/Поглед.инфо/ Русия действа в Африка без диктатура и скрити условия, обясни пред „Африканска инициатива“ Анатолий Башкин, директор на Департамента за държави от Субсахарска Африка в руското външно министерство. В интервюто той говори за специалните отношения на Москва с Конфедерацията на държавите от Сахел и позицията на Русия по кризите в Судан и ДРК, за реформирането на Съвета за сигурност на ООН в интерес на африканците и политизирането на климатичната програма, за потенциала за икономическо сътрудничество с Африка и как прагматичният, но честен и уважителен руски подход се сравнява благоприятно със западния неоколониализъм.

Относно дългосрочната стратегия на Русия

— Анатолий Генадиевич, през последните години Русия започна активно да разширява сътрудничеството си с африканския континент, възраждайки наследството на Съветския съюз. Как са се променили методите и целите на Русия в сравнение с миналия век?

— С Африка ни свързват изпитани във времето, силни връзки на приятелство и солидарност. Ние се застъпваме за равноправни отношения, зачитане на интересите на големи и малки държави, уважаваме суверенитета на чуждите държави, тяхното неотменимо право да определят собствената си вътрешна и външна политика. В този контекст нашите подходи са останали непроменени от съветско време.

Взаимодействието в Африка с трети страни, включително бивши метрополии, също трябва да се разглежда през призмата на здравословната и честна конкуренция. За съжаление, западните страни, като правило, не споделят тази гледна точка. Говорим за отчаяните им опити да запазят сферите си на влияние, поради което те успяват да игнорират суверенитета на африканските страни в продължение на много години и да продължават да ограбват населението им.

В този смисъл, африканците трябва да се борят срещу неоколониалните подходи от Запада и в това отношение ние сме готови да ги подкрепим по всякакъв възможен начин.

— Разкажете ни какви ползи Русия вече получава и може да получи в бъдеще от това сътрудничество? Защо е необходимо да се изграждат отношения с африканските страни сега и защо тази област не е била приоритетна преди?

— Не може да се каже, че необходимостта от изграждане на връзки с Африка е възникнала „вчера“. Тя не е изчезнала и е останала актуална дори през трудните за нашата страна 90-те години. Поради добре известни причини бяхме принудени да намалим нивото на нашето присъствие в много региони на света, но не мога да се съглася, че Русия някога е губила интерес към африканския континент.

Придържаме се към принципите на равноправно руско-африканско сътрудничество в сферата на търговията и инвестиционните въпроси – държим се честно, без политизиране и натиск, и този подход е привлекателен за нашите африкански приятели.

Русия има какво да предложи на Африка не само в „традиционните“ области на сътрудничество, като геоложки проучвания, нефтена, газова и химическа промишленост, минно дело, селско стопанство и рибарство, но и в областта на високите технологии.

Например, сътрудничеството в областите на ИКТ, космоса и мирното използване на ядрената енергия непрекъснато набира скорост. Икономическият резултат от нашето сътрудничество с континента е очевиден: двустранният търговски оборот непрекъснато нараства (през 2024 г. той възлиза на 27,7 милиарда щатски долара. Износът - 24,2 милиарда щатски долара, вносът - 3,5 милиарда щатски долара. Ръстът спрямо 2023 г. е 13%), както и печалбите от инвестиционни проекти.

Същевременно, за разлика от западните страни, Русия никога не е имала и няма намерение алчно и безразсъдно да изпомпва африкански ресурси. Ние сме против „едностранната игра“. Много местни компании (РУСАЛ, Росатом, Зарубежгеология, Росгеология, Нордголд и др.) не само превеждат значителни суми в държавните бюджети на африканските държави като данъци и осигуряват работа на хиляди африканци, но и редовно реализират хуманитарни проекти.

Строителството на първата атомна електроцентрала в Египет се извършва от държавната корпорация „Росатом“.

Що се отнася до политическото сътрудничество, и тук почти винаги успяваме да намерим „общ език“ с нашите партньори. Повечето африкански страни подкрепят руските инициативи в Общото събрание на ООН и гласуват за нашите кандидати в международни органи и структури. Това показва значително съвпадение на оценките по отношение на глобалните процеси, протичащи в света.

Отбелязвам също, че Русия никога не се е стремяла да „купи“ подкрепата на африканските страни или да използва каквито и да било лостове за икономически натиск срещу тях, за да постигне желания резултат. Това ни отличава благоприятно от бившите метрополии, което нашите партньори добре знаят.

— Какви пречки понастоящем възпрепятстват укрепването на връзките с Африка и как планирате да ги преодолеете?

