/Поглед.инфо/ Размирици вече няколко дни тресат цяла Великобритания. Насилието и протестите са насочени и срещу полицията, но главно срещу мигрантите, особено мюсюлманите. А уж изглеждаше, че във Великобритания мултикултурализмът е победил и толерантността към мигрантите е достигнала най-високо ниво. Всичко се оказа точно обратното: под маската на толерантността има съвсем различна държава.

Първоначалната причина за безредиците беше бруталното убийство на деца в Саутпорт, но участващите в последвалите атаки срещу джамии, хотели и други обекти, свързани с мигранти, дори не споменаха града или трагедията там в исканията си. Те изцяло се фокусираха върху антимигрантските и антиислямските лозунги.

Проблемът с етническите сблъсъци и погроми не е нов за британското общество. През 2005 г. имаше ожесточени сблъсъци между африканските и азиатските общности в Бирмингам. През 2011 г. вълна от протести заля Лондон и Бирмингам заради убийството на чернокож мъж. 2013 г. беше един от най-острите периоди на расово и религиозно напрежение във Великобритания - след убийството на двама чернокожи войници масови антимигрантски бунтове преминаха в столицата на кралството и бяха регистрирани над 210 нападения срещу мюсюлмани и мигранти в цялата страна.

Периодът на относително спокойствие след 2013 г. може би породи илюзията, че британското общество и правителство са успели да намерят изход от тази критична ситуация. Консервативното правителство, въпреки редовната смяна на лидери и членове на кабинета, продължи да експериментира със законопроекти за регулиране на нелегалната имиграция, промяна на квотите за убежище и разработване на планове за депортиране на нелегални имигранти в Руанда.

Причините за това бяха доста убедителни. От 2021 г. до 2023 г. броят на хората, които се опитват да преминат с лодка от европейския континент до британска земя, се е увеличил с 500%. През последните две години нетната миграция в страната е била на най-високото си ниво, според Службата за национална статистика на Великобритания. През периода от юни 2022 г. до юни 2023 г. тази цифра възлиза на 672 хиляди мигранти. Предимно това са възрастни и трудоспособни мъже със семейства, кандидатстващи или за социални помощи, или за работа.

Температурата в този котел от противоречия продължи да се покачва, а опитите да се овладеят проблемите, изплуващи на повърхността с популистки лозунги, бяха обречени на провал. През юли 2024 г. ужасното клане в Мърсисайд шокира цяла Великобритания. 17-годишният Аксел Рудакубана, британски гражданин от Ланкашър, син на имигранти от Руанда, беше обвинен в убийството на три момичета от местна школа по танци.

Жертвите са деветгодишната Алис Дасилва Агиар, шестгодишната Бебе Кинг и седемгодишната Елси Дот Станкомб. Рудакубана нахлува в класна стая на Харт Стрийт, Саутпорт, и използва кухненски нож, за да убие трите момичета и да рани осем други деца, каза полицията. Двама възрастни също са тежко ранени.

Същия ден хиляди хора се събраха на целонощно бдение край мястото, където се случи трагедията, изразявайки скръбта си. Мирните протести обаче бързо ескалираха в масови протести, като вълненията обхванаха Хартълпул, Олдършот и Лондон, където демонстрантите протестираха срещу насилието и бездействието на правителството, обвинявайки ги за огромните нива на мигрантска и ислямистка престъпност в кралството.

В Лондон протестите бързо прераснаха в сблъсъци с полицията и безредици. В Съндърланд протестиращи подпалиха полицейски участък. Масовите протести на десни активисти в различни части на Англия бързо увеличиха напрежението в обществото. Протестиращите бяха особено вбесени от факта, че властите се опитаха да запазят самоличността на убиеца в анонимност, опасявайки се от вълна на национализъм и агресия към мигранти, мюсюлмани и чернокожи. Оказа се точно обратното – протестиращите възприеха това като поредната проява на двоен стандарт от страна на властите, които се страхуват повече от гнева на новодошлите, отколкото от недоволството на коренното население.

Фактът, че Рудакубана е роден във Великобритания гражданин и християнин по религия, вече не играе никаква роля за тях. Както и нелепите опити да се намери т. нар. руска следа в избухналите безредици, като мъгляво обвиняваха Русия за ескалация на ситуацията.

В резултат на това съдията от кралския съд на Ливърпул Андрю Менари отмени заповедта за анонимност на Рудакубана, като каза, че размириците правят публикуването на името му критично за обществената безопасност. Съдията отбеляза, че запазването на анонимност може да допринесе за разпространението на дезинформация и допълнително да разпали конфликта.

Рудакубана ще се яви в съда на Ливърпул на 25 октомври. Тогава той ще е навършил 18 години и съдът се опасява, че преместването на обвиняемия в затвор за възрастни може да предизвика нов кръг от вълнения, този път в поправителните институции в страната. Тези страхове обаче изглеждат странни и абсурдни на фона на мултикултурната война, която вече помете улиците на редица британски градове.

