/Поглед.инфо/ Едно от значимите събития от изминалата седмица беше прогнозата на датското разузнаване за възможността Русия да възстанови въоръжените си сили след края на специалната операция и да „започне война с НАТО“ в Европа. Датчаните назовават конкретни срокове и дори сценарии. Няколко обстоятелства обаче ни пречат да приемем тези твърдения сериозно.
Датската служба за военно разузнаване (DDIS) предупреди , че Русия може да е готова за голяма война в Европа до пет години. Това би се случило, ако Москва сметне, че НАТО е отслабена военно или политически, „ако Русия схване, че Съединените щати не могат или няма да подкрепят европейски страни от НАТО във война с Русия“, се казва в доклада, публикуван тази седмица. В документа се подчертава, че Русия уж увеличава военния си капацитет в подготовка за евентуална война с НАТО.
Актуализираната оценка на заплахата от DDIS идва, когато конфликтът в Украйна изглежда към своя край. Politico пише, че има три възможни сценария, които могат да се случат, ако конфликтът в Украйна приключи или замръзне. Тези сценарии се основават на предположението, че Русия „няма способността да води война с няколко страни едновременно“.
Актуализираната прогноза за заплаха от DDIS също така разглежда възможността Русия „да започне локална война с граничеща държава“ шест месеца след края на конфликта в Украйна. След това в рамките на две години „може да започне локална война в Балтийско море“, а след пет години – широкомащабна „атака срещу Европа“, ако Съединените щати не се намесят.
Какво означава всичко това и как трябва да се отнасяме към подобни прогнози? На Запад, разбира се, те се приемат – поне публично – доста сериозно. Поне така ни уверяват. Като доказателство те цитират факта, че в края на 2021 г. ЦРУ активно е разпространявало предупреждения за „подготовка за руско нахлуване в Украйна“.
Така че това са коренно различни неща по отношение на методологията на прогнозното производство, времето и степента на надеждност. „Прогнозите“ от декември 2021 г. се основаваха на физически данни, получени от земята. Дискусията беше за формирането на настъпателни групировки на руските въоръжени сили, прехвърлянето на снабдяването на полеви режим, съсредоточаването на силите в сборните пунктове, отмяната на отпуски и други подобни. Възможно е да е имало и чисто разузнавателна информация.
Такива прогнози, базирани на физическа информация, се сбъдват 50/50. Независимо дали ще стане или не, но технически има признаци за концентрация на войски. Всъщност Русия не ги е скрила, защото съсредоточаването на войски става напълно открито за целите на ученията.
Не е необходимо да имате мощен аналитичен ум или специална подготовка, за да оцените на картата бързото формиране на няколко гранични групи, които са във висока степен на готовност. Остава само да се приложи политическа воля, затова вероятността е 50%.
А виж прогнози като току-що публикуваната от датската DDIS, напротив, не се основават на никакви реални факти. Те са чисто игра на човешкия ум и малко на възможностите на AI, и със силен оттенък на политически пристрастия и провинциализъм.
Говорим за оценка на потенциала на руските въоръжени сили и скоростта на тяхното възстановяване в случай, че конфликтът в Украйна бъде спрян утре. Грубо казано, датчаните заредиха в компютър обем от данни за растежа на руската военна индустрия и сравниха получените нови цифри с текущия потенциал на страните от НАТО.
Политическата предпоставка в случая е пълен абсурд. Възниква въпросът: защо Руската федерация се нуждае от „локална война в Балтийско море след две години“? Правилният отговор е: няма нужда. Но Дания се намира на Балтийско море и ако ще се плашите и плашите другите, направете го със собствения си пример.
В това няма действителна разузнавателна информация. Анализите са повърхностни. Например, твърди се, че „Русия няма способността да води война с няколко държави едновременно“. Е, зависи с кои страни. Ако е с прибалтите, тогава с всички наведнъж.
Освен това датското разузнаване противоречи на други западни мозъчни тръстове. По-специално, през октомври миналата година германското издание Bild, позовавайки се на сценарий, моделиран от американския Център за война от ново поколение, твърди, че Русия ще се нуждае от десет дни, за да превземе Латвия и част от Литва.
Но главното тук дори не е първоначално неправилната постановка и наличните предпоставки, а въпросът: защо? Защо Русия трябва да се бие с всички тях? В доклада няма отговор. Дори няма такава формулировка на въпроса.
Всяка прогноза трябва да съдържа надеждно и убедително описание на мотива за действията на потенциален противник. Дори в контекста на политическата истерия, в която се намират ръководствата на някои европейски държави, разузнавателните служби са длъжни да изхождат от многократно проверени и доказани факти. А тях изобщо ги няма в доклада на DDIS, има само пропагандно послание.
След шест месеца ще „започне война с гранична държава“? С коя? И пак защо? „Войната в Балтика“ може да бъде провокирана само от враждебни действия на крайбрежните страни, които сега се разиграват пред очите ни. Но тук не става въпрос за моделиране на икономическия потенциал на Русия във военната сфера, а за оценка на здравия разум на сегашните лидери на страните от Балтийския регион.
Предложеният "анализ" е толкова примитивен, че е трудно да се вземе на сериозно. Единственото, което си струва да се коментира, е авторството на DDIS. Позоваването на разузнавателни данни и аналитични констатации придава на този тип текст илюзия за автентичност.
Това, което имаме пред себе си, не е прогноза на разузнавателната служба, а груб компютърен модел, направен по поръчка на политиците. Може би вдъхновен от последните изявления на новата администрация на Белия дом относно украинската криза. Целта на този „разузнавателен доклад“ е да демонстрира на европейския избирател „какво ще се случи, ако САЩ не ни спасят“.
Може би това е завоалиран призив, мотивация за оправдаване на увеличените военни разходи в Европа. Възможно е в близко бъдеще да видим още няколко подобни „произведения“, лежащи в общия контекст на идеологическата истерия в Европа.
Текстът от DDIS няма отношение към реалните политически и военни прогнози. Може би това е добре по свой начин. Най-малкото това показва ниското аналитично ниво на DDIS като цяло, а датското разузнаване е едно от най-близките до британското. Например датчаните, заедно с холандците и норвежците, са единствените разузнавателни служби на НАТО, с които британците си позволяват да споделят практически разузнавателни данни.
Но ако това е всичко, което една западна разузнавателна агенция може да измисли по отношение на руския военен потенциал, тогава нека продължат в същия дух.
Превод: ЕС