— В тази област наистина съществуват известни трудности. В контекста на безпрецедентните политически и икономически антируски санкции, наложени от колективния Запад, ние извършихме значителна работа по „пренастройването“ на много параметри на взаимодействие с африканските страни. Това се отнася, наред с други неща, до логистичните вериги, банковите транзакции и методите на плащане за стоки и услуги. Често заплахата от вторични санкции от Запада принуждава африканците да преустановят работата си с определени руски компании.

Бих искал специално да подчертая, че подобни недружелюбни стъпки от страна на западняците с цел „наказване“ на Русия в крайна сметка удрят по самата Африка, подкопавайки нейната сигурност, включително продоволствената и енергийната. Достатъчно е да си спомним трудностите ни с прехвърлянето на вноски за хуманитарни проекти на ООН или многобройните случаи на блокиране на наши товари със зърно, торове и гориво, предназначени за най-нуждаещите се страни на континента, в европейски пристанища.

Би било наивно да се смята, че западняците не разбират това, но в усилията си да навредят на Русия те са готови да пренебрегнат интересите на африканците. Както и да е, ние възнамеряваме да продължим успешно да преодоляваме тези изкуствено създадени пречки заедно с нашите партньори.

— Каква роля играе Африка в стратегическото позициониране на Русия на международната сцена?

— Русия се стреми да мисли дългосрочно. Уверени сме, че с всяка изминала година гласът на Африка ще се чува все по-силно на международната сцена: континентът навлиза в кохортата на политически тежка категория, превръщайки се в един от основните полюси на новия световен ред и превръщайки се във важен фактор за развитието на световната икономика и формирането на потребителското търсене.

Форумът Русия-Африка се провежда постоянно

В този смисъл, всестранното разширяване на нашето мултидисциплинарно стратегическо партньорство с Африка напълно отговаря на руските национални интереси и допринася за нарастване на тежестта, авторитета и влиянието на нашата страна във външната политика в световните дела.

— Концепцията за външна политика на Руската федерация говори за необходимостта от укрепване на връзките в хуманитарната сфера, включително междукултурния диалог и защитата на традиционните ценности. Какви инициативи в областта на културата и образованието може да предложи Русия на африканските страни през следващите години?

Концепцията е нашият основен документ за външна политика. В ежедневната ни работа с африканците ние се фокусираме повече върху плана за сътрудничество с държавите от континента до 2026 г., приет след резултатите от втората среща на върха Русия-Африка в Санкт Петербург през 2023 г., който подробно описва хуманитарния компонент, включително образование, студентски обмен, културни инициативи и съвместни творчески проекти, както и популяризирането на руския език в Африка.

Тази работа е сложна и засяга почти всички области на сътрудничество. Водени от принципите на равенство и реципрочност, ние също така внимателно се вслушваме в желанията и очакванията на нашите партньори, за да ги оправдаем напълно.

Ние предлагаме на нашите партньори равноправни отношения, уважаваме суверенитета, неотменимото право на държавите да определят собствената си вътрешна и външна политика. Това е основната ни разлика
от бившите метрополии. Ние не налагаме готови модели на африканците, позволявайки им сами да определят приоритетите си за национално развитие.

Трябва да се каже, че основата на междукултурното взаимодействие в Африка като цяло се основава на солидна основа от традиционни ценности, които играят доминираща роля в почти всички африкански общности. В този смисъл имаме много общо с нашите партньори, включително по отношение на необходимостта от противодействие на неолибералните псевдоценности, които се налагат навсякъде от Запада.

Патриаршеският екзарх на Африка Митрополит Константин от Зарайския се срещна със студенти от африкански страни, учещи в Московската духовна академия

Специално място в тази област заема Руската православна църква, която напоследък много активно се занимава с аскетизъм в Африка.

Относно разширяването на руското присъствие

— Обмисля ли се увеличаване на образователния обмен и квотите за африкански студенти в руските университети?

- Разбира се. Това винаги е било и остава една от ключовите области на нашето сътрудничество. За да постигнат целите на националното развитие, партньорите вече се нуждаят от голям брой компетентни мениджъри и специалисти в индустрията.

Въз основа на това планираме да продължим да укрепваме потенциала на човешките ресурси на африканските държави, включително чрез увеличаване на броя на предоставяните държавни стипендии, откриване на филиали на наши университети и училища в Африка и създаване на мрежа от отворени образователни центрове.

По настоятелно искане на нашите партньори, ние поставяме специален акцент върху областта на средното професионално образование и обучението на технически специалисти със средно ниво, чийто недостиг сега се усеща остро в бързо развиващите се африкански икономики.

