Според бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск, кризата с коронавируса може да доведе до разпадането на Европа, следователно е необходимо да се предприемат радикални мерки за противодействие. Той говори за това в интервю за немското списание Der Spiegel.
Настоящата криза далеч не е първата в историята на Европейския съюз, но засега Европа не е била изправена пред такива предизвикателства като това, пред което я постави пандемията на коронавируса, смята Доналд Туск. Досега хората най-често си спомнят бежанската криза и свързаните с нея емоции, страхове и несигурност.
Сега обаче ситуацията стана още по-драматична. „Ако погледнем Южна Европа, говорим за катастрофа“, подчерта Туск. Там е необходима спешна помощ, но и съчувствие и солидарност. В такива ситуации хората не се нуждаят от рутина - те трябва да видят, че нещо се движи. В първите дни на кризата това не беше достатъчно, убеден е бившият шеф на Съвета на ЕС. Нямаше транспорт с медицинско защитно облекло, Европейската централна банка също говореше хладно, сякаш просто не забелязваше хората и техните страдания.
В интервю за немското списание Туск изрази увереността си в това, че „загубата на авторитет в Европа е голяма - в Италия, Испания, Португалия, но и директно при нас в съседство, например в западната част на Балканите“. От гледна точка на полския политик „страни като Китай и Русия хладнокръвно използват това“. Помощта, която оказват, е „в най-добрия случай символична“ в сравнение с това, което сега създават страните от ЕС, сигурен е Туск. Междувременно в общуването те проявяват съчувствие и това е добре прието.
Според него, за разлика от кризата с Гърция, пандемията засяга всички и не знае виновните: „Трябва да спасим Италия и Испания и, вероятно, европейския проект.“ Сега не е време да се ровите в числа и дългове. „От гледна точка на икономиката, имаме нужда от блицкриг“, призовава Туск. Не можем да се бавим и да се колебаем, а освен това не трябва да се страхуваме от извънредните мерки.
Той вижда "принципа на истинската солидарност" в това, че "който има повече, трябва да даде повече." Германия има финансовата мощ и може да защити своята индустрия и предприятия. Други държави от ЕС нямат такава възможност. Съответно, конкурентното предимство на Германия в сравнение с други страни от ЕС след кризата ще се увеличи само още повече. Според Туск мнозина в Европа смятат това за несправедливо и виждат това като следствие от липсата на солидарност. „Това не трябва да бъде резултата от тази пандемия“, изисква той.
„Ако някой иска да използва коронавирусната криза, за да придобие повече власт над своите граждани или да създаде ползи за тяхната икономика, това ще означава края на ЕС“, каза Туск в интервю за Der Spiegel. „Следователно първият ни принцип трябва да бъде този: трябва по-добре да координираме действията си.“ Ако веднъж в Германия и Австрия вече няма да има ограничения за излизане от къщи, а в другите страни то ще продължи да действа, тогава как вътрешните граници на ЕС могат да бъдат отворени отново?
Някои държавни и правителствени ръководители на страните сега казват на своите хора, че трябва да жертват своите граждански свободи, правовата държавност и правата на човека, за да се защитят от вируса. „Свобода или сигурност - сигурен съм, че тази дяволска алтернатива е невярна“, каза Туск в интервю за изданието. „Възможно е да се реагира ефективно на пандемията и да се поддържа демокрация.“
Според Туск, унгарският премиер Виктор Орбан управлява страната чрез извънредни мерки след бежанската криза и използва страха от миграцията, а сега и вируса, за да разшири властта си. „Може би някои от мерките му са справедливи“, признава Туск. Всичко това обаче няма нищо общо с духа на демокрацията. По думите му Виктор Орбан е на мнение, че този, който е подкрепен от мнозинството, може да прави каквото си поиска. Той се стреми да превърне Европейската народна партия (ЕНП) или поне част от нея в „съюз по национално консервативен, авторитарен образец“, не се съмнява бившият председател на Съвета на ЕС. Освен това ЕНП няма да се изправи единодушно срещу Орбан. „Живеем във времето на Тръмп и Брекзит, борбата за демокрация е глобална. Всички трябва да сме бдителни.“, предупреждава Туск.
