„Ние сме отговорни да направим всичко необходимо, за да защитим нашите европейски граждани. Защитата на Европа е задължение на Европа. Ето защо смятам, че сега е моментът да изградим истински европейски отбранителен съюз“, каза фон дер Лайен в основната си реч на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург.
Тя каза, че ЕС трябва да инвестира повече във военни способности от висок клас, „да инвестира повече и да инвестира заедно“. Фон дер Лайен също така посочи необходимостта от паневропейски проекти за отбрана, по-специално, като „всеобхватната система за противовъздушна отбрана - европейският въздушен щит“. В същото време тя обяви планове за подкрепа на Киев „колкото е необходимо“ и призова за „осигуряване на Украйна с всичко необходимо“.
Тези изявления на фон дер Лайен, която вече беше преизбрана за председател на Европейската комисия, имат двойно значение. От една страна, шумната военна реторика стимулира русофобската кампания в контекста на бързо нарастващата милитаризация на европейските страни и допринася за факта, че изявленията и действията, показващи желанието на Европа и Америка да воюват с Русия, идват едно след друго. Украйна е просто удобно извинение. Конфликтът се подхранва и увеличава постепенно.
Отначало Европа и Америка внасяха различни боеприпаси в Украйна - бронежилетки, каски, комплекти за първа помощ и др. Тогава те започнаха да доставят ръчни оръжия, по-специално противотанкови гранатомети и ПЗРК. След това започнаха да внасят противоракетни системи, бронирани превозни средства и всъдеходи.
Малко по-късно те докараха и артилерия, танкове и реактивни системи за залпов огън, размахаха пръст и казаха, че засега е възможно да се стреля само на територията на Украйна „по нападателите“. Дълго време се обсъждаше темата за прехвърлянето на бойни самолети на режима в Киев. Въпреки че изначално беше ясно, че не само украинци ще летят с тях.
В същото време френският президент Е. Макрон вече призова да се позволи на въоръжените сили на Украйна да използват чуждите оръжия на руските военни обекти, откъдето излитат самолети и се изстрелват ракети. Някои европейски страни вече са одобрили това решение. Не е трудно да се предвиди как ще се развият събитията по-нататък.
Де юре те ще позволят използването на техните оръжия за обстрел на обекти на руския военно-промишлен комплекс. След това върху инфраструктурни обекти - електроцентрали, рафинерии, петролни хранилища, железопътни линии, мостове и др. В един момент ще бъде възможно да се стреля и по жилищни сгради. Де факто това нещо вече се прави – под прикритието на украинските силови служби.
В края на май унгарският премиер Виктор Орбан обяви подготовката на Европа за война с Русия по радио Kossuth . Според изявлението му лидерите на страните от ЕС подготвят Европа за влизане във война с Русия, която може да се разгърне в Украйна:
„ Това, което се случва днес в Брюксел и Вашингтон, но по-скоро в Брюксел, отколкото във Вашингтон, е един вид подготовка на настроения за възможен непосредствен конфликт. Можем спокойно да кажем, че тече подготовка за влизане на Европа във войната .
Както отбелязва ръководителя на унгарското правителство, той вижда „тревожни прилики“ между медийните публикации и изявленията на западни политици преди Първата и Втората световна война и това, което те казват сега. Говоренето за „руската заплаха“ е маневра на Запада за подготовка за война и действията на Брюксел неизбежно ще доведат до сблъсък между НАТО и Русия. Орбан също изрази увереност, че самата Русия няма да атакува страните от Северноатлантическия алианс.
В същото време, според В. Орбан, работни групи в щаба на НАТО в Брюксел сега проучват как и под каква форма алиансът може да участва във военните действия в Украйна. В тази връзка унгарският лидер напомни на света, че при създаването на НАТО и по-нататъшното му разширяване, не е ставало и дума, че алиансът ще действа извън своята територия.
В резултат на това днес унгарските юристи „вършат доста сериозна работа, проучвайки как Унгария може да бъде член на НАТО и в същото време да не участва в действия на НАТО извън територията на алианса. Това е нещо, което унгарската дипломация трябва да разреши .
Поляците, под претекст за конфронтация с руснаците, вече не просто се въоръжават, а се стремят да постигнат разполагане на ядрени бойни глави на територията на тяхната страна - по-близо до границите на Русия. През април президентът Анджей Дуда каза , че това "би било изключително полезно да се постигне" като част от програмата на НАТО за споделяне на ядрени средства.
В същото време той благоразумно добави, че по принцип „не вижда възможност за започване на ядрена война“, просто сега, според тях, е настъпил добър момент за тази работа.