В момента в руски университети учат 14 690 студенти от Субсахарска Африка, от които 7670 се финансират от федералния бюджет. През учебната 2024/2025 година за обучение по квоти са приети 5773 кандидати. През последните 3 години броят на разпределените държавни квоти се е увеличил 2,5 пъти.

Поради интереса на африканците към получаване на руско образование - както безплатно, така и търговско - популярността на руския език непрекъснато нараства.

— Има ли планове за откриване на филиали на руски университети в Африка?

— За обучение на квалифицирани африкански кадри се създава широкообхватна мрежа от отворени образователни центрове по руски език и обучение по руски език, както и се работи по откриването на културни центрове, медийни библиотеки и клонове на руски професионални образователни организации.

По инициатива на Министерството на образованието и науката на Русия наскоро беше създаден Руско-африканският мрежов университет (РАМУ), който да реализира програми за академична и студентска мобилност. Днес към работата вече се присъединиха 82 руски и 27 африкански образователни и научни организации от Зимбабве, Камерун, Мали, Мозамбик, Уганда, Южна Африка и северноафрикански страни. Държави като Гамбия, Лесото, Малави, Сенегал, Судан и Централноафриканската република обмислят участието си.

При изграждане на взаимодействие с африкански академични организации се отчита техният интерес не само към обмена на опит и логистична помощ, но и към съвместна изследователска работа в областите на медицината, храните, енергийната сигурност, информационните и комуникационните технологии, социалното развитие и високите технологии.

— На 23 януари официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова обяви откриването на дипломатически мисии в Нигер, Сиера Леоне и още една в Южен Судан. Има ли планове за откриване на нови дипломатически мисии тази година?

- Разбира се, че има такива планове. Бих искал да отбележа, че в някои случаи би било по-правилно да се говори не за „откриване на нови посолства“, а за „възобновяване на дейността на дипломатическите представителства“, които бяха затворени по-рано след разпадането на Съветския съюз.

През 2023-2024 г. ще започнат да функционират руските дипломатически мисии в Буркина Фасо и Екваториална Гвинея. Вече има правителствени разпореждания за възобновяване на дейността на нашите посолства в Нигер и Сиера Леоне и за откриване на нашето задгранично представителство в Южен Судан. Дипломатическите мисии в Того и Гамбия са в процес на разработка. Работата в тази област ще продължи.

Както отбеляза по-рано (по време на правителствения час в Държавната дума на 19 февруари 2025 г.) министърът на външните работи Сергей Лавров, „седем посолства са доста сериозна цифра“ и това служи като потвърждение за намеренията ни да изведем отношенията с африканските партньори на качествено ново ниво.

Ако говорим за увеличаване на африканските представителства в Москва, такава работа е в ход. Сред последните събития е връчването на акредитивните си писма от посланика на Нигер в края на 2024 г. Водят се преговори по редица други държави, като се регистрират фундаментални споразумения на високо ниво (въпросът за Того беше повдигнат по време на разговор между Сергей Лавров и министъра на външните работи Робърт Дюсе в рамките на министерската конференция Русия-Африка).

— Как напредва работата по опростяване на визовия режим между Русия и африканските страни? Има ли държави, с които подписването на подобни споразумения е в заключителен етап и кои са тези държави?

— В момента се разработват съответните споразумения със Замбия, Зимбабве, Мозамбик и Есватини. Проекти на документи са представени на чуждестранни партньори и са в процес на тяхното разглеждане.

Освен това, Зимбабве, Кения и Есватини са включени в списъка на държавите, на чиито граждани се издава електронна виза. Не изключваме възможността към него да бъдат добавени и други африкански държави. Електронната виза е предназначена за престой в Руската федерация на гостуващо, бизнес посещение, като турист, за участие в научни и културни събития.

— Какви задачи си поставя Министерството на външните работи в контекста на подготовката за третата среща на върха Русия-Африка? Какви резултати планирате да постигнете?

— Фокусираме се върху прилагането на разпоредбите на Плана за действие на Форума за партньорство за периода 2023-2026 г. Този документ обхваща широк спектър от области на сътрудничество — от търговия и енергетика до селско стопанство, наука, образование, култура и други области.

В тази връзка, ние отдаваме особено значение на увеличаването на търговско-икономическото ни сътрудничество с Африка, чийто настоящ обем не съответства на съществуващия потенциал. Развитието му се очаква да бъде улеснено от вече реализирани или планирани от нас съвместни проекти в областта на енергетиката, логистиката и транспорта, високотехнологичните области, включително цифровите технологии и космическите изследвания.

