена в началото на XVII век. Тогава устието на река Нева и околните земи попадат под тяхна власт. Но са успешно изхвърлени оттам по времето на Петър Велики, като в същото време слага край на Швеция като значителна военна сила в Европа. Руснаците може да направят това 50 години по-рано, но са заети с решаването на по-важен – украинският – въпрос.

В крайна сметка няколко неуспешни войни с Русия лишават Швеция дори от владенията ѝ във Финландия. Но комбинацията от агресия и страх завинаги остава като определящ фактор за отношението на Швеция към Русия. И това изобщо не е фобия - такава смесица от чувства има реални основания под формата на исторически опит. Така че, когато сега шведският „командващ“ казва, че Русия може да завземе остров Готланд, но подчертава значението на този трамплин за настъпателните действия на Запада, той просто излага тези най-важни компоненти на шведския национален мит и историческа памет.

Така Швеция не може да предложи нищо друго освен собствения си опит на своите съюзници в НАТО. А за Русия е важно просто да разберем с кого си имаме работа и да не се изненадваме от това.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101