По публикация на Валерия Вербинина. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Технократичен фасаден феминизъм при 5% електорална подкрепа
Държавното управление не е въпрос на еманципация, а на контрол върху ресурси и територии. Назначението на 50-годишната Фатима Захра ал-Мансури за министър-председател на Кралство Мароко се лансира от либералните медии като втория в историята на арабския свят подобен прецедент — след краткотрайното правителство на Наджла Буден в Тунис (2021–2023 г.). Повърхностният възторг обаче спестява математиката на мароканския вот.
Според данни, публикувани от информационна агенция Bloomberg, проведените на 23 септември парламентарни избори са регистрирали една от най-ниските избирателни активности в съвременната история на страната. Победилата Партия за автентичност и модерност (PAM) е получила реалната подкрепа на едва около 5% от имащите право на глас, докато най-голям брой бюлетини в урните са били... невалидните.
Гражданите на Мароко просто отказаха да участват в симулирането на демокрация. В тази среда ал-Мансури не идва на власт с вълна от народно доверие, а по силата на член от Конституцията, според който монархът назначава премиер от спечелилата формация.
Генеалогия на властта: Мощният клан зад новия премиер
Новият министър-председател не е продукт на социален асансьор. Тя е пряк представител на местната аристокрация и военно-административния апарат (т.нар. Махзен — традиционната структура на властта около двореца). нейната биография потвърждава този произход:
- Баща: Абдерахман ал-Мансури — бивш паша (губернатор) на Маракеш и посланик на Мароко в Обединените арабски емирства (ОАЕ).
- Образование: Френски частни училища в Маракеш, последвани от специалност „Право“ в университета в Монпелие (Франция) и допълнителни специализации в САЩ. Критиците ѝ в Рабат често отбелязват, че тя си служи по-гладко с френски език, отколкото с класически арабски.
- Кариера: Става кмет на Маракеш едва 33-годишна през 2009 г., повторно заема поста през 2021 г., когато поема и Министерството на териториалното устройство, урбанизма и жилищната политика.
- Семеен бизнес: Съпругът ѝ Чукри Берада е едър бизнесмен, управлявал Transport Express Berrada Services — компания, регистрирана на френска територия.
Партията PAM, която тя оглавява, е създадена през 2008 г. от Фуад Али ал-Хима — съученик, близък приятел на крал Мохамед VI и понастоящем негов ключов старши съветник. Катарският телевизионен канал Al Jazeera определя партията като "роялистка", а западните тинк-танкове я категоризират като "дясноцентристка". И двете дефиниции са верни: това е политическият инструмент на двореца за контрол над парламента.
Икономическото забавяне и призракът на Сеута
Ал-Мансури поема правителството в момент, когато мароканският икономически модел показва сериозни дефекти. Според официалните стопански показатели, растежът на БВП на Мароко се е забавил до 4% през второто тримесечие, спрямо 5,8% за същия период на предходната година.
Въпреки инфраструктурните инвестиции, развитото селско стопанство и автомобилното производство около Танжер, младежката безработица в големите градове надхвърля критичните равнища. Социалното недоволство се тушира трудно, а обещанията на PAM за повишаване на минималната работна заплата, индексиране на пенсиите и таван върху цените на горивата и основните хранителни продукти нямат финансово покритие в бюджета.
Ерозията на обществения договор пролича най-ясно по време на кризата около испанския анклав Сеута. Хиляди млади мароканци направиха опит за масово щурмуване на граничните съоръжения, демонстрирайки готовност да рискуват живота си, за да влязат на територията на Европейския съюз. Събитията от Сеута доказаха на Брюксел и Мадрид, че Рабат използва миграционния натиск като геополитически лост за изнудване, но същевременно разкриха и пълната безизходица на мароканската младеж.
Дворецът беше длъжен да извърши кадрова рокада. Голяма част от политическия елит в Рабат очакваше за премиер да бъде назначен Фаузи Лекджаа — шеф на Мароканската футболна федерация и ключова фигура в подготовката за Световното първенство през 2030 г. Назначаването на ал-Мансури обаче преследва съвсем друг тип дипломатическа неутрализация.
