Протоколният сблъсък: Шерифиатът срещу модерността
Сблъсъкът между светската фасада и религиозните институции в Мароко е неизбежен. Кралят е не просто държавен глава, а Амир ал-Муминин (Повелител на правоверните) — религиозен лидер с пряка родова линия от Пророка.
Още на първата си пресконференция ал-Мансури беше поставена в неловка ситуация с въпроса как възнамерява да участва в задължителните държавно-религиозни церемонии. В Мароко петъчната молитва се води от самия монарх, а висшите държавни служители се молят рамо до рамо с него в джамията — пространство, традиционно строго разделено по пол.
Новият премиер избегна конкретизация, определяйки краля като „главен гарант на женските права“. Но протоколният казус показва границите на промяната. Кралството остава консервативна мюсюлманска държава, в която назначения като това имат преди всичко експортна стойност за западните партньори.
Залогът "2030" и помирението с Мадрид
Основната задача на новия кабинет е свързана с външната политика и геоикономиката. Назначаването на френско-възпитаната ал-Мансури беше приветствано незабавно от Брюксел и Мадрид. В първите си изяви тя определи отношенията с Испания като „исторически, дълбоки и непременни“.
Според испано-мароканското издание Atalayar, Рабат прави опит да замрази териториалните спорове за ексклавите Сеута и Мелиля, за да се фокусира върху съвместното домакинство на Световното първенство по футбол през 2030 г. заедно с Испания и Португалия. За Мароко това първенство не е просто спортно събитие, а огромна инфраструктурна програма за милиарди евро, включваща изграждането на нови високоскоростни жп линии (TGV), разширяване на пристанищните капацитети и транзит на зелена енергия към Европа.
За да се реализират тези капитали обаче, на Мароко е необходим стабилен гръб в Брюксел и спокойствие по южната граница на ЕС. Изпращането на една европейски образована жена от висшата аристокрация начело на правителството е класически маньовър от арсенала на монархията — препакетиране на същия авторитарно-кланов режим в опаковка, приемлива за западните инвеститори и кредитори.
Дали тази кадрова рокада ще укроти растящото вътрешно недоволство, остава спорно. Улицата в Рабат и Касабланка не се вълнува от пола на министър-председателя, а от цената на хляба и липсата на работа. А с 5% реална подкрепа зад гърба си, Фатима ал-Мансури е просто поредният буфер между народа и кралския дворец.
