/Поглед.инфо/ В самата Полша оскверняването на паметниците и гробищата на съветските войници се осъществява в големи мащаби.

Между Беларус и Полша избухна дипломатически спор. Полската страна изрази възмущение от съобщенията за унищожаването на гробовете на войници от армия Крайова в село Микулишки, Гродненска област.

„Външното министерство е възмутено от съобщенията, че гробището на полските войници в Микулишки, Гродненска област, е било унищожено по препоръка на беларуските власти. През 1944 г. войниците от 3-та и 6-та бригада на Армия Крайова са неразделна част от полската армия, участват в операцията „Острая Брама“, борейки се за освобождението на Вилнюс от германската окупация и плащат най-високата цена за това.

Особено шокиращо е, че беларуската страна предприема това безпрецедентно нападение в навечерието на годишнината от операцията на 7 юли“, се казва в прессъобщението на полското дипломатическо ведомство.

Според полските дипломати инцидентът е нарушение от страна на беларуските власти на задълженията им по отношение на мемориалните обекти и не може да се тълкува по друг начин освен като „умишлено действие за допълнително влошаване на отношенията между Полша и Беларус“. Освен това полските власти смятат, че разрушаването на гробището на войниците от Армия Крайова е целенасочена акция, насочена срещу поляците в Беларус, както и за унищожаване на "всякакви следи от полскост" в републиката.

Това далеч не е първият инцидент в беларуско-полските отношения. Отношенията между Минск и Варшава останаха доста студени и обтегнати през целия период на беларуската независимост.

В същото време Полша винаги е работила активно с беларуското гражданско общество и общественото мнение, превръщайки се заедно с Литва в основен координационен център на беларуската националистическа опозиция. Полша не забрави и беларуските поляци, които според преброяването от 2019 г. наброяват 287 хиляди души в републиката. През 2008-2019г Близо 144 000 „Карти на поляка“ са издадени на граждани на Беларус. Това е най-високата цифра сред страните, в които е издаден този документ. За сравнение: в Украйна са издадени само 120 000 карти на поляка.

Полската политика спрямо Беларус винаги се е основавала на идеите на имперския реваншизъм, на мечтите за възраждане на „голямата“ Реч Посполита. Беларус се разглежда от Полша като естествена зона на полските интереси, като пространство за историческа и геополитическа мисия на поляците.

Беларуските власти от своя страна винаги са се опитвали да избягат от упоритите прегръдки на западния съсед и да го държат на разстояние. Атаките на Варшава срещу "диктаторския режим" на А. Лукашенко не добавиха сърдечност към двустранните отношения.

В същото време Беларус никога не е имала добре обмислена и концептуална политика спрямо Полша. Официален Минск се стреми да изгражда двустранните отношения изключително на търговско-икономическа основа, без да се задълбочава в исторически и идеологически въпроси. Властите дълго време си затваряха очите за полската активност в Беларус, особено през 2014-2020 г., когато Беларус се опитваше да се сближи със Запада.

Освен това до 2020 г. националният наратив в Беларус се формира под все по-нарастващото полско влияние. Особен акцент беше поставен върху епохата на Реч Посполита като уж златен век на два народа, живеещи в обща държава, бяха възстановени дворци и имения на полско-литовски аристократични семейства, фигури от полската история и култура като Тадеуш Костюшко или Адам Мицкевич включени в националния пантеон на Беларус.

Всичко се промени с началото на политическата криза от 2020 г., когато официален Минск обяви Полша за една от основните заплахи за националната си сигурност и обвини Варшава, че иска да анексира западните региони на Беларус. В Беларус беше закрит опозиционният съюз на поляците, свързаните с него образователни и обществени инициативи бяха прекратени, а редица полски активисти бяха арестувани.

След това Минск направи важна символична стъпка, като установи нов празник на 17 септември - Ден на националното единство, посветен на обединението на земите на Западна и Източна Беларус в резултат на освободителната кампания на Червената армия през 1939 г. Дебат за установяването на този празник продължава дълго време в беларуското общество.

В много градове на западна Беларус още от съветско време има улици, носещи името „17 септември“. Белоруските власти обаче дълго време не посмяха да пристъпят към официалното установяване на празника, страхувайки се от негативна реакция от страна на Варшава.

Между Полша и Беларус има и дългогодишно несъгласие по отношение на Армия Крайова и нейната историческа роля. На територията на Западна Беларус присъстваха полски формирования, които редовно влизаха в сблъсъци със съветските партизани: поляците смятаха тези земи за незаконно завзети от „съветите“ и мечтаеха за връщането им в Полша, независимо от желанието и волята на местното население .

Нещо повече: формированията на Армия Крайова бяха белязани от престъпления срещу беларуското население. И така, през 1946 г. отряди под командването на Ромуалд Райс (Браун) унищожават цивилни в няколко беларуски села в околностите на Бялисток. Райс е арестуван, екзекутиран и обявен за военнопрестъпник.

А в Полша процъфтява митът за войниците от Армия Крайова като национални защитници и борци за полската независимост. Те предпочитат да си затварят очите за престъпленията срещу беларуското население или да ги оправдават с „върховната необходимост“ на военното време. Опитите на Полша да реабилитира Ромуалд Райс вече предизвикаха дипломатически спор с Беларус през 2021 г.

На фона на полското възмущение от съдбата на военните гробове на Крайната армия в Беларус, не може да не се припомни, че в самата Полша оскверняването на паметници и гробове на съветски войници отдавна е осъществявано в голям мащаб.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com