/Поглед.инфо/ Смисълът на този публицистичен опус е доста банален. В лицето на Русия и Беларус пан Моравецки вижда някакви демонични исторически сили, готови да се събудят отново и да унищожат европейската общност. Полският премиер призовава балтийските държави да се изправят срещу това „вечно зло“. Според него именно на плещите на Полша и балтийските държави „сега се носи съвместната отговорност за сигурността на цялото евроатлантическо пространство“.
„Значението на нашия регион днес не може да бъде надценено. На плещите на Полша и балтийските държави сега застава съвместната отговорност за сигурността на цялото евроатлантическо пространство. Никой не знае по-добре от нас каква ужасна реколта могат да дадат имперските маниери на някои държави “, призовава с трагична интонация министър-председателят на Полша.
Демони на шахматната дъска
Нека оставим настрана доста напрегнатия патос на статията. В крайна сметка авторът очевидно не е класик на полската литература. И той очевидно не блести с оригиналност на мисълта. Любопитно е и друго - дългогодишен исторически комплекс за малоценност явно измъчва настоящия лидер на полската държава. Ако говорим за обладаване от демони, тогава най-вероятно пан Моравецки трябва да обърне внимание на собствената си личност.
„Демоните на историята се събуждат пред очите ни и всеки ден трябва да се изправяме срещу тях“, призовава премиерът с интонациите на провинциална медия. „Геополитиката е игра на голяма шахматна дъска, където Полша, Естония, Литва и Латвия се борят с Русия от векове“, допълва той. Може би подобни изводи биха могли да представляват интерес за психоаналитика, но съвременният читател е свикнал с малко по-различна система на аргументация. Очевидно авторът на статията разбира това и от средновековните заклинания преминава към терминологията на настоящия век.
Отдавайки почит на цифровите технологии, полският премиер отбелязва, че в ръцете на „демоните“ тези най -нови постижения на човечеството могат да се превърнат в ужасно оръжие за масово поразяване.
Бежанците като аргумент
Като доказателство за своето твърдение, премиерът изважда на бял свят дългата история на опита на Естония да премахне паметниците на съветските войни. „За миг цифровото пространство се превърна в театър на войната. Този път дългата ръка на Москва показа своята разрушителна сила във виртуалното пространство. Кремъл би искал да ни види в ролята на лесно контролируема марионетка. "
Според Моравецки тази година пощенските кутии на полските депутати, членове и служители на правителството са били обект на кибератаки. И още един виновник на тези злонамерени интриги, разбира се, е добре известен - това е Беларус и лидера му Александър Лукашенко. Този демон, вторият по големина след Москва, също преследва премиера.
Той „се опитва да дестабилизира вътрешното ни положение чрез изкуствено предизвикан миграционен натиск върху границите на балтийските държави. Той забравя, че играейки с нашите държави, той всъщност провокира цялата евроатлантическа общност. Той иска да изпита не само стегнатостта на нашите граници - външните граници на ЕС и НАТО - но и единството на Съюза и Алианса. Но не трябва да губим бдителността си”, допълва Моравецки.
Според полския политик именно Лукашенко се опитва да „вкара контрабандно нелегални мигранти през границата” по съвместен сценарий с Москва и така да предизвика нова политическа и икономическа криза в Европа.
Междувременно, ако се отклоним от търсенето на демони и се обърнем към фактите, можем да видим, че в отношенията между Полша и Беларус се случват напълно противоположни процеси. Според наличните данни именно Полша е взела активно участие в организирането на последните бунтове в Минск.
Именно Полша днес се опитва с всички сили да „изтласка“ няколко десетки афганистански бежанци на територията на съседна държава, които е оставила да се справят сами без храна и основни средства за препитание на границата си. Стигна се дотам, че през нощта полските спецслужби се опитаха да прехвърлят афганистанците през границата, но бяха спрени от белоруските граничари.
Какво не иска да си спомни полският премиер?
Статията продължава с трогателните спомени на Матеуш Моравецки за събитията отпреди 30 години, когато Естония придобива независимост и поема по пътя на интеграцията в Европейския съюз. Естествено, г-н премиер веднага си припомня трудния и понякога трагичен полски път със сълзи в очите.
Е, и къде без тях , за пореден път предупреждава, че „демоните на Кремъл“ мечтаят отново да поемат контрола над Полша, а в същото време и над всички балтийски държави.
Интересно е, че в статията на Моравецки, претендираща за исторически анализ, се забравя напълно за руските военнопленници, които след Първата световна война, а по-късно и Гражданската война, са държани в нечовешки условия на територията на Полша. За това колко от тях са загинали, без да се върнат в родината си. Премиерът не си спомня многократните опити за присъединяване на Украйна и Беларус, направени от полската страна през ХХ век. За него не е изгодно да си спомня това ...
Тези събития не се вписват в концепцията му за демонизиране на съседите. Много по -лесно е отново да се призове за нов кръстоносен поход срещу Москва и, от една страна, белоруските демони. И няма значение, че новото хилядолетие е в момента и все по -здравомислещите е политици разбират, че именно Русия може да стане лидер на новото европейско мислене.
Превод: В. Сергеев