Ще продължим да предоставяме подкрепа на африканците в борбата срещу тероризма, осигуряването на продоволствена сигурност, противодействието на епидемиите и обучението на квалифициран персонал, за да гарантираме, наред с други неща, икономическия и технологичен суверенитет на техните страни.

Една от основните задачи е да се увеличи търговското и икономическото сътрудничество с Африка

Сред приоритетите е изграждането на отношения с Африканския съюз и други многостранни формати и механизми на континента. Виждаме големи перспективи в развитието на връзките между евразийските и африканските интеграционни структури.

Възнамеряваме да продължим да координираме позициите на Русия и Африка по ключови въпроси от международния дневен ред, за да обединим усилията си за съвместно решаване на глобалните проблеми на нашето време.

— Миналата година се появи нов формат на взаимодействие с Африка — Министерски конференции. Бихте ли обобщили резултатите от изминалата конференция, кои бяха най-важните постигнати резултати?

— Първата подобна конференция с участието на делегация от 49 африкански държави и 5 регионални интеграционни обединения се проведе в Сочи през ноември 2024 г. По време на нея беше проведено „сверяване на часовниците“ по най-належащите въпроси от международния и руско-африканския дневен ред, бяха изяснени и договорени перспективни области за по-нататъшно разширяване на практическото сътрудничество.

Богата беше и деловата програма на СМИД, в рамките на която бяха организирани 20 тематични събития, включително по въпросите на продоволствената сигурност и сътрудничеството в агропромишления комплекс, обучението на кадри за реалните сектори на икономиката, геоложките проучвания, дигитализацията на публичната администрация, сътрудничеството в областта на образованието, здравеопазването и младежката политика.

Представители на Евразийската икономическа комисия и редица асоциации от африканския континент обсъдиха „интеграцията на интеграциите“. Проведоха се специализирани срещи по въпросите на международната информационна сигурност, борбата с тероризма и предотвратяването на надпревара във въоръжаването в космоса. За представители на руски и африкански медии беше проведено събитие за борба с проявите на неоколониализъм.

Като цяло, положителните резултати от министерската конференция потвърдиха актуалността на този формат. В момента тече активна подготовка за следващата министерска конференция, която ще се проведе тази година в Египет и ще бъде ключов етап в подготовката за третата среща на върха Русия-Африка през 2026 г., която също е планирана да се проведе на африканския континент.

— Новият отдел „Партньорство с Африка“ започна да функционира през януари 2025 г. Той ще се фокусира върху сътрудничеството с наднационални структури и взаимодействието в многостранни формати. По този начин някои функции ще бъдат премахнати от вашия отдел. Кажете ни какви перспективи отваря това за вашата област, предвид освободените ресурси?

— Департаментът за партньорство с Африка (ДПА) включва и Секретариата на Форума за партньорство Русия-Африка, създаден през 2020 г. Работата на новото звено е изградена, както вече казах, на базата на Плана за действие на Форума за партньорство за 2023-2026 г. Следователно нашият департамент получи възможност да се съсредоточи в по-голяма степен върху въпросите на двустранните отношения със страните от континента. Въпреки че трябва да отбележа, че обхватът на ДПА (ЮС) до голяма степен се припокрива с други панафрикански проблеми и това предопределя необходимостта от тясно сътрудничество в „тандем“ с ДПА.

Относно Русия в Сахел

— В продължение на няколко години Русия активно разширява сътрудничеството си със страните от Сахел. Бихте ли ни казали какви цели и задачи има Русия в този регион? Какви ползи получава нашата страна?

— През последните години държавите от Сахел са в сериозна криза на фона на нарастващите терористични заплахи и изключително трудното социално-икономическо положение на обикновените граждани. Поради народното недоволство и нарастващите антифренски настроения в Мали, Нигер и Буркина Фасо, прозападните лидери бяха отстранени и заменени от военни. Ситуацията до голяма степен беше резултат от неспособността на бившата метрополия Франция да разреши ефективно натрупаните проблеми.

Русия се стреми към последователно разширяване на многостранното сътрудничество с държавите от Сахара и Сахел. Нашият курс се основава на търсене на взаимна изгода, изграждане на равноправно партньорство, което не е подчинено на политически обстоятелства. В общ интерес е да се осигури стабилизиране на ситуацията в региона, да се насочи към траектория на устойчиво развитие, което би позволило развиване на взаимноизгодно сътрудничество в най-различни области.

