/Погглед.инфо/ Парламентарните избори във Франция се оказаха поражение за „макронизма“ и доказателство за драматичното разпокъсване на страната

Вторият тур на предсрочните парламентарни избори във Франция завърши в неделя със сензационни резултати. Противно на всички прогнози победи коалицията от леви партии "Нов народен фронт", която получи, както съобщава вестник "Монд ", позовавайки се на предварителни данни на МВР, 179 места в парламента. На второ място е блокът "Заедно" на президента Еманюел Макрон със 165 мандата. Но партията Национално рали на Марин льо Пен, която убедително спечели първия тур, се оказа на трето място, получавайки 143 места.

Така след резултатите от втория тур нито една партия не получи абсолютно мнозинство в Народното събрание, което означава, че за съставянето на правителство ще е необходимо съставянето на коалиция, което е много трудна задача предвид острите различия между трите основни политически сили, получили мнозинство от гласовете.

Въпреки факта, че партията Национално обединение не взе първо място на парламентарните избори, нейната победа само се отлага, каза Марин Льо Пен след обявяването на резултатите от гласуването. „Приливът се покачва, този път не се покачи достатъчно високо, но продължава да се покачва и в резултат на това нашата победа наистина само се забавя“, коментира тя нарастващата популярност на Националното рали във Франция.

Малко по-рано партийният лидер Джордан Бардела заяви, че Националното обединение е направило исторически пробив на парламентарните избори, удвоявайки броя на депутатите.

Самият френски президент Еманюел Макрон смята, че предварителните резултати от парламентарните избори във Франция, според които неговата коалиция е на второ място, губейки от левицата, не показват кой ще "управлява", съобщава АФП , позовавайки се на обкръжението на държавния глава .

„Еманюел Макрон призовава за „предпазливост“, когато анализира резултатите от парламентарните избори, за да определи кой може да бъде натоварен със съставянето на правителство, и е доволен, че централният блок е „жив“ след седем години на власт“, цитира AFP свой източник. Очевидно президентът е толкова объркан, че, както беше обявено, не направи обръщение към нацията, което беше планирано за 7 юли.

„Левицата прави изненада и се позиционира като основна сила в Националното събрание“, отбелязва френският вестник „Фигаро“, посочвайки, че формирането на правителството сега зависи от Новия народен фронт. Вестникът пише, че малцина смееха да мечтаят за подобен сценарий по време на предизборната кампания.

„Франция може да се изправи пред продължителна политическа безизходица, след като никоя партия или съюз от партии не спечели абсолютно мнозинство от местата в парламента“, пише New York Times. Експерти казват, че непосредствената перспектива е неясна, но страната може да се изправи пред месеци на политическа нестабилност, тъй като президентът Еманюел Макрон е изправен пред дълбоко разделен парламент, който включва два блока, силно противопоставящи се на него.

„Прогнозите сочат, че Националното събрание, долната камара на френския парламент, ще бъде грубо разделено на три основни блока с противоречиви програми и в някои случаи дълбока враждебност един към друг“, посочва NYT. Както отбелязва вестникът, „някои анализатори смятат, че позицията на г-н Макрон ще стане толкова несъстоятелна, че той ще трябва да подаде оставка, но самият той казва, че няма намерение да го прави“.

„Франция вече не е като разделено, но толерантно семейство. Тя е катастрофално фрагментирана“, посочва на свой ред английският вестник „Гардиън“, отбелязвайки, че дори самият Еманюел Макрон „се е чувствал свободен да използва термина „гражданска война“, за да опише ситуацията, а коментаторите не са сигурни дали той е имал предвид това като метафора или като нещо, което може да се случи.

В четвъртък 30 000 допълнителни полицаи бяха разположени в цялата страна в очакване на граждански вълнения след изборите... Философът Мишел Онфра казва, че „това, което се случва, е смъртта на европейския либерализъм и вижда политическото насилие като почти неизбежно“, отбелязва Guardian .

