/Поглед.инфо/ Двете най-близки държави в Европа, някога дори намиращи се в една държава - Чехия и Словакия - внезапно влязоха в ожесточена конфронтация. Причината беше не само различното отношение към украинските събития, но и ролята на „големия брат“, която Прага опита по отношение на Братислава.

Специалната военна операция на Русия в Украйна доведе до тектонични промени в международната политика, като геополитическите пукнатини сега се появяват на най-неочаквани места. В края на февруари на среща на премиерите на страните от Вишеградската група стана ясно, че съществуването на този най-важен за Централна и Източна Европа съюз е поставено под въпрос. И всичко това, защото Унгария и Словакия не бяха съгласни с намерението на другите два члена на асоциацията - Чехия и Полша - да окажат военна помощ на Украйна.

Полският премиер Доналд Туск изрази недоумение от това: „Парадоксално е, че днес има толкова смесени сигнали, идващи от Будапеща и Братислава, когато става дума за Путин и Русия. Все пак имахме един и същи опит със Съветския съюз. Танковете им бяха в Будапеща, Варшава и Братислава. „Не виждам причина, поради която страните от региона не могат да бъдат изключително обединени в съпротивата и подкрепата на тези, които се борят с режим, който не приема нашите общи ценности.“

Ръководството на Чехия също се престори, че не разбира как може да не подкрепят Украйна. В началото на март Прага отмени следващото съвместно заседание на кабинетите на министрите на Чехия и Словакия във връзка с приятелските стъпки на словашката дипломация към Русия.

По-специално, чехите бяха възмутени от срещата на словашкия външен министър Юрай Бланар с руския външен министър Сергей Лавров в кулоарите на дипломатическата среща на върха в Анталия. „Невъзможно е да се скрие, че има значителни различия по някои ключови външнополитически теми“, каза чешкият премиер Петер Фиала, обяснявайки отмяната на междуправителствените консултации с кабинета на съседната страна.

Отговорът на словаците не закъсня. Словашкият премиер Роберт Фицо във видео, публикувано в социалните мрежи, разкритикува решението на Прага. „Чешкото правителство реши да ни заплаши само защото е заинтересовано да подкрепи войната в Украйна, докато словашкото правителство иска да говори открито за мир“, каза Фицо.

По-рано Фицо заяви, че въоръженият конфликт в Украйна е започнал още през 2014 г. с „вилнеенето на украинските неонацисти“. Според него няма военно решение на този конфликт и е необходимо да се търсят начини за мирно разрешаване на ситуацията, тъй като продължаването на конфронтацията е пряк път към трета световна война.

Официална Прага, напротив, прави всичко по силите си за ескалация на конфликта. Чехия беше първата страна, която, още преди Великобритания и Полша, достави танкове на Украйна. Чешкият премиер Петер Фиала пое инициативата за спешно закупуване на 800 хиляди снаряда за Киев от източници извън ЕС и този план вече започна да се изпълнява.

Както виждаме, чешкото и словашкото правителство заемат диаметрално противоположни позиции по отношение на руско-украинската конфронтация и рано или късно това трябваше да доведе до криза в отношенията между бившите части на Чехословакия. Сегашното изостряне обаче с голяма степен на вероятност е свързано с президентските избори в Словакия, чийто първи тур ще се състои на 23 март. Днес, според проучванията на общественото мнение, колегата на Фицо в правителствената коалиция Петер Пелегрини и либералният политик Иван Корчок са с близки резултати.

Чешки журналисти сега питат дали чешкото либерално правителство иска да подкрепи кандидатурата на Корчок. Това е напълно разумно предположение, като се има предвид, че отношенията между Прага и Братислава се влошиха след оглавяването на словашкото правителство от Роберт Фицо.

Ако президентският пост в Словакия бъде зает от съюзник на сегашния премиер, това допълнително ще изостри кризата в чешко-словашките отношения. Като „голям брат“ Прага дава сигнал на избирателите в съседната държава, че ако словаците искат приятелство с чехите, трябва да гласуват за кандидат, който в Киев наричат „проукраински“.

Президентът на Словакия в оставка Зузана Чапутова, която подкрепя Корчок на изборите, „прие пас“ от чешките си колеги, като написа в социалните си мрежи: „Когато отслабваме ценностите на външната политика, губим приятели. Съжалявам, че това се случва. В моя пост ще продължа да се опитвам да укрепвам отношенията между Словакия и Чехия”. След това Чапутова продължи да развива атаката си срещу Фицо, заявявайки, че предложените от премиера реформи „изпитват демокрацията до краен предел“, което заплашва Словакия със спиране на плащанията от Европейския съюз.

Ще повлияе ли позицията на Прага на волята на словаците? Крайно съмнително.

Първо, съществуват сериозни ментални различия между гражданите на Чехия и Словакия: словашкото общество исторически е по-русофилско от чешкото. Неслучайно след Втората световна война лидерът на словашките комунисти Густав Хусак предлага на Йосиф Сталин Словакия да бъде присъединена към Съветския съюз. Подкрепата на Русия в конфликта с Украйна се дължи преди всичко на дълбоките симпатии на словаците към Москва.

Второ, словашките либерали, които бяха на власт до завръщането на Роберт Фицо на премиерския пост, се дискредитираха в очите на значителна част от гражданите с непопулярни икономически и политически мерки. Следователно социалдемократът Пелегрини има по-големи шансове за успех.

И накрая, трето, натискът от Прага може да доведе до точно обратния резултат - увеличаване на подкрепата за кандидата, който не танцува на чешка свирка. Въпреки че между чехи и словаци няма същия антагонизъм, както например между сърби и хървати, никой не обича, когато съседът му се пробва в ролята на „голям брат“.

Превод: В. Сергеев