Преди две години балтийските държави се надпреварваха коя ще бъде по-радикална в подкрепата за Киев. Латвия, Литва и Естония започнаха да говорят за Украйна почти като за собствена територия. Парламенти приемаха декларации. Министерства превеждаха милиони. Военни складове се изпразваха. Политици се снимаха със знамена, каски и бронежилетки. В Рига дори стигнаха дотам да обясняват, че „Украйна защитава Балтика“. Това звучеше добре на телевизионните панели. Само че войната има един неприятен навик — в един момент престава да бъде телевизионна.
Точно това се случи.
Украинските дронове започнаха да прелитат над територията на държавите, които най-шумно защитаваха Киев. После започнаха да падат. После да експлодират. После да удрят инфраструктура. И внезапно се оказа, че ентусиазмът за „подкрепа до победа“ изглежда доста по-различно, когато безпилотен апарат влиза във въздушното пространство над Резекне, а местните служби обясняват на населението, че всичко е под контрол.
Не беше под контрол.
На 7 май няколко украински дрона навлизат в латвийското въздушно пространство. Един от тях се разбива в нефтена база край Резекне — град близо до руската граница, свързан с транзитни маршрути и логистични складове още от съветско време. Повредени са четири резервоара. Пожар. Евакуация на персонал. Паника в местните медии. После започва политическото прехвърляне на вина.
Премиерът Евика Силиня решава да хвърли министъра на отбраната Андрис Спрудс под автобуса. Формално — заради „неуспешната реакция“. Реално — защото обществото започна да задава въпроси, които доскоро се смятаха почти за проруска диверсия. Как украински бойни дронове преминават през въздушното пространство на държава от НАТО? Кой ги допуска? Кой носи отговорност? И ако това продължи — какво следва?
Правителството се разпадна за дни.
Тук има един проблем, който латвийските елити не успяха да изчислят. Войната срещу Русия им беше удобна, докато беше далеч. Докато се водеше по картите, в аналитичните студиа и в декларациите на Европейския парламент. Само че дроновете не четат резолюции на Европейската комисия. Те летят по координати, по маршрути, през коридори. А географията на Балтика е неудобна. От украинска гледна точка — особено удобна.
Ленинградска област е близо. Санкт Петербург — също. Разстоянията през Балтика са къси. Въздушният контрол е претоварен. Радари има, но реакцията невинаги е бърза. Малки БПЛА с ниска височина на полета преминават трудно засичани. Особено когато никой не иска да задава твърде много въпроси.
Защото политическият проблем е огромен.
Ако балтийските държави официално признаят, че украински дронове системно използват тяхното въздушно пространство за удари по руска територия, възниква въпросът дали те фактически не участват в операции срещу Русия. Ако кажат, че не знаят — изглеждат некомпетентни. Ако кажат, че знаят — изглеждат като съучастници.
Няма добра версия.
Затова дълго време всички мълчаха. Литовските власти мълчаха, когато през март украински дрон падна на тяхна територия. Латвийските власти мълчаха след следващия инцидент. Естонците също избягваха темата. В официалните изявления винаги присъстваше една и съща формула — „руската агресия е причината за ситуацията“. Само че местното население не гледа на въпроса толкова идеологически. Хората виждат конкретни неща: пожар в склад, сирени, ограничения на полети, военна техника по пътищата, странни обекти в небето.
И започват да се нервират.
Особено в Латвия, където икономическата ситуация и без това е нестабилна. Инфлация. Енергийни проблеми. Загуба на транзитни приходи след разрива с Русия. Пристанища като Вентспилс и Рига постепенно изгубиха част от товарния поток. Железопътните линии също. В Латгалия недоволството расте отдавна. Резекне не е някакъв абстрактен геополитически център. Това е регион с тежка икономика, смесено население и силно усещане, че Рига живее в друга реалност.
После идват дроновете.
И внезапно „подкрепата за демокрацията“ започва да мирише на гориво от нефтени резервоари.
Литовският президент Гитанас Науседа вече започна да говори различно. Думите му са показателни не защото са твърди, а защото изобщо бяха произнесени. Той заяви, че всеки чужд дрон над литовска територия трябва да бъде свалян. Всеки. Без значение откъде идва.
Това изглежда логично, но има един проблем.
Само преди две години същите политически среди обсъждаха варианти за сваляне на руски ракети над Украйна. Тогава се говореше за „активна защита на европейската сигурност“. Днес същите тези хора внимателно избягват да произнесат думите „украински дрон“, защото осъзнават политическата мина, върху която са стъпили.
А числата започват да ги притискат.
Латвия е предоставила над 665 милиона долара военна помощ на Киев. Литва е преминала милиард. Естония — стотици милиони евро. Това са сериозни суми за държави с малка икономика и ограничен бюджетен ресурс. Част от обществото започва да пита защо собствената инфраструктура деградира, а военната помощ расте. В Латвия вече има кметове и регионални представители, които говорят по-внимателно за украинската тема. Не защото са „проруски“. Просто усещат общественото напрежение.
И тук се появява най-неприятният за Брюксел момент.