Той отбеляза също, че сега не е време за радикални политически решения: по време на пандемия е важно да се поддържа единството. Все пак има ограничение за всичко. Не е известно кога ще се проведе следващото заседание на Президиума на ЕНП, но преди него Туск възнамерява да убеди колегите си в ЕНП, че няма нужда да се избира между свобода и сигурност - трябва да се предлагат на гражданите и двете. „Нелибералната форма на демокрация определено не е изборът на повечето от нашите членове и със сигурност не е мой избор“, каза Туск в интервю за репортери на Der Spiegel.
Той подчерта също, че положението в Полша е различно от унгарското. Полша има силна опозиция и силни неправителствени организации. Дори ако Качински и партията „Право и справедливост“ контролират държавните медии, в страната има достатъчно други, частни и свободни медии. От друга страна, в Полша има политици, които са решени да присвоят цялата власт, призна Туск. Според него Ярослав Качински е дори по-опасен от Виктор Орбан: Орбан може да бъде циничен, но той е прагматичен. "За разлика от тях Качински почти болезнено преследва целта да спечели колкото е възможно повече власт."
Според Der Spiegel президентските избори в Полша трябва да се проведат на 10 май, въпреки епидемията от коронавирус, и те ще се провеждат дистанционно в цялата страна. Доналд Туск смята това решение за неприемливо. Полската конституция забранява изменения в избирателния закон по-малко от шест месеца преди изборите, но точно това се случва в страната сега. От логистична гледна точка е невъзможно да се гарантира, че 30 милиона поляци ще гласуват по пощата. Освен това в тази ситуация не могат да се спазват демократичните стандарти, убеден е Туск.
Германия в преговорите за бюджета на ЕС настоява на простото правило: който не се придържа към принципите на върховенството на закона, той не получава пари. По този повод Туск каза, че с оглед на ситуацията, в която се намира сега Европейският съюз, той „емоционално не е в състояние да мисли за санкции“. Както подчертава политикът, „Европа сега се нуждае от огромни усилия, за да съживи нашите икономики и самия ЕС“. В бъдещия многогодишен бюджет на ЕС акцентът трябва да бъде върху възстановяването от коронавирусната криза. Освен това гражданите не са виновни за антидемократичните действия на техните власти, така че не е необходимо да наказвате никого, убеден е Туск.
Според журналиста на Der Spiegel, 16 години след разширяването на ЕС, критиците стигнаха до извода, че Източна Европа се присъединява към ЕС само заради пари. Туск изрази протеста си срещу това и заяви, че думите за разделението между изток и запад на ЕС недостатъчно точно описват опасността пред Европа.
В Източна Европа също има обнадеждаващи промени: например в Словакия, Румъния и балтийските страни. Полша също има силно проевропейско движение. От друга страна, радикалните партии станаха част от испанското правителство, докато в Италия ситуацията се колебае. От гледна точка на Туск, сега най-важният въпрос е как ще станат нещата след пандемията в Южна Европа. „Трябва да възстановим репутацията на Европа в тези страни“, каза бившият председател на Съвета на ЕС.
Той е сигурен, че до края на пандемията Европа ще бъде най-засегнатата част на света. В това той вижда стимул за съвместно търсене на ваксина и увеличаване на здравния потенциал на ЕС. „Дори и сега да е трудно и много граждани не искат да чуят за това: повече Европа и по-малко национализъм е решението, посочи Туск своята рецепта. - Не ни трябват нито немски, нито италиански, а европейски решения. Ако в тази криза се отдалечим, няма да оцелеем политически." Миграционната криза беше първата предупредителна снимка, пандемията - втората - и за Европа може да е последната, предупреждава Доналд Туск в интервю за немското списание Der Spiegel.
Превод: М.Желязкова