Руската федерация системно засилва сътрудничеството със страните от Сахел във всички области, включително военните и военно-техническите връзки, които в настоящите условия на разрастващ се тероризъм и екстремизъм придобиват особено значение за тях. Осъществяват се доставки на съвременна военна продукция, подкрепа за повишаване на бойната способност на националните въоръжени сили, обучение на военнослужещи и служители на правоохранителните органи.

Успоредно с това се работи за насърчаване на търговските, икономическите и инвестиционните партньорства, реализиране на перспективни съвместни проекти в областта на енергетиката, инфраструктурата, транспорта, селското стопанство и информационните и комуникационните технологии. Оказва се необходима подкрепа за обучение на квалифицирани национални кадри, развитие на здравеопазването, културата и спорта.

— През септември 2023 г. беше подписана хартата за създаването на Алианса на държавите от Сахел. Каква е ролята на Русия във възникването на тази структура? Какви са основните предизвикателства пред асоциацията сега?

Решението на лидерите на Мали, Нигер и Буркина Фасо да създадат нов военно-политически блок – Алиансът на държавите от Сахел (ASS), беше напълно логична стъпка, продиктувана от желанието на ръководството на тези страни да компенсира вакуума в сигурността, възникнал в резултат на едностранното решение на Франция да прекрати антитерористичната операция в региона и на фона на продължаващите опити на Париж да се намесва разрушително във вътрешните работи на страните от Сахел.

Създаване на нов военно-политически блок „Салист на държавите от Сахел“

С удоволствие отбелязваме, че Мали, Нигер и Буркина Фасо са твърдо на правилния път. На 6 юли 2024 г. на срещата на върха на ASS в Ниамей беше обявено създаването на Конфедерацията на държавите от Сахел, която предполага високо ниво на интеграция на своите участници, преди всичко в интерес на борбата с нарастващата терористична заплаха и гарантирането на сигурността като основно условие за решаване на проблемите на социално-икономическото развитие.

— Смятате ли, че е възможно други държави да се присъединят към Конфедерацията на държавите от Сахел в обозримо бъдеще и кои от тях?

— Авторитетът и международното влияние на Конфедерацията непрекъснато се укрепват. Не изключваме присъединяването на други държави от региона.

От наша страна, ние сме заинтересовани от установяване на пълномащабно сътрудничество с Конфедерацията. В момента, както вече отбелязах, се извършва всеобхватна работа в търговската, икономическата и инвестиционната сфера, проучват се перспективите за оказване на подкрепа на страните от асоциацията в развитието на енергийните мощности, проучването на минерали, в сферата на транспорта, инфраструктурата, високите технологии, включително създаването на система за космическо наблюдение на територията.

За тези цели активно се използват възможностите на държавните корпорации „Росатом“, „Роскосмос“ и други руски компании. Предвид трудната ситуация със сигурността, ние отдаваме голямо значение на това да съдействаме за укрепване на собствените антитерористични способности на сахелците и повишаване на бойната ефективност на техните национални въоръжени сили.

Всички гореспоменати въпроси бяха в дневния ред на първите консултации „Русия – Конфедерация на държавите от Сахел“, организирани в Москва на 3 април. Очакваме постигнатите по време на тази среща споразумения да бъдат изцяло приложени.

— Въпреки съкращаването на френското военно присъствие в Мали, Буркина Фасо и Нигер, Франция продължава да контролира паричната политика на тези страни чрез местната валута и резервите, държани от френското министерство на финансите. Смятате ли, че е възможно да се изостави франкът CFA в рамките на Конфедерацията на държавите от Сахел и кога би могло да се случи това? Може ли Русия да предложи своя опит във формирането на нова парична политика в тези страни?

— Съгласен съм с вас. Париж продължава да оказва значително влияние върху паричната политика на страните от Сахел чрез местната валута, франка CFA, който е обвързан с еврото под гаранцията на френската хазна. Тази валута е наследство от колониалното минало, от което по обективни причини е трудно да се отървем за една нощ.

Същевременно не може да се изключи, че страните от Конфедерацията в крайна сметка ще могат да подготвят и приложат решение за въвеждане на собствена валута, различна от франка CFA. Може би ще бъдат използвани съответните разработки на ЕКОВАС, която също отдавна планира преминаване към обща валута - „еко“.

Париж продължава да влияе върху паричната политика в страните от Сахел

Русия последователно разширява сътрудничеството си с Конфедерацията във всички области, предоставяйки експертна и консултантска помощ в различни области. Изглежда, че сферата на паричното регулиране и публичните финанси няма да бъде изключение.

