/Поглед.инфо/ Зимата ще бъде една от най-трудните за Стария свят от няколко десетилетия. Причината е мащабна енергийна криза, насложена върху пандемията, новите щамове и заплахата от втори локдаун. Европейският съюз реши да не се вслушва в рационалните предложения на президента Владимир Путин и ръководството на “Газпром” - резултатът е плачевен. Котировките за газ нараснаха с 800% през годината, цените на електроенергията се увеличиха с 500%. Следващата стъпка е увеличението на цената на металите и храните. Време е Брюксел спешно да промени стратегията си и да се отърве от вируса на русофобията. И за нас изгодно, и за тях по-лесно.

Мазохисти на власт

“Веднага щом си хванах яйцата, маслото изчезна”, както разказва в средата на 90-те години президентът на Беларус Александър Лукашенко, оплаквайки се от трудната продоволствена ситуация в републиката. Този афоризъм сега е напълно приложим за европейски политици, които са преследвани от един след друг икономически проблем.

2020 г. донесе със себе си пандемията с всички последствия под формата на блокиране и рязък спад на БВП. Изглеждаше, че тази година загубите ще бъдат покрити от растежа на възстановяването, но избухна енергийна криза - може би най-тежката от 1973 г., когато арабските страни наложиха петролно ембарго, протестирайки срещу подкрепата на Запада за Израел във войната от Йом Кипур.

“Блумбърг” бие тревога: проблемите с галопиращите цени на природния газ могат да доведат до хаос в промишленото производство в Европейския съюз. В сравнение с 2020 г. цената на синьото гориво, според анализаторите, е нараснала с 800%, на електричеството - с 500%. На ЕС му предстои студена зима и развихрянето на новия щам на коронавируса “Омикрон”. А Русия не е в състояние да доставя повече въглеводороди, отколкото сега, поради наистина мазохистичната позиция на Брюксел. На първо място става дума за ограниченията на Третия енергиен пакет и забавянето на сертифицирането на газопровода „Северен поток-2“.

Индустрията е в катастрофа

Първите признаци на кризата в индустриалния сектор вече са видими дори с просто око. Френската “Дюнкерк Индъстрис”, най-големият производител на алуминий в Стария свят, намалява производството с 3%. От началото на ноември загубите на предприятието възлизат на не по-малко от 22,6 милиона долара. Експертите очакват по-нататъшно намаляване на обема на производството с покачването на цените на акциите.

“Нирстар” (със седалище в Балена, Белгия), водещият производител на цинк в Европа, временно ще преустанови дейността си в началото на януари 2022 г.

Пазарът на минерални торове също е застрашен - румънски фирми и норвежката “Яра” бият тревога (ситуацията им се влошава допълнително от европейските санкции срещу Беларус, един от световните лидери в производството на калиева сода).

Големите държави имат големи проблеми

Трудностите заплашват не само Великобритания или Германия, но и Франция. Уж страната се снабдява с електроенергия благодарение на мощна мрежа от атомни електроцентрали, но в началото на 2022 г. се очаква сериозно намаляване на производството - една трета от всички реактори ще бъдат изключени, пише американската агенция. Подобни действия ще засилят зависимостта на френската икономика и социалната сфера от традиционните източници на енергия - нефт, природен газ и въглища (здравейте, привърженици на "неизбежния енергиен преход").

За германците положението е още по-трудно. Налагайки курса към "зелена" енергия, федералното правителство реши да затвори половината от германските атомни електроцентрали до края на 2022 г. Следователно Германия става още по-зависима от синьото гориво, доставяно от Русия (Берлин също намалява производството на въглища, а Германия няма достатъчно количество синьо гориво, трябва да се внася).

Припомняме, че през декември цената на природния газ на лондонската борса счупи рекорда за всички времена от 2187 долара за хиляда кубически метра. Преди това бяха записани донякъде съпоставими цифри на 6 октомври - 1937 долара за подобен обем. Резкият скок на цената се дължи на намаляване на изпомпването на газ през газопровода “Ямал-Европа”, минаващ през територията на Полша.

На годишна пресконференция в четвъртък руският лидер Владимир Путин обясни причината за спада на доставките:

Виждам тези обвинения срещу Русия и “Газпром”, че за втори или трети пореден ден “Газпром” не е резервирал трафик за доставки на газ за Европа по маршрута “Ямал – Европа”. Това надхвърля всякакви граници. В крайна сметка той не е регистрирал този трафик, тъй като неговите контрагенти, предимно немски и френски, не са подали поръчки за покупка. Какво да транспортирате, ако няма заявки за покупка?”

И тогава руският президент разкри много любопитна схема, много напомняща бизнеса от 90-те в Русия:

Какво започнаха да правят? В реверсен режим включиха маршрута от ФРГ до Полша и няколко дни го изпомпват от ФРГ до Полша. Мисля, че всеки трябва да се интересува от това. Защото доставяме газ за Германия по дългосрочни договори, а цената е три, четири, шест, седем пъти по-евтина, отколкото на място. Дори като препродадете един милиард кубически метра газ, можете да спечелите почти милиард долара. Това е бизнес!”

И какво тогава?

Докъде ще доведе всичко това? След като скочат цените на природния газ и електроенергията ще ги последват металите и хранителни продукти. След като едва се възстанови от последствията от пандемията, светът, преди всичко западният, отново ще потъне в мрак. Рецептата за спасяване от бедствията в Европа е много проста – диалог с Русия, а не арогантен и самоуверен монолог. Отхвърляне на наставническия тон и край на мазохистката енергийна политика, връщане към системата от дългосрочни договори с руския газов монополист.

Вече казахме, искам да повторя: не е необходимо да се разрушават дългосрочните договори. Европейската комисия ни отказа, твърдейки, че трябва да преминем към пазарни отношения, пазарът ще се регулира. Така се коригира – повече от две хиляди долара за хиляда кубически метра”, тези думи на Владимир Владимирович трябва да бъдат поставени в рамка и поставени на най-видното място в Европейската комисия. До онези яйца, за които предупреждава Лукашенко.

Превод: В. Сергеев