/Поглед.инфо/ Полското правителство развали отношенията с друга държава - Израел. Въпросът стигна чак до оттеглянето на израелския посланик от Варшава и изявленията за „легализирането на кражбата“ на имуществото на онези евреи, които някога са били полски граждани. Защо този въпрос се оказа толкова фундаментален и за двете страни?

Пореден скандал избухна между Полша и Израел. Този път заради полския закон, регулиращ реституцията на собственост, който беше приет от парламента и вече подписан от президента. Новият закон разглежда процедурата по възстановяване и определя давност за съответните решения на 30 години. Тоест, след като са изминали 30 години, откакто имотът, взет от евреин (например апартамент или предмет на изкуството) е регистриран на името на поляка, евреинът няма право да иска връщането или обезщетението му.

Израелските власти бяха възмутени. Тел Авив смята, че законът нарушава правата на потомците на евреи, изгонени от Полша от нацистите и които сега се опитват да си върнат собствеността. Израелският външен министър Яир Лапид нарече решението на полските власти "неморално и антисемитско". Освен това той привика израелския посланик от Варшава и даде да се разбере, че полският посланик в Израел Марек Магировски (който сега е на почивка у дома) не трябва да се връща на мястото си на служба. А президентът на Европейския еврейски конгрес Моше Кантор определи закона като „узаконяващ кражбата“ и дискриминиращ евреите.

Във Варшава техният посланик не се отзовава официално и твърденията на еврейските политици и общественици са банално отхвърлени. Според полския премиер Матеуш Моравецки законът не е антиеврейски, тъй като се прилага за всички граждани.

И законът също няма да бъде отменен, тъй като затваря вратичката за престъпни действия, когато бандити, преоблечени като представители на потомци на еврейски семейства, изгонени от Полша от нацистите, ще искат връщане на имуществото на тези семейства. „Дивата реприватизация доведе до много човешки трагедии в Полша. Десетки хиляди семейства бяха изхвърлени от къщите, където са живели през целия си живот - само защото страната има закон, който не установява давност за връщане на недвижими имоти“, каза премиерът.

Позицията на Полша би била логична, ако претенциите срещу нея в антисемитизма не се основаваха на сериозни основания. Еврейските (и не само) експерти са убедени, че този антисемитизъм е органично заложен в полската държавност. А законът е начин да се предпазите от последствията от тази политика.

Не е тайна, че поляците системно са се отървали от евреите както по време на войната (предавайки ги на германците), така и след нея. Връщащите се от концентрационните лагери те са посрещани изключително студено - отчасти защото не искат да им връщат имуществото, взето от евреите от нацистите, включително недвижимите имоти.

Не е изненадващо, че погромите се възобновяват в страната след Втората световна война. Най -големият от тях се състоя през юли 1946 г. в град Келце, където живеят двеста евреи (преди войната имаше 100 пъти повече от тях). Причината е предполагаемото отвличане от евреи на полското момче Хенрик Блащик (по-късно се оказва, че е историята е измислена от бащата на детето). С лозунги като „завърши работата на Хитлер“ тълпата, с помощта на полицията, обезоръжава евреите, нахлува в сградата (където се крият) и започват да бият хората с железни пръти и камъни. През този ден загиват 47 души. Само 12 нападатели бяха изправени пред съда, девет от които са екзекутирани.

Евреите разбраха всичко и през юли 1946 г. 19 хиляди от тях напускат Полша, а през август - вече 35 хиляди. До 1960 г. в Полша са останали само 30 хиляди евреи (от над 300 хиляди, които са живели след войната). Полските власти обаче смятат, че този брой е твърде висок.

Тогавашният ръководител на страната Владислав Гомулка (който трябва да намери виновните за провалената си икономическа политика) ги нарича „петата колона“, изчиства армията от висши еврейски офицери, разделя цялото еврейско население на три групи въз основа на тяхната ниво на лоялност. В страната започват нови погроми, в отговор има нова вълна на емиграция (допълнително засилена от ентусиазма от победата на Израел в Шестдневната война), а до 1970 г. в Полша остават предимно възрастни хора.

Може би затова давността в полското законодателство е определена на 30 години, а не на 60 или 70 - поляците не искат да връщат на евреите дори имуществото, което е било отнето по време на Полската народна република.

Разбира се, израелските власти не помнят тези времена, но говорят за последователен антисемитизъм от страна на настоящите полски власти. „Негативните процеси в нашите отношения започнаха от момента, в който Полша започна да приема закони през 2018 г. срещу паметта на Холокоста и еврейския народ“, спомня си Яир Лапид, позовавайки се на полския законопроект, криминализиращ фалшивите обвинения срещу Полша в сътрудничество с нацистка Германия . "Отминаха дните, когато поляците безнаказано преследваха евреите“, допълни той.

Въпросът е какво ще бъде наказанието на Израел сега? Самият Тел Авив не може да накаже Варшава - но може с помощта на американците, защото по време на администрацията на Байдън Полша загуби статута на любимата европейска съпруга на Америка.

Държавният секретар Антъни Блинкен вече изрази загриженост относно варшавския закон, а Тел Авив заяви, че работи със САЩ, за да отговори на Полша. Вероятно елемент на отговора може да бъде предложеното от Блинкен предложение за приемане на отделен закон за изплащане на обезщетение на евреите за откраднато от тях имущество - закон, който настоящото и предишното полско правителство категорично отказва да приеме за очевидна икономическа причини.

И тези причини са не само нежеланието да се върне имуществото или да се компенсира загубата му на евреите. Това връщане / обезщетение може да бъде прелюдия към много по -сериозна и скъпа възвръщаемост за полския бюджет.

В резултат на Втората световна война Полша, която загуби Западна Беларус и Украйна поради своята глупост и сътрудничество с Хитлер, получи значителни територии в Източна Германия - територии, които по отношение на развитието надминаха (и дори надминават сега) централните и източните райони на Полша. Съответно германците бяха банално изгонени от тези територии, а имуществото им беше конфискувано.

По очевидни политически причини германските власти не натискат въпроса за връщането на откраднатото. Сега обаче, на фона на разпален ценностен скандал между Варшава и Брюксел (четете Берлин), все повече се говори за санкции срещу Полша. И въпросът за реституцията може да е една от тези санкции.

В тази връзка подкрепата на Германия за еврейските претенции към Варшава е един вид правна увертюра. „Ако дадете картините на евреите, а след това имотите, това ще представлява прецедентна база. Тогава ще бъде трудно да се мотивира отказът да се приемат заявления от отделни граждани на Германия. И това е несравнимо по-голямо количество собственост“, казва Дмитрий Офицеров-Белски, старши изследовател в ИМЕМО РАН, полонист.

Не е изненадващо, че полските власти не са склонни да отворят кутията на Пандора. Няма да се изплати.

Превод: В. Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели