/Поглед.инфо/ Не беше изненадващо, че Агенцията за национална сигурност на САЩ използва датската агенция за военно разузнаване, за да шпионира водещи европейски политици, включително германския канцлер Ангела Меркел.
Неделните разкрития на европейските медии за пореден път разкриха амбициите на американското масивно кибернаблюдение над целия свят, включително и на неговите съюзници. През 2013 г. изпълнителят на НСА Едуард Сноудън подаде сигнал за огромната американска програма за наблюдение PRISM, която включваше подслушване на мобилните телефони на съюзните държавни глави - включително този на Меркел.
С други думи, въпреки че САЩ устно смятаха членовете на ЕС за свои близки съюзници, а техните лидери - за свои лични приятели, те не показаха основно уважение или доверие към своите европейски приятели.
„The Big Brother is watching you!“ /Големият брат те наблюдава!/ Класическият цитат в дистопичния роман на Джордж Оруел „Хиляда деветстотин и осемдесет и четири“ изобразява „Шпионска империя“ с повсеместно наблюдение - „Океания“. През годините САЩ са безскрупулно ангажирани с наблюдението на целия свят. Те поставиха целия свят под своята шпионска мрежа и играта им на „Океания“ на световната сцена изложи напълно тяхното лицемерие, когато плачат за кибер свобода.
Съединените щати са най-голямата и истинска „империя за наблюдение“ на планетата. От дълго време съответните американски агенции осъществяват широкомащабна, организирана и недиференцирана мрежа за наблюдение и атаки срещу чужди правителства, предприятия и лица.
От документите на WikiLeaks до инцидента със Сноудън, от швейцарския Crypto International до настоящия датски инцидент, Вашингтон продължава да остава „Големият брат“, въпреки че делата му са били многократно излагани.
Несъмнено последният шпионски скандал ще хвърли сянка върху и без това небезоблачните връзки между ЕС и САЩ и ще осуети усилията на американския президент Джо Байдън да поправи връзките, повредени по време на мандата на неговия предшественик Доналд Тръмп. И европейската общественост едва ли може да бъде убедена в американската приветливост и „сърдечност“, твърдяща че наблюдението е било добро и за двете страни.
Отново и отново САЩ се оказват заплаха за киберсигурността в света, разрушител на киберпространствения ред. Безразсъдният мониторинг лиши "империята за наблюдение" от нейната морална висота, както и от правото да преподава на другите уроци за кибер свободата и правата на човека.
Превод: ЕС