— Турция и Китай са активни в региона. Турция, наред с други неща, се занимава с доставка на дронове и други оръжия за републиканските армии. Води ли Русия диалог с Турция и Китай за сътрудничество със страните от Конфедерацията?

— Ръководството на Мали, Нигер и Буркина Фасо търси начини за развитие на пълномащабно сътрудничество, включително военно-техническо сътрудничество, с други партньори, сред които Русия, Китай, Турция и Иран.

В интерес на борбата с терористичната заплаха и създаването на условия за ускорено социално-икономическо развитие на страните от региона, ние смятаме за оправдано обединяването на усилията на конструктивно настроените международни играчи. В този смисъл, ние разглеждаме Сахел преди всичко като зона за взаимноизгодно сътрудничество, а не като пространство за конкуренция.

— Смятате ли, че е възможно в обозримо бъдеще пълното възстановяване на контрола над суверенните територии на Конфедерацията на държавите от Сахел?

— В момента Мали, Нигер и Буркина Фасо водят трудна борба срещу множество екстремистки групировки, свързани с терористичния „интернационал“. Напоследък, благодарение на активната помощ отвън, терористите успяха значително да увеличат бойните си възможности.

В този смисъл, подкрепата на Русия за Конфедерацията, включително доставката на съвременни оръжия и военна техника, инструктори за обучение на военни и правоохранителни сили, е от решаващо значение за държавите от Сахара и Сахел, позволявайки им да постигнат значителен успех в противодействието на терористите и постепенно да възстановят контрола над националната си територия.

Отбелязваме последователните усилия на членовете на Конфедерацията за укрепване на собствения им антикризисен потенциал. Редовно се провеждат срещи на началниците на генералните щабове, съвместни учения и мащабни антитерористични операции. В близко бъдеще ще бъде включено създаването на Обединени сили на Конфедерацията с численост до 5000 души, чиито задачи, наред с други неща, ще включват защитата на обекти от критична инфраструктура.

Руската страна изразява твърдия си ангажимент да окаже необходимото съдействие за постигане на оперативна готовност на въпросните сили във възможно най-кратки срокове.

Относно руския поглед върху предизвикателствата и рисковете

— Концепцията за външна политика говори за ангажимента на Русия към целите за подкрепа на суверенитета, включително чрез помощ в сферата на сигурността. Дали Русия вижда себе си като миротворец при разрешаването на конфликти на континента, например в Судан или в източната част на Демократична република Конго, където участват марионетни войски и на двете страни?

— Русия разглежда Върховния (Суверенния) съвет (ВСС) като най-висшата легитимна власт в Судан. Ние се застъпваме за запазването на единството, териториалната цялост и суверенитета на тази страна и смятаме за уместно да се съсредоточим върху намирането на дипломатически начини за разрешаване на конфликта. Предвид добрите отношения на Русия с двете противоборстващи страни, ние декларирахме принципната си готовност да съдействаме за установяване на диалог.

Считаме, че приоритет на настоящия етап трябва да бъде възможно най-бързото прекратяване на военните действия. Необходимо е да се спре по-нататъшното разрушаване на страната и да се предотврати евентуалното ѝ раздробяване.

След като острата фаза на конфликта приключи, е необходимо да се възобнови пълноценен вътрешносудански диалог. За да бъде той приобщаващ, смятаме, че е важно в преговорния процес да се включат всички влиятелни политически сили и основните етноконфесионални групи в страната.

Судански въоръжени сили

Считаме всеки външен натиск и особено пряката намеса в суданските дела за неприемливи и контрапродуктивни. Изхождаме от факта, че мирното уреждане трябва да се осъществи във форми и параметри, които са приемливи, преди всичко, за самите суданци.

Що се отнася до кризата в източната част на ДРК, където от началото на тази година се наблюдава ескалация на въоръжен конфликт, тя е с дълбоки корени и изисква балансирани и обмислени решения.

Очевидно е, че силовият сценарий не отговаря на фундаменталните интереси на държавите от региона и не е способен да разреши съществуващите противоречия. В тази връзка ние подкрепяме инициативи, насочени към мирно разрешаване на разногласията между страните в конфликта. Изхождаме от факта, че ключова роля в това трябва да играят самите държави на континента в духа на принципа „Африкански проблеми - африкански решения“.

По отношение на ДРК, регионалните участници свършиха много работа в рамките на диалоговите формати от Найроби и Луанда. Тези развития бяха взети предвид от други медиатори – САЩ и Катар, срещу чието участие самите африканци не възразяват.

След подписването на Вашингтонското споразумение през юни тази година, ние следим отблизо развитието по пътя от Доха за разрешаване на конфликта и неговите последици. Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, ние ще продължим да насърчаваме развитието на конструктивен диалог между всички държави в региона, за да се намерят балансирани и дългосрочни решения на проблема.

— Какви задачи си поставя Русия в контекста на такова глобално предизвикателство като продоволствената сигурност в Африка?

— Русия, като ключов доставчик на селскостопански продукти на световните пазари с годишен обем на износ от 60 милиона тона зърно и 40 милиона тона минерални торове, въпреки многобройните пречки, свързани със санкциите, е решена да продължи да работи за укрепване на световната продоволствена сигурност, като същевременно обръща повишено внимание на африканските страни .

Така, през първите пет месеца на тази година, повече от половината от пшеницата, изнесена от Русия, е отишла за африканския континент (5,7 милиона тона от 10 милиона тона). Същевременно увеличаваме и търговските доставки на минерални торове (според резултатите от 2024 г. ръстът е 18%).

Износът на пшеница от Русия се е увеличил значително

Отделна област от нашите усилия е реализирането на хуманитарни инициативи. Така през 2024 г. 200 хиляди тона пшеница бяха изпратени безплатно до шест африкански държави (Сомалия, Централноафриканската република, Буркина Фасо, Зимбабве, Мали и Еритрея). От септември 2022 г. работим по благотворителна кампания за прехвърляне на около 300 хиляди тона торове, незаконно блокирани в пристанищата на Латвия, Естония, Белгия и Холандия. Общо успяхме да изпратим пет партиди: до Малави (20 хиляди тона), Кения (34 хиляди тона), Зимбабве (23 хиляди тона), Нигерия (34 хиляди тона).

Ключовият ни многостранен партньор в предоставянето на хранителна помощ е Световната продоволствена програма на ООН (СПП): от 2020 до 2024 г., със средства от Руската федерация, СПП предостави помощ на населението на 17 африкански държави на обща стойност 50 милиона щатски долара.

Друга важна област е подпомагането на страните на континента да укрепят собствените си агрохранителни системи, така че Африка в крайна сметка да може да стане самодостатъчна по отношение на храните.

— Борбата с глобалното затопляне, включително призивите за отказ от традиционните енергийни източници в полза на възобновяемите, е една от темите на постоянни дискусии, включително на африканския континент. В същото време Русия строи както атомни електроцентрали, така и например слънчеви електроцентрали в Африка. Каква е позицията на Москва по този въпрос? Смятате ли, че има необходимост африканските страни да участват в Парижките споразумения, предвид проблемите с енергийната сигурност и нарастващата нужда от потребление на енергия?

— Важно е да се разбере, че климатичната програма е силно политизирана. Една от ключовите теми за преговори е енергетиката. Западните страни активно насърчават отхвърлянето на въглеводородите като уж най-важния инструмент за борба с изменението на климата. Те оспорват „чистотата“ на ядрената енергия. Те безразсъдно насърчават „чисти“ енергийни източници там, където това не е икономически оправдано.

Нашите приятели на африканския континент са заинтересовани от тези дискусии от гледна точка на привличането на инвестиции и разширяването на програмите за развитие чрез получаване на финансиране от развитите страни. В същото време повечето от обещанията на западните донори остават на хартия. Русия, от своя страна, е готова да продължи активното сътрудничество с африканските страни, включително в енергийния сектор.

— През последните няколко години Африка е обхваната от вълна от антизападни настроения. Как биха могли те да повлияят на формирането на многополюсен свят и каква роля би могъл да играе африканският континент в него?

— Според нашата оценка, с която много африкански партньори са в общи линии съгласни, отношението на „колективния Запад“ към Африка остава по същество неоколониалистично: арогантно и консуматорско – и това е характерно не само за бившите колониални сили, но и за Съединените щати, които напълно ги изместиха на континента, както и за Европейския съюз, който се опитва да се пробва в ролята на колективен ментор.

Коренът на проблема очевидно е, че бившите „господари“ на континента никога не са се примирявали с независимостта на Африка в световната политика, с правото ѝ да определя собствените си пътища и методи на развитие, основни ценности и кръг от външни партньори. Оттук идва и постоянното желание за поучения, опитите безсрамно да се диктува линия на поведение не само в международните отношения, но често и във вътрешните.

Западняците се опитват да наложат на африканците неолиберални ценности, чужди на исторически установените им религиозни и светски етични традиции, и умишлено провокират вътрешно- и междудържавни, междуетнически и междурелигиозни конфликти. Под претекст за нарушаване на човешките права и демократичните свободи, те обвиняват режими, които не харесват, в авторитаризъм и безчовечност.

