/Поглед.инфо/ Предателствата са различни, от което не престават да бъдат предателство. Не знам за какво може би си мислите, но сега изобщо не говоря за личности и техните действия, въпреки че всяко действие има име и фамилия. Въпреки това, говоря за страни, включително за Русия.
Краят на ХХ век за Русия бе белязана от поредица от предателства. Списъкът на преданите страни е впечатляващ както в географията, така и в следващите събития. Не може да се нарече по-добре от геополитическа катастрофа, а външната политика не може да бъде наречена различно от верига от геополитически предателства.
Ситуацията започна да се променя още в началото на века, но да се каже, че предателствата са спрели напълно, за съжаление, е невъзможно. Дори да се опитам да оспоря двусмислието на предателството на Либия, с което нямаше съюзнически договорни отношения, вярвам, че тя можеше да остане голяма, пълноценна и стабилна държава, ако Русия се беше застъпила за нея.
И можете произволно да обвинявате разрушителните 90-те години в първия случай, а личността на тогавашния президент за втория, фактите остават факти и не им пука дали някой не е съгласен с тях.
От известно време обаче Русия не само прекъсна веригата на предателствата, но я изкорени в зародиш, като силно заяви, че вече е приключила с това. И това също е факт, с който целият свят е принуден да се съобразява, включително и основният самозван хегемон.
В същото време се очертава глобалната тенденция на предателствата в САЩ.
Америка предаде кюрдите, обещавайки им държавност и се отвърна от думите си. Кюрдите в обозримо бъдеще няма да получат държавност.
САЩ се готвят да предадат Ирак и Афганистан, като обещаха да установят демократични режими там и сега са в задънена улица и на ръба да изтеглят своите войски. Това, което ще се случи в тези страни, сега ги вълнува малко, но единствено въпросът за запазването на реномето предизвиква безпокойство.
Залагайки на своите покровители в Северна Америка и незабавно признат в Съединените щати, венецуелецът Хуан Гуайдо така и не стана ръководител на страната, едва се върна на предишното си място в парламента. И това под самия нос на Америка.
Отвъдморските предателства на Европа станаха под напълно коректна форма (съюзници са в края на краищата): не ни пука за вашата икономика, сега ще купувате гориво по-скъпо, защото „Америка е на първо място“.
В същото време американците предават своя фактически главен съюзник Израел, като обявиха „Сделката на века“ и неутрализирането на дългогодишния арабско-израелски конфликт, но няма шанс това да се осъществи. Единственият вариант са едностранните действия, които ще доведат единствено до повишено напрежение. Разбира се, никой не смее да нарече това предателство с името му.
Настоящото посещение на Помпео в Беларус, Украйна, Казахстан и Узбекистан е поредица от предателства, проведени и подготвяни.
Америка предаде Украйна, без да назначава нито посланик, нито специален представител на Държавния департамент, всъщност отказа оръжия и не координира посещението на Зеленски при Тръмп. Това е вече състояло се предателство, което в близко бъдеще ще бъде разбрано дори до най-ентусиазираните фенове на империята на доброто и светлината.
САЩ обещаха на Лукашенко, че ще размразят отношенията и ще назначат свой посланик в Беларус, както и да осигурят 100% доставки на петрол. И ако последното предложение, което е „невъзможно да се откаже“, е напълно осъществимо дори на конкурентни цени, тогава трябва да разберете основното: зад тази сделка стои гола политика и нищо повече. Политиката, която посланикът ще провежда, и където има американско посолство, неизбежността на вътрешна експлозия е предопределена с вероятност повече от максимална. Тоест, в случай на успех, Беларус неизбежно ще се превърне в Украйна 2.0, последван от същото неизбежно предателство на разкъсана малка страна. Разбира се, истинската (почти стратегическа) цел е да се създаде единен украинско-белоруски тандем и по този начин да се увеличи натискът върху Русия, но никой нормален не може да разчита на това. Остава едно: да се разруши и разкъса интеграцията с Русия за възможно най-дълъг период от време и по този начин да се нанесе пореден икономически удар. Ето защо Украйна беше предадена като изработен и ненужен материал, дори потенциално, в противен случай помощта за нея не само ще бъде продължена, но и значително засилена.
Казахстан и Узбекистан също трябва да се подготвят за предложения, които е трудно да се откажат, и в същото време да наблюдават къде и в какви моменти ще започнат процеси, които бързо ще излязат от контрол. Някъде ще се отворят стари рани, като долината на Фергана.
И някъде, например, ще се формират нови, например, североизточни райони на Казахстан с традиционното голямо рускоезично население. Освен това вероятно вече е отбелязано, че по някаква причина Казахстан превежда писмеността си на латиница с голямо скърцане и всъщност дори замрази този процес, без да постигне значителни резултати.
Но най-важното е, че Америка трябва не само да дразни Русия, като се опитва да разпали стари и да създаде нови горещи точки близо до границите ѝ, но и да реши двустранната задача: ако не премахне, то поне да ограничи активната централноазиатска експанзия на Китай.
Дали или не ще се ограничи нещо, дали ще се изтласка или просто ще се дразни, остава отворен въпрос, но това, което се случва със сигурност, е продължение на поредицата "Геополитика на предателството", изпълнена от САЩ.
Превод: В. Сергеев