/Поглед.инфо/ Посланикът на Украйна в Германия Мелник отказа да се извини за това, че нарече канцлера Шолц „обидена лебервурст“. В същото време президентите на двете страни дадоха да се разбере, че конфликтът е уреден. Реално Германия ще плати скъпо за този скандал – много повече, отколкото плаща сега за подкрепата на Украйна.

„Германия губи лидерството си в Европа“, казват сега на всеки ъгъл, където се обсъжда политика. Трудно е да се отрече нещо, с което почти всички са съгласни. Има само разногласия защо тя губи това лидерство.

Сега Германия е третата, четвъртата или петата икономика в света, ако се брои съответно по износ-внос, общия обем на икономиката и БВП по паритет на покупателната способност. Във всеки случай – първа в Европа, което е общата сума от много компоненти на успеха и най-важният от тях – световноизвестната немска индустрия.

Силата ѝ се крие не само в марката "немско качество", но и в относителната евтиност на природния газ, с който до голяма степен работи тази индустрия. Това конкурентно предимство се появи в ГДР през 60-те години на миналия век и в Западна Германия след 1970 г., когато беше подписано историческото, както беше силно подчертано, споразумение между Бон и Москва „тръби в замяна на газ“. И ние, и германците спечелихме трилиони от последствията от тази сделка, но германците постигнаха много повече.

Германската индустрия не се поклати дори когато азиатските страни, със значително по-ниски разходи за труд, но с видимо повишаване на качеството на своите продукти, започнаха да заливат света с по-евтини аналози на немските стоки. Газопроводи до повечето азиатски "монтажни цехове" не са положени, така че там се използва газ под формата на ВПГ, а той е по-скъп. В крайната си цена може да бъде два до три пъти по-скъпа, отколкото в Европа.

Сега Германия загуби това конкурентно предимство, и не само това. Тя загуби сътрудничеството на своята индустрия с Русия, която за нея беше източник на много важни ресурси, не само газ, но и значителен пазар за продажби.

Унищожаването на руско-германското сътрудничество, между другото, беше стратегическа цел на Съединените щати, според Джордж Фридман, основател на “Стратфор”, водещата американска частна разузнавателна и аналитична компания.

„Основните външнополитически интереси на Съединените щати през вековете, по време на Първата, Втората и Студената войни, винаги са се концентрирали върху отношенията между Русия и Германия. Заедно те са единствената сила, която представлява жизненоважна заплаха за Съединените щати. Основната ни задача беше да предотвратим тяхното обединение. За Съединените щати това беше първичен страх, че германският капитал и немските технологии ще се комбинират с руските природни ресурси и труд в ненадмината комбинация” каза Фридман през 2015 г.

Прави впечатление, че САЩ са страната, в която почти не се спекулира с перспективата за загуба на "лидерство" от страна на Германия. Или не искат да „изплашат плячката“, която вече е попаднала в капана на икономическа война с Русия, или администрацията на Джо Байдън спасява един от малкото си външнополитически успехи – онези гърнета, залепени с германците, които бяха разбити при Доналд Тръмп. Както и да е, Вашингтон се въздържа от всякакви критики към Берлин – включително и тази, която сега се чува отвсякъде.

Канцлерът Олаф Шолц е упрекнат, че не подкрепя активно Украйна и забавя приемането на принципно важни за нея решения: за налагането на ембарго върху енергийните ресурси от Руската федерация и доставката на тежки оръжия за въоръжените сили на Украйна.

Междувременно нивото на подкрепа за Украйна е това, което определя лидерството на страната в настоящето и ще бъде определено в бъдеще. Това е гледната точка на либералните медии по света, значителна част от европейските чиновници, правителствата на Великобритания, Полша и редица други страни, както и много влиятелни хора в самата Германия, включително членове на управляващата коалиция начело с Шолц.

В бъдеще това може да заплаши канцлера с оставка, а формулировката, ще бъде именно такава: за загубата от Германия на европейското лидерство.

Като цяло анамнезата е различна, но диагнозата е еднаква за всички. А украинският посланик в Германия Андрей Мелник действа като патолог на германското ръководство, като нарече канцлера „обиден лебервурст“.