„Еманюел Макрон нанесе дълбока рана на нашата демокрация. Всички повтарят, че той е циник, който се грижи само за себе си, а не за хората. Съгласна съм“, цитира Guardian студентката Габриел Пернети, която каза това на улицата, докато раздаваше листовки на коалицията Нов народен фронт.

Какво ще стане сега? Лидерът на Invictus France, част от коалицията Нов народен фронт, Жан-Люк Меланшон заяви, че Макрон трябва да признае поражението си, „без да се опитва да го заобиколи по какъвто и да е начин“. Президентът има властта и е длъжен да призове Новия народен фронт да състави правителство, подчерта Меланшон .

Неочакваните резултати от изборите във Франция са изненадващи не само защото противоречат на всички прогнози, но и защото според екзитполовете, обобщени след затварянето на избирателните секции във Франция от белгийския телевизионен канал RTBF, Националното обединение и дясноцентристката партия "Републиканците" водят в гласуването и които могат да получат до 228 места във френския парламент от 577 в резултат на втория тур.

Съответно, лявата коалиция "Нов народен фронт". по същите данни може да получи до 180 места, а блокът „Заедно“ на президента Еманюел Макрон – до 150 места Подобно значително разминаване между данните от екзитпола и обявените по-късно официални резултати, разбира се, не може да не повдигне озадачаващи въпроси.

Както отбелязват наблюдатели, Жан-Люк Меланшон, когото Еманюел Макрон нарече „чума, основната заплаха за демокрацията“ още в средата на юни, и политическата асоциация „Непокорена Франция“ бяха заклеймени от медиите, подчинени на глобалистите, като средоточие на антисемитизма, популизма и екстремизма, влязоха в сепаративни преговори с онези, чиято политика и идеи за реформи той беше анатемосал преди това. Социалистите и „Републиканците“ направиха същото.

Неслучайно още преди обявяването на резултатите от гласуването руският външен министър Сергей Лавров заяви, че предсрочните парламентарни избори във Франция не приличат много на демокрация, а вторият тур вероятно е „замислен именно с цел да се манипулира волята на избирателите по време на първия тур, когато някои кандидати могат да оттеглят кандидатурите си.“ Според Лавров са използвани методи за разчистване на пътя за победа на определени сили. Което, очевидно, се е случило.

В крайна сметка Марин Льо Пен, която загуби президентските избори от Макрон през 2022 г. едва на втория тур, отдавна е трън в очите на Брюксел и Вашингтон. Нейната партия, която се противопостави на миграцията и е за нормални отношения с Русия, отдавна е наричана "крайно дясна" и преди това беше обвинявана едва ли не във фашизъм.

Както отбелязват медиите, за да попречат на партията на Льо Пен да дойде на власт, след първия тур макронистите и левите започнаха да отзовават своите кандидати, които заеха трето място в техните избирателни райони.

Предполагаше се, че по време на „дуелите“ на втория тур, където представители на партията Национален сбор ще се борят с кандидати за депутатско място от коалицията на Макрон или левицата, Националният сбор ще има по-малко шансове за победа. Както виждате, тази тактика проработи.

Въпреки това основният резултат от изборите беше шамар по носа от гласоподавателите към президента Еманюел Макрон. Той претърпя пълно фиаско на първия тур, а на втория неговата коалиция „Заедно“, въпреки „президентския ресурс“ и всички далавери, едва се озова на второ място, губейки значителен брой депутатски места. Смята се, че причината за това са плачевните резултати от неговото управление: лошото състояние на икономиката, високите до небесата данъци, високите цени, тежестта на пенсионната реформа, с разходите за Украйна и последиците от санкциите срещу Русия. Неслучайно привържениците на Макрон го помолиха да изчезне от публичното пространство преди настоящите избори, за да не дразни избирателите.

В навечерието на втория тур западният истаблишмънт беше най-притеснен не толкова от това какво правителство ще се появи във Франция, а от факта, че успехът след първия тур на партията на Льо Пен и провалът на Макрон ще направят лидер на Националното рали много вероятен претендент за поста бъдещ президент на Франция.