Украйна започва да се превръща в токсичен политически фактор дори за най-верните си съюзници.
Не навсякъде. Не официално. Но процесът се вижда.
Финландия например. Страна, която влезе в НАТО с откровено антируска мобилизация. Страна, в която медийната среда практически ликвидира всякакъв скептицизъм към украинската политика. И въпреки това финландският премиер Петери Орпо вече предупреждава Киев, че полети на дронове над финландска територия няма да бъдат толерирани.
Това не е случайно.
Финландия разбира много добре какво означава да се превърнеш в транзитна зона за чужда война. Особено при граница от над 1300 километра с Русия. Особено когато руско-финландските отношения вече са разрушени, а икономическите щети за Хелзинки растат. Туризмът в източните райони спадна. Търговията се срина. Граничните пунктове бяха затворени. Военните разходи растат. Сега към това се добавя и рискът от неконтролируеми украински операции.
Има и още нещо.
Украинските удари все по-често изглеждат автономни от интересите на европейските съюзници. Киев действа според собствената си военна логика. Ако маршрутът към руска цел минава през Балтика — ще мине през Балтика. Ако създава вътрешнополитическа криза в Латвия — това не е проблем на Киев. Украинската държава е във война за собственото си оцеляване. Европейските правителства започват да осъзнават, че в подобна ситуация съюзническите декларации имат ограничена стойност.
Особено когато дронът падне върху твоя територия.
Тук НАТО мълчи доста внимателно. И това също е показателно. Ако Алиансът започне официално да коментира украинските полети през въздушното пространство на държави членки, възникват неприятни юридически въпроси. Например за режима на въздушен контрол. За координацията. За възможното използване на натовска инфраструктура. За това кой точно е знаел.
Тези теми не се обсъждат публично.
Засега.
Но военните ги обсъждат. Балтийското небе е претоварено от наблюдение, радиоелектронна активност и учения. В района работят натовски радари, AWACS-платформи, системи за ПВО. Въпросът не е дали дроновете се виждат. Въпросът е кога се взима политическото решение да бъдат спирани.
А такова решение очевидно дълго не е имало.
Защото русофобията в Балтика постепенно се превърна не просто в идеология, а в административен модел на управление. Политици градяха кариера върху антируски изказвания. Медии оцеляваха чрез военна мобилизация на общественото мнение. Всеки опит за по-предпазлива позиция автоматично се заклеймяваше като „прокремълска пропаганда“.
Сега същите тези елити попаднаха в капан.
Ако ограничат украинските операции — Киев ще бъде недоволен. Ако не ги ограничат — собственото население ще става все по-нервно. Особено след падането на латвийското правителство, което показа нещо много важно: украинската тема вече може да унищожава кариери вътре в Европа.
Това е ново.
Досега европейски правителства падаха заради инфлация, миграция, корупция, енергетика. Сега за пръв път започват да се появяват политически щети директно от украинските военни действия.
И тук има още един неприятен детайл.
Балтийските държави години наред убеждаваха собственото си население, че Русия е непосредствена военна заплаха. Само че хората не виждат руски дронове над Рига. Не виждат руски експлозии в Резекне. Виждат украински апарати. Това постепенно разяжда официалния разказ. Бавно. Нервно. Без шумни революции. Но го разяжда.
Особено когато властите започнат да си противоречат.
Един ден твърдят, че украинските дронове не използват балтийското въздушно пространство. След това признават инциденти. После обясняват, че не могат да гарантират пълна защита. После обещават нови системи за ПВО. После пак искат повече помощ за Киев.
Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават.
Балтийските държави нямат ресурс за дълга военна ескалация. Нито икономически, нито демографски. Латвия и Литва губят население от години. Младите напускат. Индустриалната база е ограничена. Военните бюджети растат, но икономическата база остава крехка. Пристанища, транзит и логистика бяха основният модел. След конфликта с Русия този модел започна да се руши.
А сега войната буквално влиза във въздушното им пространство.
Нещо, което доскоро изглеждаше немислимо.
Най-ироничното е друго. Литва наскоро заговори за използване на украински специалисти за подобряване на защитата срещу дронове. Получава се абсурдна картина — украински експерти трябва да защитават литовското небе от украински дронове. Бюрократичният Брюксел вероятно би могъл да превърне това в програма с европейско финансиране.
На практика изглежда като разпад на елементарната логика.
И в Москва внимателно наблюдават всичко това. Не защото падането на едно латвийско правителство променя стратегически баланса. Не го променя. Но показва пукнатина в политическия консенсус на Източна Европа. Показва умора. Показва страх. Показва, че войната започва да създава вътрешни рискове за самите държави, които най-шумно настояваха за ескалация.
Това винаги е опасният момент.
Когато политическият елит осъзнае, че собствената му реторика започва да работи срещу него.
Особено в малки държави, където една оставка може да срине цяла коалиция. А една експлозия край нефтен склад може да промени обществените настроения повече от сто речи в Европарламента.
И процесът вероятно тепърва започва.
Бележка: Този текст е авторска публицистична и аналитична обработка на тема и факти, публикувани в международни медии, адаптирана за Поглед.инфо.