Недоволството на Шолц се изрази във факта, че той отказа да пътува от Полша до Киев със специален влак за преговори с президента Владимир Зеленски. И той направи това, защото на неговия съпартиец, федералният президент на Германия и човек, много уважаван сред германците, Франк-Валтер Щайнмайер, му отказаха прием в Киев, и то в последния момент – когато вече беше в Полша.

До момента Зеленски и Щайнмайер са се помирили: разговаряха по телефона и се разбраха да се срещнат в Киев при втория опит. Не се знае със сигурност дали по същото време е обсъждана по-нататъшната съдба на Мелник, но всичко изглежда така, сякаш скандалният посланик ще се измъкне с лека уплаха, ако изобщо е имало такава - той се държи „като стопанин начин” в Германия.

Някои германски депутати вече поискаха Мелник да бъде обявен за персона нон грата, но самият той заявява, че не вижда причина да се извинява на Шолц.

„Мисля, че проблемът, за който се твърди, че стои на пътя, беше разрешен вчера в телефонен разговор между Зеленски със Щайнмайер“, каза дипломатът.

Самите германци, може би, не са разбрали напълно дали има причина да се извинят тук, тъй като не са запознати със славянските идиоматични изрази.

Изглежда, че сред тях няма „обиден лебервурст” и не е съвсем ясно как като такава тя внезапно се появи на езика на украински дипломат. Има „наденица“ като етнофолизмът, подобен на “жабар” или „макарон“, пренебрежително наименование за германците, вече остаряло, но съществувало по времето на УПА.

Днес, когато на хората им разбиват кариерата заради етническа шега в “Туитър” от преди повече от десетилетие, посланикът чието поведение е достойно за експулсиране в пълно съответствие с Виенската конвенция, със сигурност ли няма за какво да се извини?

В случая с германците, оказва се, не. Ако в отговор на отказа на Израел да достави тежки оръжия на Киев, например, неговият пратеник беше извикал за премиера – „не може да си толкова рязан и стиснат“, нямаше да му се размине: Израел е държава със засилено чувство за национално достойнство.

А германското национално достойнство е унищожено в следвоенния период. Същият Мелник редовно се занимава с морално изнудване на Берлин по темата „историческа отговорност пред Украйна за Втората световна война“ и той започна да прави това много преди специалната операция на въоръжените сили на РФ.

Украинският дипломатически корпус на Германия като цяло е особено луд дори по стандартите на Украйна. Доскоро отявленият антисемит и нацист Марушинец работеше като консул в Хамбург. Мелник е не толкова дипломат, колкото пиар – човек, чиято цел е да произвежда скандали.

Сега, когато пратеникът на Киев с едно изречение оценява конфликта си с ръководството на ФРГ като уреден и отказва да се извини за обидата на канцлера, това не ни казва нищо принципно ново нито за Украйна, нито за украинците, нито за слабото ниво на украинската дипломация.

Но това казва нещо за германците, за тяхното правителство и за „загубата на лидерство“, с която украинците и техните симпатизанти плашат Шолц. Никой не предполагаше, че с германците може да се държат по този начин. Тоест, абсолютно безмилостно (по дипломатически стандарти), дори ако оставим настрана факта, че в абсолютно изражение германците ще загубят повече пари заради подкрепата на Украйна, отколкото всеки друг народ в света.

Ако обаче възприемаме Украйна така, както тя възприема себе си, като „пъпа на земята“ (дори Джо Байдън вярва, че украинската криза е определящо събитие за „шест до осем поколения“, което е поне 150 години), тогава Германия и нейното ръководство дори не че не може, а трябва.

По редица причини това не засяга руснаците - те все още не са полудели толкова, че да измерват „лидерството“ с нивото на подкрепа за Украйна. Но е очевиден факт, че страна, в която си бършат краката (не непременно украинците, а всички), не може да претендира за лидерство.

Понякога нанесената обида говори повече за държава, отколкото загубена война. Странно е, че германците не са наясно с това

Превод: В. Сергеев

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели