/Поглед.инфо/ Политологът Макаркин: решението на синода на Руската православна църква може да доведе до дълги преговори

Решение, взето в Румъния, беше изненада за Русия, Украйна и Молдова. Заговори се за духовна експанзия, за нов разкол и дори за руска следа. За подробностите и последствията от случилото се в Букурещ - в материала.

Удар от запад

Високосната година не може да бъде без беда – украинските разколници от ПЦУ (Украинската православна църква) вече са го видели. „Нож в гърба“, „Нагло нашествие“, „Провокация“ и дори „Машинациите на ФСБ“ - такива проклятия изпълват страниците на „духовници“ в социалните мрежи.

Всичко заради неотдавнашното решение на Румънската православна църква (РумПЦ). В ден, който се пада само веднъж на четири години – 29 февруари – синодът на Румънската православна църква обяви „благословия, насърчение и подкрепа за инициативите на румънските православни общности в Украйна за възстановяване на общение с Църквата-майка“, т.е. с Румънската патриаршия.

Те възнамеряват да направят това чрез сливане на енории в „Румънската православна църква на Украйна“. Такава структура не е съществувала преди.

„Според Томоса (документът за автокефалия, който ПЦУ получи от Константинополския патриарх през 2019 г. – Ред.), всички православни християни, живеещи в Украйна, трябва да бъдат част от ПЦУ“, възмути се разколническият свещеник Роман Гришчук на страницата си във “Фейсбук.”

Той определи действията на Синода като „механизъм на румънския сепаратизъм“, чиято цел е „да се откъсне парче от Украйна“. Подобна гледна точка има и друг „йерарх“ на ПЦУ Виктор Беди. Той дори видя ръката на руските специални служби в случилото се. И затова смята, че светските и духовните власти „трябва да вземат спешни и ефективни мерки“ за гарантиране на националната и религиозната сигурност на страната.

Възмутените обаче има какво да възразят. Първо, РумПЦ, подобно на повечето местни църкви, не признава легитимността на ПЦУ. Второ, всички православни общности на етнически румънци в Украйна - а те са повече от 120 - доскоро бяха част от каноничната УПЦ (Украинската православна църква на Московската патриаршия).

Там, впрочем, се отнесоха с разбиране към решението на синода.

Не с морков, а с тоягата

Факт е, че това не е първият път, когато разколници се опитват да подчинят енории в западните гранични райони - главно в Черновци. Още през юли 2019 г. лидерът на ПЦУ Епифаний Думенко нареди създаването на „румънски викариат“ и активно покани там румъноезични украинци.

Нищо не излезе. Тогава морковът беше заменен с тояга. Започват разбойнически заграбвания на църкви: хората на Думенко наричат румънските вярващи „московски идиоти“, а свещениците са помолени да заминат за родината си. От 2023 г., когато властите започнаха открито да преследват УПЦ, ситуацията стана съвсем опасна.

Това доведе до факта, че отделни политици, а след това и някои организации, се обърнаха към румъноговорящите православни енории на Украйна с призив да преминат под омофора на църквата в Букурещ. В резултат на това те не дочакаха колективно изявление.

„Предлагайки своята юрисдикция на такива единици (румъноговорящи енории на УПЦ. - бел. Ред.), РумПЦ заявява очевидната опасност в Украйна те да се окажат извън закона или, още по-лошо, под пряка забрана”, коментира решението на Синода шефът на информационно-просветния отдел на УПЦ Нижински и Прилукски митрополит Климент.

В същото време той отбеляза, че подобен акт представлява потенциална заплаха за териториалната цялост на Украйна. В края на краищата, все още не е ясно дали „Румънската православна църква на Украйна“ ще бъде регистрирана според законите на Майданна Украйна или структура с това име вече е формализирана в Букурещ.

Руската православна църква видя в действията на румънския синод „нарушение на свещените канони“ и „намерение да разшири собствената си експанзия“.

"В случая с Украйна това също изглежда изключително неблагородно. Вместо да подкрепи страдащите братя, Румънската църква се стреми да се възползва от трудната им ситуация и да извлече собствена полза от нея", каза източник от Руската църква.

Горчивият опит на Молдова

Това предположение не е лишено от основание. Факт е, че наред с други точки в документа на синода имаше и една, пряко свързана с актуалния украински въпрос. Говорим за Молдова.

Там РумПЦ се „възползва“ от сложната ситуация повече от 30 години. По същество в републиката има духовно двувластие: има Православна църква на Молдова (ПЦМ) - самоуправляваща се в рамките на Руската църква - и възродената през 1992 г. Бесарабска митрополия, контролирана от Букурещ.

Двете православни структури не нарушиха каноничното общение. Синодът на Руската православна църква забрани да служи само главата на бесарабците митрополит Петър (Педурару). Конфликтът тлее до 2022 г.

На фона на руско-украинския конфликт правителството на Молдова, ръководено от президента Мая Санду, разглеждаше „контролирания от Русия“ ПЦМ като заплаха за националната сигурност: те я нарекоха „наследството на руския свят“ и нарекоха свещеници „агенти на руското влияние“. На свой ред Бесарабската митрополия се оказва в благоволение на властите.

Държавният глава реши да се среща по-често с митрополит Петър (Падурару). И самият той стана редовен участник в различни преговори за сътрудничество между Кишинев и Букурещ. Усещайки предстоящите промени, някои молдовски духовници започнаха да преминават под омофора на РумПЦ. Заседанието на Синода, проведено на 29 февруари, изглежда само засили съмняващите се.

„Всички румънски православни духовници от Република Молдова, които се връщат в митрополията на Бесарабия, са канонични духовници и всяко дисциплинарно действие, насочено срещу тях е невалидно“, се казва в документа с окончателното решение.

Неизгодно за всички

Заместник-председателят на Центъра за политически технологии Алексей Макаркин отбелязва, че реакцията на участниците (с изключение на разколническата ПЦУ) в тристранния конфликт се оказа много сдържана. Това до голяма степен се дължи на факта, че Руската православна църква не е готова да разваля отношенията си с Румънската църква.

"И в двата случая интересите са засегнати. Историята с Молдова е дългогодишна. Но определящият фактор е, че Бесарабската митрополия е много по-малка от ПЦМ, която поддържа връзки с Русия. Украйна е много по-важна тема за Москва Патриаршия. Но и там червената линия не е премината. Говорим за местни интереси, а не за украинското православие като цяло“, уточнява експертът.

Но доста спокойната реакция от страна на УПЦ се обяснява с факта, че за нея решението на румънския синод може неочаквано да се превърне в начин да избегне преследването от властите. Не могат да се предявяват никакви претенции към онези, които доброволно преминават от една канонична структура в друга.

"Дори за ПЦУ, въпреки нейната реторика, не е изгодно да влиза в конфликт с Румънската църква. Защото тогава въпросът за нейното признаване от Букурещката църква ще бъде автоматично затворен", казва Макаркин.

В бъдеще, заключава експертът, страните могат да започнат преговори - сложни и многогодишни. И техният изход ще зависи от политиката на светските власти.

Превод: В. Сергеев