/Поглед.инфо/ Изтеклата година донесе множество събития, които съществено измениха глобалната картина на света

Глобалната геополитика

  1. То света се установи повече или по-малко балансирана триполюсна система със значително разширяване на суверенитета на другите регионални играчи. Безусловните полюси са САЩ, Китай и Русия. В посока на придобиване на статут на полюси се придвижват с различна скорост Индия, ЕС и ислямският свят, а Латинска Америка и Африка са в ариергарда на този процес.

  2. Съединените щати съчетават икономическа и военна мощ. Силата на Китай е в икономиката. Силата на Русия е във въоръжението и енергийните ресурси. Комбинираният потенциал на Русия и Китай започва да надвишава едноличния потенциал на Съединените щати. Тази година видяхме, че Пекин и Москва ясно осъзнават това. Руско-китайското стратегическо партньорство става все по-силно. Така триполюсният свят допълнително се засилва, хегемонията на САЩ е отслабена и се създават предпоставки за възникване на други центрове на многополюсност.

  3. Глобалистите, които се завърнаха в Белия дом при Байдън през 2021 г., се опитаха да сдържат укрепването на триполюсната система, като насочиха усилията си за ограничаване на Китай в Югоизточна Азия и срещу Русия в постсъветското пространство. Но нито създаването на АУКУС (англосаксонският блок на САЩ, Австралия, Англия), нито КУАД (САЩ, Англия, Япония, Индия), нито опитите за натиск върху Русия чрез Украйна (и отчасти Грузия) не дадоха съществени резултати. Триполюсността през 2021 г. се засили толкова много, че става необратима.

  4. Успоредно с това САЩ са принудени да намалят военното си присъствие в ислямския свят. Това се видя най-ясно в драматичния бяг на американските военни от Афганистан. Заедно със спешното изтегляне от Афганистан, придружено от диви кадри на афганистанските колаборационисти, падащи от излитащите самолети, изтеглянето на американските войски от Сирия и предстоящото изтегляне от Ирак прави картината пълна. Американската империя вече не е в състояние да поддържа своята регионална инфраструктура. Разпада се пред очите ни.

КОВИД-19

  1. Пандемията от COVID-19 продължава да бъде фактор номер 1 в световната политика. Епидемията продължава и само се засилва, въпреки всички мерки за борба с нея.

  2. Втората година от епидемията е белязана от продължаващата поляризация на общественото мнение (в световен мащаб). Ето как постепенно се оформя световният полюс на коронавирусните дисиденти. Този процес започна през 2020 г., но тогава дисидентите поставяха под съмнение самата епидемия. През 2021 г. това вече не беше актуално, тъй като всички бяха убедени в сериозността и смъртната опасност от КОВИД-19. С началото на масова и често почти принудителна ваксинация и затягане на карантинните мерки, по-специално въвеждането на „зелени паспорти“ и КюАр кодове, продължаващо блокиране в някои случаи, дисидентите фокусираха критиките си върху ефективността на ваксината (или дори вредата ѝ). Ето как движението придобива „антиваксърски“ характер.

  3. Ваксините - както западните, така и руските, както и всички останали - все още не са доказали очакваната си ефективност, обещанията на властите са в рязко противоречие с реалността: ваксинираните остават носители на вируса, а самите те се разболяват (има само един аргумент – сред ваксинираните има много по-ниска смъртност). В същото време почти тоталитарните методи за налагане на ваксинации и агресивната правителствена пропаганда създават още по-голямо недоверие в обществата, като подхранват както общото недоволство от политиките на елита, така и крайните конспиративни теории.

  4. Вероятно целта за постигане на стаден имунитет е не просто непостижима, а фундаментално погрешна, тъй като коронавирусът демонстрира висока степен на адаптивност и способност за бързо мутиране (оттук и щамовете “Делта” и “Омикрон”), което подкопава самата логика на ваксинацията и стадния имунитет. Ако вирусът е в състояние да заобиколи имунните стратегии на тялото (както естествени, така и изкуствени), тогава трябва да се работи по друго решение.

  5. На фона на пандемията настъпва поляризация на обществото, при което критиката към стратегията на официалните власти постепенно се превръща в самостоятелна идеологическа насока, в която преобладават отхвърлянето на ваксинацията и цялата политика на властите за борба срещу КОВИД-19 (вече без да се отрича самата пандемия, каквато беше на първия етап), а също нарастващото подозрение за изкуствения произход на вируса и теориите, че вирусът не само е създаден от хора, но и е пуснат специално за осъществяване на зловещи планове за реорганизация на световната система.

  6. Хората тълкуват мерките за наблюдение, забрана, контрол и намеса в личния живот от страна на властите като неоправдани или умишлено тоталитарни форми, което означава премахване на демократичните права и свободи в глобален мащаб.

  7. Стига се до нарастващо отхвърляне на резкия скок в дигитализацията и страховете от постчовешките проекти за изкуствен интелект и прочее

  8. През 2021 г. коронавирусните дисиденти се превърнаха в съществена част от протестното движение в световен мащаб.

САЩ

  1. Първата година на управлението на Байдън беше пълно разочарование за поддръжниците му. Нямаше "нормализация" на политиката и социалната система. Демократите започнаха да губят позиции както в отделните щати, така и на федерално ниво. Разделението в американското общество само се засилва.

  2. От Байдън са недоволни „левите“ (включително движението “Черните животи имат значение”, които го подкрепяха, привържениците на Бърни Сандърс и други), поради факта, че афроамериканците и „левите“ не усетиха никакъв напредък, а мигрантската криза само се изостри. Разочаровани от Байдън са и неоконсерваторите, които му дадоха решителна подкрепа от „дясно“. За тях изтеглянето на войските от Афганистан дойде като срамен шок, тъй като те все още се надяват да спасят Американската империя. Изтеглянето от Афганистан сложи край на това. Следователно рейтингът на Байдън пада. Той няма легитимност нито за резките „леви” реформи, които се очакват от неговия ядрен електорат, нито за нов кръг на международна конфронтация („левицата” няма да го подкрепи).

  3. Байдън демонстрира през 2021 г., че краят на еднополюсният свят не е свързан с личната позиция на консервативния националист Тръмп, а с обективната неспособност на САЩ да останат единствен лидер в глобалния свят. Почти всички обективни експерти в САЩ признават това днес.

Превод: В. Сергеев