/Поглед.инфо/ При третия опит Европейският съюз все пак наказа Александър Лукашенко и одобри санкции срещу Беларус на ниво държавни глави. От това Батька по-скоро спечели, отколкото загуби, но главният герой на вечерта, така или иначе, беше не той, а президентът на Турция. Реджеп Ердоган явно прекрачи "червената линия", а Европа подписа безсилието си пред него.
Руските дипломати и медии много критикуват страните от ЕС за намеса във вътрешните работи на Беларус - и критикуват с основание. Но истината е, че степента на тази намеса не е сравнима с това, което видяхме през 2013-2015 г. в Украйна.
По „случая Беларус“ работят само двама прокурори - Полша и Литва, които са и основни лобисти за санкциите. Това се отнася изцяло за самата среща на високо равнище на ЕС (по скорошна традиция тя се проведе онлайн), където президентът на Литва Гитанас Науседа призова за подготовка за „периода след Лукашенко“:
„Трябва да разработим мерки за подкрепа на народа в Беларус... Трябва да убедим белорусите, че сме готови да им помогнем, да подкрепим икономиката, да разширим достъпа до европейския пазар, да улесним достъпа до кредити, да опростим визовия режим“
Накратко, първо, сваляне на режима и едва след това, може би, "бисквитки".
През последните дни екипът на прокурорите се попълни със силна фигура - френският президент Еманюел Макрон. Това до голяма степен е по вина на самия Лукашенко, който нагруби колегата си и изведе конфликта с него на лично ниво. В средносрочен план това може да се превърне в основния външнополитически проблем на Батька - французите са отмъстителни, настъпателни и все още влиятелни, но днес обединена Европа, честно казано, съжали режима му.
Санкциите, одобрени от срещата на върха на ЕС, се свеждат до лични ограничения срещу около 40 белоруски чиновници - тези, които според Брюксел са „отговорни за фалшифициране на изборите и нарушаване на човешките права в Беларус“. Европейските държави сега ще замразят сметките им и ще забранят влизането на своя територия.
Смешното е, че самият Лукашенко не е в този списък, въпреки че политическата система и силите за сигурност на Беларус всъщност се свеждат до неговото име. В Европа, знаейки за трудния характер на Батька, предсказуемо се изплашиха от пълна раздяла с него и оставиха „прозореца на възможности“.
Тактиката е ясна и напълно прозрачна. От една страна, Брюксел се е примирил с факта, че белоруският режим е издържал и ще стои непоклатим известно време, но като цяло той няма лостове за влияние върху ситуацията извън държавните граници на републиката, това не е Украйна.
От друга страна, ЕС не иска (и изначално не е искал) да направи безспорни отношенията между Минск и Москва - Беларус е необходим там като буфер и начин за възможен натиск върху Русия. Отказът на Батька да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия и особено Крим като част от Руската федерация все още се помни и оценява там.
Така че той е „наказан“ чисто символично . Белоруското ръководство е свикнало да живее под лични санкции: отказът от европейски сметки и пътувания е ограничението, което по подразбиране се налага на ръководството на силовия и политическия блок на страната. То живее с него през по-голямата част от историята си, с изключение на първите години от управлението на Батька и периода на „медения месец“ на Брюксел и Минск, започнал след украинската криза и завършил с избухването на протести в Беларус.
Не може да се каже, че натискът на ЕС върху Лукашенко ще свърши дотук: независимо от личната обида към Макрон, някои европейци ще продължат да се опитват да повлияят на ситуацията в Беларус - това са неписаните закони на геополитиката. Но няма шанс впоследствие да бъдат въведени нови, по-строги общоевропейски санкции.
Просто няма да има причина за това. Формално това може да е датата на изтичане на правомощията на Лукашенко, които той получи след изборите през 2015 г. - това е 5 ноември. Но вече е ясно, че по това време в Европа няма да имат време да се споразумеят за някакви значими действия, освен това ще изглежда просто глупаво, тъй като Батька реши предварително да проведе закрита инаугурация и още сега управлява в рамките на нов мандат. Така ситуацията стигна до състояние, в което ще остане за дълго. Европа ще смята Лукашенко за нелегитимен президент и периодично ще го осъжда с думи, но ако е необходимо, ще продължат да общуват с „последния диктатор“ и да се въздържат от нанасяне на удари по белоруската икономика.
