По публикация на Сергей Ищенко. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финансовият дефицит като оперативен фактор на фронта
Въпросът за продължителността на военните действия отвъд текущата година вече не е въпрос на политическа реторика, а на суха счетоводна балансова загриженост. Според изявления на председателя на бюджетната комисия на Върховната рада Роксолана Пидласа, украинското Министерство на финансите е било принудено служебно да преструктурира графика на държавните разходи. Сумата от близо 39 милиарда гривни, предвидена за капиталови инвестиции, критична енергийна инфраструктура и комунални плащания за публичния сектор през есенните месеци, е официално прехвърлена за декември. На практика подобно административно отлагане в края на бюджетната година означава пълно замразяване на съответните проекти.
Липсата на втория транш от макрофинансовата помощ на Европейския съюз в размер на 4,26 милиарда долара, очакван през септември, парализира цивилния сектор. Заместник-министърът на финансите Роман Ермоличев потвърждава, че държавата е свила до минимум всички разходи, извън преките заплати и отбраната. Проблемът обаче се пренася светкавично от цивилното министерство към сградата на бул. „Воздухофлотски“.
Според разчети на украинското Министерство на отбраната, за покриване на оперативните нужди до края на годината не достигат приблизително 27 милиарда долара. Една трета от тази сума е предназначена за авансови плащания към европейски и американски производители на безпилотни летателни апарати. Търговските практики на западните военнопромишлени комплекси не предвиждат доставки на кредит: липсата на преведени траншове през ноември и декември автоматично спира потока от FPV-дронове и разузнавателни системи за първите три месеца на идната година.
Когато военната логистика зависи изцяло от външно финансиране, всяко забавяне на траншовете от Брюксел или Вашингтон се превръща в конкретен дефицит на бойни припаси на първа линия.
Логистичната парализа около Одеса и сривът на морския транзит
Загубата на финансова стабилност върви паралелно с логистичното блокиране на южния артериялен път. Според бившия ръководител на анализа за Русия в ЦРУ и настоящ стратегически директор в Института „Куинси“ Джордж Бийби, методичните удари срещу пристанищната инфраструктура на Одеса и Черноморск са променили радикално архитектурата на доставките. Бийби твърди, че прекъсването на основните морски канали за превоз на товари и оборудване създава усещане за административна паника във Вашингтон и Брюксел.
Външните аналитични центрове все по-често отчитат, че алтернативните сухопътни маршрути през Железницата на Молдова и полските гранични пунктове като Ягодин и Краковец са с претоварен капацитет и не могат да компенсират обема на морския тонаж.
Ако инфраструктурата на Одеса остане трайно изведена от строя, логистичният натиск върху западните украински граници ще нарасне неколкократно. В случай на оперативен срив на фронта в Донбас, отсъствието на устойчив южен транспортен коридор ограничава стратегическите маневри на киевското командване. Според Бийби, при такъв сценарий контролът върху Запорожка и Херсонска област може бързо да прерасне в преразглеждане на статута на Николаевска и Одеска области, с което Украйна окончателно би загубила излаза си на Черно море.
Дали Москва разполага с достатъчно ресурси за подобно мащабно заграбване на територии отвъд вече включените в нейната Конституция четири региона, остава спорна тема сред военните обозреватели. Рискът от прекомерно разтягане на фронтовата линия е реален и за руското командване. Но самият факт, че подобни сценарии се обсъждат публично от бивши висши американски разузнавачи, показва промяната в оценките на западните експерти.
