Затова пък верноподаническите медии денонощно ни облъчват, създавайки впечатлението, че просто вече няма как да няма война. Желаещите или по точно най-желаещите от тях чакат примирието не като Манна Небесна, а като сигнал за атака. Докато чакат обаче не си губят времето. Първите натовски щабни групи се готвят или – нали е тайна - вече заминаха в Украйна за подготовка на инвазията. Бъдещите участници в нея дори не наричат себе си миротворци, а мироопазващ контингент. Схващате разликата. И ние, барабар Петко с другите, побързахме да заявим намерението да предоставим точно в средата на Варна сградата на флота ни за Център за наблюдение на военните действия в Черно море. С което без да му мислим превърнахме морската ни столица в цел.
На тези умници в пагони, нищо че са в Украйна, бих им предложил една друга, занимателна, щабна задача за главоблъскане. Нещо по-алогично като например, откъде са сигурни, че войната с Русия ще почне в Украйна. Май са загубили навика да слушат или четат между редовете в изказванията на Путин от последно време или все си мислят и се надяват, че щом е война, няма как да е на друга територия освен на руска, главното, не у нас в Европа
Ясно е че лудите са решили да се налудуват до насита. Британците са начело. Стари сметки от векове имат за разрешаване. Макрон го докарва само на думи, все по кресливи и злъчни. Макар че дори цялата опозиция да вкара в затвора, се вижда, че нормален французин срещу Русия няма да тръгне. В Париж все още има булевард „Сталинград“, да не говорим, че 1/3 от остатъците французи в града там са с руски корени. А „адаптираните“ емигранти на бой няма как да поведеш. При другите, и при желаещите и при останалите, намеренията за пряко участие във войната в Украйна взеха постепенно да се оттичат и притихват. За сега!
В Германия обаче нещата не вървят на добре. Наред с политическата криза и вероятността за нови избори сегашното несменено все още политическо статукво иска да изпревари събитията и колкото се може по-бързо да завлече страната в поредния за нея огнен хаос. От движение и без много да мислят отпушиха ограниченията за харчене на пари за оръжие. Ако слушаш военния министър Писториус, или Щрак-Цимерман, че и неуморимата Бербок - да не забравяме и немкинята фон дер Лайен - те едва чакат да дойде 2026 година и да паднат последните ограничения от окупационния договор, та да стегнат редиците и „дръпнат на изток“, което в превод си е досущ като хитлеровия „дранг нах остен“. Първата бронетанкова бригада вече пое по познатите пътища на изток. Реваншизмът тропа на немските врати.
В надпреварата да не изтърват водещата си роля в Европа и същевременно да не пропуснат да се включат в общото изплезване към САЩ в главата на немския политически елит и мисъл не минава да бръкнат в прашасалото чекмедже на собствената си история. Там да прочетат, че всеки път, когато немци са тръгвали сами или в компания срещу Русия, става така, че руснаците после поят конете си на Одер. След което се връщат по живо по здраво и оставят немците да си живеят мирно и тихо, докато отново им дойде откачената идея пак да тръгнат. Както май може и сега да се случи.
Тази година по разни поводи минах през Германия, Австрия и Швейцария. В Кьолн на един младежки пикет за мир видях картон с изписано по него: „Колко пъти още?“. Оглеждах се, ослушвах се, разговарях с хората, търсих и не намерих един да кажа нещо друго освен „дано да няма война“ и „с руснаците не трябва да се бием“. А политиците им или са глухи или се правят на глухи и си карат, както си знаят. Говорят си го това немците постоянно, но за разлика от нас, само някой да посмее да ги впрегне в това безумие, те няма да се поколебаят и ще излязат. Няма да мълчат като нас и да мрънкат под носа си, дано да ни се размине. Освен това дълбоко в мозъка на немците от средното и старото поколение е заложено така нареченото „шулдбевустзайн“, тоест съзнанието за вина. То определя страха от това, да не дойдат пак руснаците след като им направим същото като дедите ни.
При младите няма това мислене. В тях има просто ненавист към всичко свързано с войната. Няма да си дадат живота, без значение кой и за какво ще се опита да ги убеждава. Особено последните избори в Берлин показаха решимостта им да изхвърлят на бунището на историята закърнялата реваншистка пяна у сегашните управляващи. Те заедно със своите връстници в Европа, убеден съм, рано или късно ще направят новия Европейски съюз на младите, умните и мирните. Те помнят, без да са били родени още, онова, което ние им завещахме през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век.
Make love, not war!