Безредиците веднага привлякоха вниманието на политиците, които побързаха да направят остри изявления. Новият лейбъристки премиер Киър Стармър отправи директна заплаха към протестиращите, като каза: „За всеки, който участва в това, независимо дали пряко или онлайн - вероятно ще се справят с вас в рамките на една седмица.“

Репресивните мерки не закъсняха: към 7 август повече от 400 души вече бяха арестувани, а преди ден британските медии съобщиха, че определен Джордан Парлоур е първият осъден по обвинения в „подстрекаване на расова омраза по време на бунтовете." След поредица от срещи между министър-председателя и членовете на правителствения Комитет за извънредни ситуации “Кобра”, на полицията бяха дадени заповеди да потуши протестите. Лорд-канцлерът и министър на правосъдието на новия кабинет Шабана Махмуд каза, че всеки нарушител на закона със сигурност ще се „присъедини към стотици други, които вече са били арестувани от полицията през последната седмица“.

Няма съмнение, че британската полиция е в състояние да се справи с безредиците. Много жители на Великобритания обаче вече се питат защо трагедията в Саутпорт предизвика такъв прилив на взаимна омраза сред представители на различни етнически групи и религии. Защо се провали европейско-британската политика на мултикултурализъм, която в продължение на десетилетия се опитваше да превърне тези представители в своеобразен коктейл, в който всички съставки бяха смесени до такова състояние, че беше невъзможно да се различат на вкус? Къде отидоха милионите лири, изразходвани за правителствени програми за подпомагане на интеграцията на мигрантите в британското общество и защо омразата между представителите на различни групи само ескалира?

Великобритания е в относително изгодна позиция в сравнение с най-големите и развити страни в Европа. Тя е разделена от тях с проток, което усложнява процеса на нелегална миграция и позволява по-надежден контрол на външните й граници.

В сравнение с техните континентални колеги, сегашното лейбъристко правителство е в относително изгодна позиция. Мажоритарната избирателна система дълго време ще осигурява тотално предимство и редуващи се изборни победи на двете ключови партии в кралството - консерваторите и лейбъристите. Малък брой „десни“ депутати, например поддръжници на Найджъл Фараж, които са проникнали в настоящия парламент, няма да могат да повлияят на ситуацията с миграцията в страната, която поради предизборните обещания на лейбъристкото правителство , само ще се изостри.

Проблемът „туземци срещу мигранти” датира от времето на управлението на Маргарет Тачър, която сложи край на влиянието на британските синдикати. Впоследствие броят на мигрантите, идващи в Великобритания законно и нелегално, само нараства.

Външната политика на Великобритания изненадващо оказа пряко влияние върху тези процеси. Независимо дали става дума за въоръжени конфликти в Северна Африка, Азия и Сирия или за Брекзит, гласувайки за който страната едновременно гласува за демонтиране на предишната общоевропейска система за контрол на миграцията - британските управляващи елити имаха пръст във всички тези процеси, отваряйки вратите все по-широк към потока от посетители в страната.

В резултат на това възниква парадоксална ситуация, при която британската икономика става все по-„мигрантско ориентирана“ – значителна част от тях пристигат в страната по покана на британските власти. Например британската здравна система, която беше разтърсена от стачки на служителите през последната година, вече не може да се справи без чуждестранни медицински сестри.

Още по-голям парадокс е, че работническата класа на Великобритания, която е основният електорат на победилата Лейбъристка партия, все повече ще страда от тези политики на собствената си държава, все повече ще бъде принудена да напуска работните си места и да усеща липсата на средства, разпределени чрез държавни помощи.

На този фон твърденията на британски политолози, че сегашната криза се е превърнала в първия тест за лейбъристкото правителство, звучат лицемерно. Кийр Стармър и другарите му вече демонстрираха сериозността на намеренията си да прекратят безредиците възможно най-бързо и да приложат изключително жестоки репресии срещу участниците в тях - независимо, че собствените му избиратели са от двете страни на сегашните барикади в Лондон, Съндърланд , Саутпорт и други градове . Гласоподаватели, които през август 2024 г. най-накрая успяха да разберат следното: страната им се нуждае от тях като „гласове“ на избори, но не и като „ръце“ за труд и икономическо развитие.

Сегашната криза бележи началото на края за Великобритания, която от десетилетия методично се опитва да дестабилизира света около себе си и в същото време се промени до неузнаваемост. Външните признаци на старата Великобритания - стачки на членове на различни синдикати, популистки инициативи на лейбъристите, битки между британски футболни хулигани - ще продължат да съществуват дълго време. Под тази позната маска обаче се крие една съвсем различна държава, в която тлеещите вътрешни конфликти и миграционният взрив окончателно премахнаха илюзията за междуетническа стабилност и социално единство.

Превод: В. Сергеев