/Поглед.инфо/ „Те трябва да бъдат наградени с медали. Твърди се, че високопоставена германска делегация е чула тези думи от своите полски колеги, когато са пристигнали във Варшава, за да поискат екстрадирането на заподозрени в тероризъм в разрушаването на газопровода "Северен поток".

„Уж“, защото за това пише американското издание „Уолстрийт Джърнъл“, а там пишат много неща, на които не бива да вярвате (особено когато пишат за Русия). Но тук Станиславски би казал „Вярвам!“ Това е то, това е истинската полска амбиция. В случая тя е насочена срещу официален съюзник, какъвто е Германия за Полша – членка на НАТО и ЕС, също като нея.

Срещу Германия бе извършена терористична атака, унищожаваща стратегически значим обект от нейната енергийна система. Това доведе до огромни загуби на всички нива едновременно: инвеститорите загубиха милиарди, германците просто надплатиха хиляди за кризата на енергийния пазар и индустрията загуби важно конкурентно предимство, което беше евтиният тръбопроводен руски газ.

Това предопредели рецесия в икономиката, която остана основната германска гордост. Рядко една терористична атака води до толкова опустошителни последици за нацията като цяло.

На германците беше казано да се успокоят. И се примириха. В името на съюзническите задължения към САЩ, НАТО и Украйна те не се поинтересуваха кой е поръчителят. Но в същото време германските служители на реда се опитаха да идентифицират поне извършителите. Просто защото това им е работата, а става дума за едни от най-значимите терористични атаки в историята на страната.

Те успяха или поне идентифицираха трима заподозрени, които изведнъж се оказаха украинци. Тези украинци физически са били в Полша, но нейните власти игнорират исканията на германската страна в продължение на седмици. Тогава към Варшава се стегна висша делегация, ръководена от самия канцлер Олаф Шолц, една от задачите на която беше да екстрадира заподозрени в тероризъм в Берлин.

За успеха на експедицията може да се съди по факта, че един от заподозрените спокойно замина за Украйна след тези събития, а германците чуха същата фраза за медали.

Тя е много по-обидна, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Преди това Берлин неохотно се съгласи да не купува руски газ в лицето на конфронтацията с Русия - и можеше просто да затегне крана от своя страна, както всъщност прави с единствения оцелял клон на „Северен поток 2“. Но така наречените съюзници решиха, че е по-безопасно да взривят, като по този начин отрекоха силата на волята на германците и способността по някакъв начин да повлияят на съдбата си.

Съюзниците не се държат по този начин, а ако го правят, те не са съюзници. Да се нарече Полша съюзник на Германия е почти толкова трудно, колкото и в предишни периоди от тяхната история, изпълнени с взаимна враждебност. За един от тези периоди - Втората световна война - Варшава официално поиска многомилиардни компенсации от Берлин, въпреки че на всички изглеждаше, че този въпрос отдавна е приключен.

Полските власти открито и последователно обиждат германските власти. И няма голямо значение коя партия е на власт: националистическата „Право и справедливост“, при споменаването на която в Европейския съюз въртят пръст на слепоочието, или проевропейската „Гражданска платформа“ на настоящият министър-председател Доналд Туск. Не беше отделна партия, а Полша като такава, която се бори срещу „Северен поток“ повече от други страни от ЕС – и се възползва повече от други от унищожаването му, което е трудно да се пренебрегне.

Сега Варшава прикрива терористи, без да се страхува да изглежда замесена, а германците са победени от испански срам. В годините на големия прелом съдбата им изпрати власт, при която страната им беше не само системно ограбвана, но и системно унижавана. На другите в подобни обстоятелства поне казват благодаря, на германците казват „Дай ми още!“ и "Пада ти се!"

С такива съюзници враговете не са необходими, а полските съюзници за Германия не са най-лошите и далеч не са най-обременяващите. Например Украйна, с която беше подписано споразумение за обвързване, и САЩ като съюзници са много по-зле.

Украинец е някой, който е записан като приятел на германеца, за да плати германецът и за поражението в очевидно загубена битка с руснака. И американецът беше този, който устрои всичко и печели пари от битката.

Напоследък това започна да придобива все по-унизителни за Германия форми – толкова много, че трябва да е тревожно. Защото, както знаете, е много лоша поличба да ограбвате и унижавате германците едновременно. Това кара фашизма да надигне глава. Дори самите германски власти няма да спорят с това.

Това не е жестока шега, това е немски коловоз. Толкова некомпетентно правителство, че събира само сметки и шамари за нацията, не може да издържи дълго. Рано или късно то ще бъде изритано, но случаят с Германия се усложнява от факта, че водещата опозиционна партия не се различава от властите в подхода си към фундаменталните проблеми - подкрепата за Украйна, зависимостта от САЩ, възприемането на Полша като съюзник.

Най-популярната партия, която предлага алтернативен подход, се казва „Алтернатива за Германия“. Още тази есен обещава да бъде триумфална за нея на провинциалните избори в източната част на страната. Именно „Алтернатива” печели политически точки от унижението и обедняването. И тъкмо тя ще бъде обявена за вдигнала глава като фашизъм, щом се доближи до властта на разстояние, застрашаващо самата власт.

По-точно „Алтернативата” отдавна е обявена за фашистка. Говорят за евентуалната ѝ забрана, за да не мине фашизмът. Историята се повтаря като фарс.

Да си германец е дилема, когато си или фашист, или безнадежден страдалец. Но всъщност избор изобщо няма: никой, поради стара памет, няма да позволи на германците да изберат фашизма, което в случая означава банално самоуважение и нежелание да се плащат сметките на другите.

Няма нужда да си създавате илюзии – няма изход от този коловоз. Липсата на военно-политически суверенитет не е просто скъпо удоволствие. Това не е никакво удоволствие, а поредица от системни унижения, където си подчовек, който винаги може да бъде наклеветен, ограбен и да ти взривят газопровода.

Благодаря ти, Господи, че не съм германец.

Превод: В. Сергеев