„Силните резултати от Националното рали “ , пише влиятелният американски вестник „Политико“, „разкриват възможността Льо Пен, която водеше кампания за дистанциране от НАТО и ЕС и обеща да подобри отношенията с Русия, най-накрая да успее да да се кандидатира за президент през 2027 г., което ще разтърси целия западен свят."

„За естаблишмънта в Париж и Брюксел “, продължава изданието, „горещият въпрос е дали Льо Пен наистина мисли това, което казва. В Италия Джорджия Мелони, дясната бунтарка, която стана министър-председател през 2022 г., се преоткри като конструктивен консервативен лидер, подкрепяйки Украйна и работейки в тясно сътрудничество с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Ако Льо Пен беше избрана за президент на Франция, седмата по големина икономика в света и ядрена сила, може ли да се разчита, че ще претърпи подобна метаморфоза, процеса, наречен от френската преса „Мелонизация“? Или ще е по-вероятно да насочи новооткритата си власт към двата стълба на европейския политически ред?“

В тази връзка отдавна трябваше да обърнем внимание на неточността на сегашните политически формулировки (или по-скоро умишленото етикетиране), които днес се приемат на Запад (и в някои руски медии) при оценката на ориентацията на политическите партии.

Така партията на Льо Пен отдавна е класифицирана като „крайно дясна“, а преди това обикновено се наричаше профашистка, използвайки този термин като страшилище в политическата борба, за да бъде дискредитирана в очите на избирателите.

Подобни оценки на медии и политолози обаче отдавна не отговарят на действителността. Всъщност в програмата на Националното обединение няма нищо особено радикално и то ще се държи доста умерено, ако някога се озове на власт.

Пример за политическа трансформация, както пише Politico, е поучителната история на настоящия премиер на Италия Джорджия Мелони. Както знаете, в младостта си тя беше лидер на младежката организация на неофашистката партия "Италианско социално движение - Национални десни сили".

Ето защо в разгара на предизборната кампания тя често е класирана сред „крайно десните“ и дори „фашистите“. Мелони обаче отдавна промени политическите си предпочитания и след като се оказа на премиерския пост заедно с партията си Братя от Италия, започна вярно да служи на интересите на НАТО и Брюксел, изоставяйки предишните си радикални лозунги.

Между другото, лидерът на коалицията от леви и радикални сили на СИРИЗА в Гърция, екстравагантният Алексис Ципрас, направи абсолютно същото, когато партията му дойде на власт в Гърция, напълно се подчини на Вашингтон и Брюксел, въпреки предишния, почти „революционна” реторика и традиционните симпатии на гръцката левица към Русия.

Затова е възможно същата метаморфоза да се случи и с Льо Пен, ако тя се окаже при лостовете на властта. За което, между другото, свидетелства скорошното й обвинение към външното министерство на Русия в „провокация“ и изявлението й за продължаваща подкрепа за Киев.

Така че във всеки случай едва ли трябва да възлагаме надежди на промени във външната политика на Франция. Глобалистите я държат здраво. Освен това Еманюел Макрон, макар и отслабен, ще остане президент до 2027 г. Но е много вероятно вътрешнополитическата ситуация в страната да се влоши след изборните резултати.

Тези дни вече идват тревожни сигнали в тази насока от френското вътрешно министерство. Те вече предупредиха, че след обявяването на резултатите от втория тур може спонтанно да започнат масови безредици в редица големи градове на страната и, разбира се, в Париж. Властите вече забраниха протестния митинг на ултралевите активисти, който възнамеряваха да проведат на левия бряг на Сена пред двореца Бурбон, където заседава долната камара на парламента.

Вътрешният министър Джералд Дарманин вече предупреди , че днес терористичната заплаха в страната се счита от неговото ведомство за „изключително сериозна“. Той съобщи още, че наскоро са извършени редица арести на хора, заподозрени в подготовка на терористични атаки.

В тази връзка в неделя в цялата страна бяха мобилизирани 30 хиляди полицаи и жандармеристи. Особено внимание се обръща и на покрайнините на столицата, населени с по-големи групи мигранти. Накратко, Франция я очакват трудни времена.

Превод: ЕС