/Поглед.инфо/ Сблъсквайки се с пандемията Covid-19, международната общност не успя да даде общ отговор на заплахата, а неетичните действия на отделните държави само изостриха изхода от глобалната здравна криза, пише френският експерт Рафаел Морел в Le HuffPost. Според автора, неспособността на САЩ, Русия и Китай да постигнат споразумение в Съвета за сигурност на ООН пречи на световната общност да координира усилията си за борба с вируса, както беше направено в разгара на епидемията от ебола.

Сблъсквайки се с пандемията Covid-19, държавите на международната арена първо действаха прибързано и едностранно, преди да разработят многостранен подход, докато действията на някои държави-членки на Съвета за сигурност на ООН бяха неетични или не достатъчно етични, отбелязва на страниците на Le HuffPost докторът по обществено право и специалист по етика на международните отношения Рафаел Морел.

Първо, говорим за Китай, тъй като има основателни причини да се смята, че той е криел важна информация за международната общност и е предоставил на СЗО непълни данни за ситуацията в Ухан.

Както отбелязва авторът, въпреки, че действията на Китай явно нарушават член 6 на Международните медико-санитарни правила, съгласно които той е бил задължен веднага да съобщи за станалото, въпросът за компенсиране на ущърба със съдебно решение остава илюзорен поради слабостите на Световната здравна организация, предупреждава експертът. Според него, вместо илюзорно правно обезщетение, Китай се зае с критикуваната от мнозина дипломация на маските, тоест опита се да компенсира щетите чрез дипломатически средства в съответствие със собствените си интереси.

Друг пример за неетично поведение, авторът счита „войната на маските, започната от Съединените щати, когато китайската продукция, предназначена за Европа, става обект на неприкрит натиск. Еднакво спорно експертът смята, че е решението на САЩ да спре финансирането на СЗО в разгара на кризата, единствената международна организация, която може да ускори борбата срещу пандемията.

Освен това, Морел е загрижен за етичните въпроси, свързани с решенията на международната общност относно кризата. При липсата на доказателства за вътрешен сговор, отговорността за слабостта на действията на СЗО е на държавите, които не искат да осигурят ефективни средства, сигурен е специалистът. В същото време от Съвета за сигурност на ООН, основният международен орган за поддържане на мира и сигурността в целия свят, имащ много прерогативи, определено чакаха действия.

Както припомня авторът, през 2014 г. Съветът за сигурност на ООН прие резолюция № 2177, която обяви епидемията от ебола за заплаха за мира и сигурността, като направи възможно координацията на усилията на международната общност за борба с тази напаст. Този прецедент ни позволи да се надяваме, че Съветът за сигурност на ООН ще разработи координиран план за действие за целия свят и за борбата с пандемията Covid-19, отбелязва експертът.

Според експерта това не се е случило, тъй като САЩ, Китай и Русия не са в състояние да се споразумеят какъв трябва да е отговорът на настоящата криза. Русия, с подкрепата на Китай и други страни, изисква премахването на икономическите санкции от САЩ и международната общност, което прави този параграф условие за отмяна на ветото му в Съвета за сигурност. От своя страна САЩ отказват да изпълнят това условие и изискват окончателната резолюция да споменава отговорността на Китай или поне китайския произход на вируса. Поради непримиримостта на тези две позиции механизмът на ООН беше парализиран, подчертава Морел.

Безизходицата, подкрепена от решенията и претенциите на тримата постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, използващи право на вето по време на всяко предложение за резолюция, е напълно в противоречие с етичните проблеми, които международната общност трябва да решава, отбелязва авторът. Как може Съветът за сигурност на ООН да не подкрепи световното искане за прекратяване на огъня в условията на здравна криза, негодува експертът. Как основният мироопазващ орган може да мълчи за необходимостта от координиране на международната здравна помощ и общ отговор на епидемията?

Както отбелязва специалистът, етиката не е съществен фактор в процеса на вземане на решения на международната общност. Да се поправи тази ситуация ще помогне преразглеждането на на основите на многостранното сътрудничество след кризата, един от стълбовете на която трябва да бъде етиката, убеден е експертът.

Превод: М.Желязкова