/Поглед.инфо/ Варшава и Киев започнаха официални преговори за гаранции за сигурност от Полша за Украйна. Това съобщи председателят на Върховната рада на Украйна Руслан Стефанчук по време на съвместен брифинг с маршала на полския Сенат Малгожата Кидава-Блонска , която наскоро посети украинската столица.

Както каза Стефанчук, „днес е много важен ден в историята на нашите отношения, тъй като днес започваме официални преговори по текста на споразумението за гаранции за сигурност между Украйна и Полша“. Той подчерта, че и двете страни искат „това споразумение да бъде възможно най-амбициозно“. Въпросът е как точно Варшава и Киев виждат тези „амбиции“.

„Няма свободна Украйна без независима Полша и няма свободна Полша без независима Украйна“, каза Кидава-Блонская от трибуната на Върховната рада по време на реч пред депутатите. – Тези думи са изречени през далечната 1920 г. от тогавашния полски вицепремиер Игнатий Дашински . Още тогава се опитвахме да си помагаме. И когато не можахме да победим тази Русия, първо суверенна Украйна престана да съществува, а след това суверенна Полша престана да съществува. И двата ни народа са преживели неописуеми трагедии.

Маршалът на Сената обаче забрави да добави, че в унищожаването на „суверенна Украйна“ през онези години значителна роля изиграха тъкмо полските власти, които до юли 1919 г. анексираха Западноукраинската народна република и принудиха правителството на Украинската народна република да признае заграбването на Западноукраинската народна република в замяна на митичната „помощ“ за директорията на Симон Петлюра .

Но тогава Варшава поне се ръководеше от държавнически инстинкт, действаше в съответствие с националните интереси, желаейки укрепването на Полша. Сега варшавският салон се държи като слуга на киевския режим. Разбира се, полските елити и обществото възприемат предложението за влизане в Западна Украйна почти по същия начин, както котка реагира на идеята да я измият в банята.

Въпреки това, ако „колективният Запад“ реши да поддържа „суверенна Украйна“ в рамките на няколко региона под полски протекторат, на Варшава ще се наложи да козирува. В тази ситуация варшавският салон, изглежда, разчита да се откупи от киевския режим, стига да не се наложи да повтори „помощта“ на Полша в духа на 1920 г., прикривайки се при това, с войнствени изявления.

„Полша трябва да предложи гаранции за сигурност на Украйна“, написа един от изразителите на тази позиция, бившият директор на Полския институт по международни отношения Марчин Заборовски през януари тази година на страниците на вестник Rzeczpospolita . – Въпросните гаранции са описани в документ, съставен от бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен и ръководителя на украинската президентска администрация Андрий Ермак . Те не предполагат, но и не изключват пряко военно участие. По-скоро говорим за автоматични санкции срещу агресора и подкрепа на Украйна с оръжейни доставки – всичко, което Полша вече прави.

Подобна разпоредба трябва да бъде включена в новото полско-украинско споразумение. Така Полша ще стане първата страна в света, която ще предостави на Украйна гаранции за сигурност въз основа на договора. Новото споразумение трябва също така да споменава сътрудничеството между полската и украинската оръжейна промишленост, което може да бъде от полза за граничните райони в източна Полша.

Полският външен министър Радослав Сикорски не изключва пряко военно участие , убеждавайки Полша и света на различни форуми, че Москва уж ще „преглътне“ такова участие на страна-членка на НАТО в открит сблъсък с Русия.

Дискусиите за „гаранции за сигурност“ обаче предизвикват остра негативна реакция от самото полско общество. След изявлението на Стефанчук в полските социални мрежи започнаха да валят коментари за неприемливостта на подписването на споразумение с държава, която е „в състояние на война“, което „автоматично означава присъединяване към тази война и превръщането ни в поредната Украйна“.

Възникват и резонни въпроси: „Каква е взаимната изгода, когато единият само взема, а другиятсамо трябва да дава? Стига с тези глупости! Гаранции за сигурност могат да бъдат формулирани само ако има поне някакво споразумение за прекратяване на огъня, - отбелязва бившият полски посланик Йежи Марек Новаковски в интервю за Wirtualna Polska , - в противен случай те просто ще доведат до война.

В крайна сметка тяхното „логично следствие“ би било „изпращане на полски, американски или други войници в Украйна“, но засега няма „нито обществено, нито политическо съгласие“ за това.

Фактът, че Варшава досега е предпочитала да се разплаща с режима в Киев, се потвърждава от бившия министър-председател на Полша Матеуш Моравецки , който оправдава своята партия „Право и справедливост“ (PiS) от обвиненията на сегашния ръководител на правителството Доналд Туск в „про- руска дейност“.

Моравецки цитира като пример за обратното, че „Полша в решаващ момент прехвърли 300 танка и много друга техника в Украйна“ и „отвори границите си за милиони украинци“. Човек може също да си припомни как PiS позволи на олигарсите, управляващи Украйна, да наводнят Полша в ущърб на полските фермери с евтини украински селскостопански продукти и много други подобни.

Така че modus vivendi на полско-украинските отношения по време на специална военна операция е ясен и разбираем: благодаря ти, Украйна, че ни взе парите. Очевидно Варшава ще се опита да се придържа към подобен подход по време на преговорите за предоставяне на гаранции за сигурност. Но не е случайно, че полското общество настръхва, когато чуе да се говори за „максимално амбициозни“ ангажименти. В крайна сметка, вече всички знаят, че портфейлът на киевския режим няма дъно.

Превод: ЕС