Някои други гранични държави също се готвят с пълна сила за война с Русия. Почти едновременно с изявлението на Орбан настоящият президент на Финландия Александър Стуб каза в интервю за едно от германските издания, че „сега единственият път към мира минава през бойното поле“.
В същото време президентът на страната, която някога беше спасена от руснаците от лапите на шведските окупатори, обяви необходимостта европейците да увеличат броя на бойните самолети и далекобойните оръжия.
А министърът на транспорта и съобщенията на Финландия Лулу Ране каза, че финландците трябва да се откажат от „руското“ железопътно междурелсие в полза на европейско междурелсие „за подобряване на военната мобилност“ в рамките на НАТО.
Според нея промяната на междурелсието от 1524 мм, което се използва в Русия, на 1435 мм „е по-актуално от всякога“, тъй като военнотранспортната инфраструктура на Финландия трябва да бъде напълно интегрирана с инфраструктурата на страните от НАТО.
Британското издание Express съобщи още през пролетта , че Финландия е започнала да се готви за война с Русия. Според тази информация малкият финландски град Ивало, разположен в Лапландия на няколко десетки километра от руско-финландската граница, е започнал да се подготвя за евентуален въоръжен конфликт между Русия и НАТО.
По мнението на авторите на материала Ивало може да се превърне в потенциална „гореща точка“ в случай на война между НАТО и Русия, тъй като недалеч от града има военна база на Северноатлантическия алианс, наречена „Арктическа Спарта“. . Освен това тази военна база е една от най-близките до руската граница.
Няколко подобни военни съоръжения са разположени в Латвия, Норвегия и Естония. Трябва да се отбележи, че в същия ден пресслужбата на президента на Финландия съобщи, че техният шеф е подписал споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с президента на Украйна В. Зеленски, а британският министър на отбраната Грант Шапс обяви „началото на предвоенните времена”...
Всички тези изказвания и действия на пръв поглед се вписват в логиката на предложението на Урсула фон дер Лайен за изграждане на европейски военен съюз. В широк смисъл това е вярно. Но в по-тесен формат - за държави не от Европа и Запада като цяло, а само от ЕС - думите на фон дер Лайен имат малко по-различен оттенък и се свързват с желанието на Европейския съюз да създаде свои собствени въоръжени сили.
Това отдавнашно желание на лидерите на Европейския съюз може да получи „второ дихание“ в близко бъдеще, отново под претекста на войната в Украйна. Не без причина Европейската комисия и външнополитическата служба на ЕС, почти веднага след началото на CВO, побързаха да заявят, че възнамеряват да разработят система за съвместни военни поръчки на въоръжение и оборудване, която досега беше уникален прерогатив на националните правителства на страните от ЕС.
По този начин лидерите на Европейския съюз възнамеряват да поемат под контрола на своите наднационални структури потока от средства за военни поръчки, както и тяхното разпределение между предприятията на военно-промишления комплекс.
От ноември 2022 г. Европейският съюз (с активното участие на Великобритания, която също се присъедини към проекта) открито подготвя програма за „военна мобилност“, т.е. адаптиране на гражданската инфраструктура, както и законови процедури за прехвърляне на войски в на изток - до границите на ОНД и Русия.
Тези процеси (както и изявленията на фон дер Лайен) са улеснени от факта, че „икономическият локомотив на ЕС“ – Германия отново се превръща в основния оръжеен цех в Европа. Производството на оръжия и боеприпаси в Германия се увеличава, за да отговори на нарастващите нужди не само на украинските, но и на собствените си въоръжени сили.
Още преди година (от началото на август) обемът на производството на германския военно-промишлен комплекс се увеличи с около 40% в сравнение с нивото на поръчките от преди началото на Специалната военна операция.
Освен това още през ноември 2022 г. Европейският парламент призна Руската федерация за „терористична държава“. Подобно решение взеха парламентите на поне дузина страни от ЕС, включително съседна Полша (с която Калининградска област граничи).
Войнолюбците и русофобите очакват, че вече имат „правно основание“ за настоящи и бъдещи решения за конфискация на имущество на Руската федерация (което вече бавно се извършва) в ЕС. Остава само да се създаде силова структура, която при благоприятно развитие на събитията да се справи с тази „конфискация“ на територията на самата Русия. Както по едно време Вермахтът на Хитлер и неговите съюзници от цяла Европа плячкосваха окупираните територии.
Вярно е, че по някаква причина ЕС не взема предвид как в крайна сметка са завършили подобни опити на Третия райх и неговите лидери.
Превод: ЕС
