От 1 ноември започва работа новото правителство на Европейския съюз. Бъдещите членове на екипа на Урсула фон дер Лайен сега преминават през изслушвания в Европейския парламент. Една от ключовите фигури в ЕС, върховният представител за външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел, няма да има проблем с одобрението - 72-годишният испанец е добре известен в Страсбург, в периода 2004-2007 г. дори е председател на ЕП.
А в Русия той стана известен едва тази пролет, когато като министър на външните работи на Испания (заема тази длъжност миналото лято) определи Москва като стар враг: „Нашият стар враг, Русия, отново казва:„ Аз съм тук“. И отново представлява заплаха“. В понеделник европейските депутати помолиха Борел за коментар във връзка с изявлението му и той уточни: „Никога не съм казвал, че Русия е враг на Испания, казах само, че е враг на Европа. Казвам го и сега".
Тоест имаме работа с последователен противник на страната ни, който е сред малцината такива в средите на испанските политици. Въпреки че по време на изслушването Борел се изказа в подкрепа на намирането на точки за диалог с Русия, основното в руската посока на неговата политика изобщо не е изграждането на мостове. А запазването на санкционния натиск върху Москва в безсмислената надежда, че Русия ще промени “поведението си":
„Европа трябва да бъде обединена, за да поддържа санкциите, докато поведението на Руската федерация не се промени. Надявам се, че ще има единство в Съвета на ЕС, чрез което да се запазят санкциите. Необходимо е да се поддържат санкции срещу Руската федерация, докато не настъпят промени в нейното поведение".
Ако ЕС не успее да запази единство по въпроса за санкциите, проблемът ще бъде на първо място за самия Брюксел, твърди испанецът. Той говори за необходимостта от единство в Съвета на ЕС, който обединява министрите на всички 28 държави от Съюза. Но в същото време, за да поддържа санкциите, Борел предлага да промени самия принцип на формиране на европейската външна политика – с това революционно предложение той се изказа на изслушванията.
Испанецът припомни, че е достатъчно една държава да гласува срещу удължаването на санкциите, за да престанат да действат. Той допълва, че подкрепя по отношение на санкциите (в това число и срещу Русия), а също така по въпросите за правата на човека и миротворческите мисии, Съветът на ЕС да взема решения не единодушно, а с квалифицирано мнозинство. От две трети или три четвърти.
Трябва да се отбележи, че Урсула фон дер Лайен също изрази подобни мисли – при това още през лятото. Тогава тя заяви, че Европа „трябва да говори с по-силен и единен глас в света“, като призовава важните решения да се взимат с квалифицирано мнозинство. Но Фон дер Лайен не е истинският автор на тази идея - основният ѝ привърженик е Ангела Меркел.
Миналата година тя размисли върху възможността за създаване на един вид Съвет за сигурност на ЕС, в който европейските държави ще се редуват в председателската роля. Това, според тях, ще направи ЕС по-жизнеспособен, тъй като принципът на единодушие по външнополитическите въпроси „вече не може да остане пълноценен механизъм“. Тогава, между другото, Меркел като пример за неудобството на единодушието посочи тъкмо „изтощителната" работа за поддържането на санкциите срещу Русия.
Ако идеите на Фон дер Лайен-Борел-Меркел намерят подкрепа сред лидерите на европейските страни, това ще бъде революция в европейската външна политика, не само по въпроса за санкциите срещу Русия. В момента официално всяка държава от ЕС има право на вето при вземане на решения за външната политика. Грубо казано, една Гърция или Австрия биха могли да блокират удължаването на санкциите срещу Русия. Защо не правят това, въпреки че, например, властите на Италия дълги години твърдят, че трябва поне да се облекчат санкциите, ако не и да се изоставят?
Защото по време на заседанията на Съвета на ЕС германският министър на външните работи е много по-влиятелен от италианския. И италианците неохотно подкрепят санкциите. Всичко се определя от консолидираната позиция на Германия и Франция (и доскоро Великобритания). Всички останали държави са принудени да се подчиняват на старейшините, в противен случай те просто ще бъдат „отрязани“ (тоест ще окажат натиск върху болните им места - в случая на Италия това е бюджетния дефицит, който надвишава стойностите в ЕС). В резултат на всеки шест месеца Съветът на ЕС гласува единодушно за удължаване на санкциите - и така в продължение на пет години.
Но ако решенията за удължаване на санкциите бъдат взети с две трети или три четвърти от гласовете, тогава няма да ви се налага да се извиват - нека Италия и Австрия да гласуват „против“. Основното е противниците на санкциите да не станат седем или девет и да не са в състояние да блокират удължаването.
Какво показва предложението на Борел? Фактът, че европейското ръководство не се чувства уверено: няма надежда Меркел и европейските структури да продължат да карат всички недоволни от санкционната война с Русия да вдигнат ръка в подкрепа на удължаване на санкциите.
Въпреки това, има много малко шансове лидерите на европейските държави да се съгласят с предложението на Борел, тъй като отново е необходимо съгласието на всички 28 държави за промяна на процедурата. Т.е. за да приемат новите правила на играта, ще е необходимо да изкривят ръцете на всички, не само по руската тема, но и по принцип.
В същото време е ясно, че задълбочаването на европейската интеграция, което германците желаят, трябва да доведе до отхвърляне на ветото, т.е. до единодушно одобрение. Но днешна Европа очевидно все още не е готова за това.
В Европа и сега има немалко държави, които се застъпват за облекчаване или премахване на санкциите - Италия, Австрия, Унгария, Финландия, Кипър, Словакия, Гърция. Но ЕС ще започне да ги смекчава, едва когато успее да убеди европейците в „напредъка при разрешаването на конфликта в Донбас“, а именно - не по-рано от следващата година. Освен това дори в Германия по-голямата част от гражданите настояват за отмяна на санкциите - 53 процента подкрепя премахването им, само 23 процента са „за“ запазването им. Ясно е, че не германците са тези, които решават, а техните управляващи. Но дори Ангела Меркел не може да пренебрегва настроението на избирателите за безкрайно дълго време.
Превод: В.Сергеев