Личните санкции срещу ръководството на Беларус изглеждат като абсолютно беззъба реакция и поради факта, че бяха приети едва при третия опит - Кипър се намеси. По-рано Турция започна добив на газ в неговите териториални води (според нея - в териториалните води на непризнатата от никого, освен от Анкара, Турска република Северен Кипър). Единственото нещо, с което Никозия можеше да се противопостави на това, беше изнудването на ЕС. Кипърците поискаха санкциите срещу обкръжението на Лукашенко да бъдат разширени и на турските служители, отговорни за ситуацията.
В крайна сметка това не се случи. „След дълга и сложна дискусия (според германския канцлер Ангела Меркел), лидерите на ЕС решиха „да дадат шанс на политическия диалог в общ интерес“ (според ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел). Тоест, решили са да не ядосват турския президент Реджеп Ердоган, за да не стане по-лошо. Макар и - накъде по-лошо? Нека припомним, че всички тези дискусии се развиват на фона на новата война в Карабах, на която Анкара действа като единствен външен лобист, демонстрирайки в същото време пълна арогантност.
Ердоган изобщо не се смущава от двусмислената си позиция. От една страна, той призовава за „освобождаване на териториите на Азербайджан, окупирани от Армения“, когато всички останали центрове на властта настояват за незабавно прекратяване на огъня. От друга страна, Северен Кипър също е окупирана територия, при това от Турция, която е призната от ООН, чието мнение по въпроса за териториалната цялост на Азербайджан Ердоган цитира без да му мигне окото.
В същото време турският лидер определено е преминал "червената линия" (според Макрон, всичко е казано на една и съща среща на високо равнище). Беше разкрито прехвърлянето на стотици ислямисти от сирийско Алепо в зоната на конфликта в Карабах, което беше потвърдено от Франция, Русия и САЩ. Това може да се направи само от Турция, всъщност това са ориентирани към нея бойци, с помощта на които Ердоган (неуспешно) се опита да увеличи влиянието си в Сирия, а сега прави същото и в Южен Кавказ.
И нищо - никакви санкции. Европейският съюз предпочете да пречупи Кипър през коляно, само за да се отнесе с Ердоган дори по-меко, отколкото с Лукашенко.
Това изобщо не означава, че той ще остане ненаказан и вече може да прави каквото си поиска. Но каквито и обещания и мерки да се прилагат към него от Европа, това ще бъдат мерки от Франция, може би от Германия и някой друг, но не и от Европейския съюз като единна сила. В този смисъл Ердоган се е застраховал и е наясно с това.
Да, той е един срещу всички. Русия е съюзник на Армения. Съединените щати остават недоволни от закупуването на С-400 от Русия (Комплексът между другото е много необходим на турците във връзка с кипърския проблем). С Франция режимът на Ердоган изобщо е "на нож" заради ситуацията в Либия. Но той като цяло държи ЕС на каишка.
При желание турският лидер може лесно да върне ужаса от миграционната криза в Европа. В момента стотици хиляди бежанци от Близкия изток са се приютили в лагери в Турция. Това е предмет на споразумението между Анкара и Брюксел: турците държат мигрантите у дома и европейците им плащат за това. Но ако турската граница бъде отворена, тези "разселени лица" веднага ще се втурват към ЕС, и то в разгара на епидемията.
Има много повече правителства в Европейския съюз, които не се интересуват от Армения и Карабах, но силно се интересуват от тълпите мигранти - източник на социални и политически проблеми за властите, тъй като избирателите също няма да са доволни от новата миграционна криза.
В резултат това, което беше замислено като „акт на воля и солидарност“, се превърна в демонстрация на безпомощността на Европейския съюз, който няма абсолютно нищо, с което да се противопостави и на Ердоган, и на Лукашенко.
Превод: В. Сергеев