Това положение на нещата предизвиква нарастващо неодобрение сред редица държави, все по-обременени от своята по същество неоколониална зависимост от Запада. Уверени сме, че светът се движи към по-справедлива многополярна структура, основана на принципите на доверие и неделима сигурност, равни възможности за свободно и самобитно развитие на всички страни и народи. А гласът на Глобалния Юг, в нашия случай – Африка, става все по-силен и по-значим.

— Многократно се отправят призиви за осигуряване на постоянно представителство на африканските страни в Съвета за сигурност на ООН, включително Владимир Путин и Сергей Лавров многократно са говорили за това. Коя държава би могла да представлява интересите на целия континент или е възможно да се обсъжда формирането на представителство на наднационално ниво?

— Въпросът за реформата на Съвета за сигурност на ООН е приоритет за нас. Убедени сме, че органът, който в съответствие с Устава на ООН носи основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност, трябва напълно да отговаря на настоящите реалности.

Твърдо отстояваме факта, че на фона на продължаващото развитие на многополюсен световен ред и появата на нови центрове на сила в „глобалния Юг“, разширяването на Съвета трябва да се осигури изключително от развиващите се страни в Африка, Азия и Латинска Америка, които с право претендират за по-значителна роля в световните дела.

Тежестта и авторитетът на Африка в съвременния свят продължават да нарастват. Представители на континента участват активно в дискусиите за реформи от стартирането на специализираните междуправителствени преговори в Ню Йорк през 2009 г. Днес можем уверено да кажем, че силата на Африка се крие в стриктното ѝ спазване на „Езулвини консенсуса“ и Сиртската декларация, договорени в рамките на Африканския съюз.

Важно е да се осигури постоянно представителство на африканските страни в Съвета за сигурност на ООН

Последователното укрепване на тази единна позиция в посока на реформите е ключът към постигането на модел на трансформация, който би коригирал историческите несправедливости по отношение на Африка, би отговорил на желанията на регионалните лидери и би гарантирал, че законните интереси на континента няма да бъдат изтласкани на заден план.

Ние, както и преди, се застъпваме за това Африканският съюз, следвайки духа на „консенсуса от Езулвини“, самостоятелно да разработи критерии и механизми за избор на свои кандидати за Съвета в съответствие с Устава на ООН. Считаме, че намесата в този процес или оказването на външно влияние върху него е неприемливо.

Междувременно сме свидетели на упорити опити на реформистки радикали от „Групата на четирите“ – Германия и Япония – да разделят Африка. Желанието на отделни държави в региона да получат постоянно „място“ в Съвета за сигурност се използва от германците и японците за осъществяване на собствените им тесно егоистични цели: да получат гласове от страните на континента за присъединяване към Съвета за сигурност. Уверени сме, че „дрейфът“ към „четворката“ не обещава нищо друго освен катастрофални последици за африканците, подкопавайки единството в рамките на АС и пораждайки недоверие сред страните-членки на панафриканската организация.

Въпросът за реформирането на Съвета за сигурност трябва да се разглежда с изключително внимание и обмисляне, защото авторитетът на ключов елемент от архитектурата на ООН е заложен на карта. Евентуалният модел на реформа трябва да се ползва с подкрепата на огромното мнозинство от държавите-членки и в идеалния случай - да получи консенсусно одобрение. Очевидно е, че необходимите условия за конкретни стъпки в тази насока все още не са създадени.

— Може ли да се говори за нарастващ интерес към Африка в целия свят или това е по-скоро поглед през призмата на руската политика, в която Африка се превърна в една от приоритетните области сравнително наскоро?

— Според прогнозите, през настоящия век Африка ще се превърне в най-динамично развиващия се регион на света, от който до голяма степен ще зависят характерът и темповете на растеж на развитите страни, тяхното осигуряване със суровини, енергия и човешки ресурси.

Експертите единодушно наричат континента нов полюс на глобалното развитие: вече БВП на Субсахарска Африка (SSA) е втори по големина след Източна Азия по отношение на годишните темпове на растеж, а в началото на 2025 г. повече от половината (11) от 20-те най-динамични световни икономики са от SSA.

В допълнение към западните страни, предимно Съединените щати и бившите метрополии, нови играчи също се присъединиха към конкурентното съперничество за ресурсното богатство на Африка, нейните обемни потребителски пазари и нейния демографски и интелектуален потенциал, включително държавите от БРИКС, за които освен ресурсите, важни са и геополитическите съображения, което прави сътрудничеството с Африка наложително за тях.

Превод: ПИ