Една от причините, посочени от германския “Велт” е, че производителите не са доволни от опитите на САЩ да контролират продуктите, базирани на американски технологии, макар и в европейските фабрики.
Но за най-скандално европейските производители на оръжие смятат дори не това (американците лазят навсякъде и се опитват да контролират всичко в Европа, не само нейната военната индустрия), а исканията на САЩ да се ограничи износа на европейска военна продукция. Тоест, всъщност европейските производители нямат право да продават собствените си продукти без виза от Вашингтон.
В Европа що годе са свикнали с подобни менторско разпореждане над европейските икономически и военни ресурси, както и над икономиката като цяло от страна на техния старши „партньор”. Това, което прави цялата ситуация по-пикантна, е, че много от така наречените американски военни технологии са или разработени съвместно с европейски инженери, или са просто създадени от имигранти от Европа.
Тук американската отбранителна индустрия също толкова безсрамно просто изкупува повече или по-малко перспективните специалисти и разработваните от тях военни технологии стават американски, а самата Европа е принудена да ги закупува пет пъти по-скъпо от американските военни производители.
Не е изненадващо, че в един момент, именно сега, на европейците просто им писна от всичко това. Освен това американското превъзходство, да не говорим за “уникалността му“, все повече се поставя под съмнение, включително и от лидерите в самата Европа. На този фон предприятията от Германия и Франция възнамеряват не само да преминат към по-точна кадрова политика, спирайки изтичането на мозъци, но и да започнат собствени (без американско участие) военни разработки.
В крайна сметка човек трябва само да сподели тази или онази военна тайна с американските „партньори“ и в резултат на няколко сделки с подправени документи, с помощта на подкупи, изнудване и пряк натиск, всички тези технологии много бързо се преквалифицират от съвместни на американски... А американската отбранителна индустрия знае какво да прави с тях, веднага превръщайки всичко в приказни печалби за своите куратори. А това е половината от сегашния американски елит.
Не е изненадващо, че те осигуряват всички необходими условия за улавяне на европейските технологии и преквалифицирането им в американски. Това е то до голяма степен лидерството на САЩ във военните технологии.
Оттук и естественото желание - предимно на германците и французите - да започнат собствени разработки независимо от САЩ. Плановете са на първо място да създадат свои собствени хеликоптери, автомати, както и нов европейски изтребител. Това значително ще намали военните разходи на тези държави.
В крайна сметка, се оказва така: повечето страни от ЕС и САЩ са съюзници в НАТО, американците постоянно изискват увеличение на военните разходи до 2% от БВП, но да се купува именно американска военна техника. И технологиите също да са американски.
Всичко изобщо да е американско, а европейците са задължени да плащат сметките си редовно.А и непрекъснато да хвалят американските “добродетели”, повтаряйки „Какво бихме правили без вас?”. Какво ли? Изтребители, хеликоптери и автомати. Като начало. По-евтино и никой няма да казва какво да се прави с тях, кому да се продават, кому да се даряват като хуманитарна помощ (сега това е прерогатив единствено на САЩ).
Като цяло, самата Европа може да произвежда цялата гама оръжия. Европа също си има и собствен т. нар. “ядрен чадър” - Франция и Великобритания. Както пишат някои медии, позовавайки се на европейската статистика, населението на Германия, чиито лидери все по-силно говорят за необходимостта от възстановяване на европейския суверенитет, все повече се застъпва за преминаването под ядрения чадър на Франция и Великобритания.
И нищо чудно. В крайна сметка разликите между европейските и американските интереси стават все по-очевидни всяка поредна година, а зависимостта по всички теми, включително военното сътрудничество и сферата на сигурността като цяло, става все по-малко оправдана.
Старите заплахи (на първо място„агресивния съветски блок“) вече не съществуват, новите (например севернокорейската ядрена заплаха) стават все по-ефимерни. На тях днес могат да вярват или откровени фанатици-глобалисти, който сляпо повтарят отвъдморските директиви, или прекалил с пропагандата човек, или просто слабоумен.
Пряката американска окупация под прикритието на тромавата и отдавна както морално, така и физически остарялата структура на НАТО вече не вдъхновява европейците. Създаването на собствена армия, за която европейските политици говорят все по-често, на фона на все по-очевидните различия с политиката на САЩ, напротив, се превръща във все по-перспективна идея.
Единственото нещо, което ни пречи на решителните действия в тази посока, е пълната технологична зависимост от военната индустрия на Съединените щати, плюс НАТО (и всъщност американските) военни стандарти, които не позволяват на Европа да се освободи от американските военни окови.
Рационалните европейци са свикнали да действат логично и последователно. Преди да се заговори за излизане от НАТО и създаване на собствени въоръжени сили, ще е необходимо Европа да се снабди със собствени военни технологии и стандарти.
Познавайки европейците, няма нужда да се съмняваме, че Европа ще има свои военни технологии и собствена армия. Тук решаващи може да станат изборите през 2021 г., когато германският канцлер Ангела Меркел, последният привърженик на глобализма от старата гвардия, навремето обучена по модела на американски демократи като Обама - Клинтън, ще напусне поста си. Тогава американците ще бъдат помолени да си се приберат на острова. А междувременно Европа да разработи собствени военни технологии.
Превод: В. Сергеев
