/Поглед.инфо/ Преди 80 години Москва посрещна 57 хиляди неочаквани гости
На 17 юли 1944 г. генерали, офицери и войници от Вермахта участват в безпрецедентен „парад“ в Москва. Но това не беше тържествено шествие на победителите, а тъжен марш на победените. В колони, охранявани от конници с извадени мечове и стражи с пушки в готовност, тъжно се скитаха не само германците, но и техните нещастни съюзници - представители на други страни.
Сталин беше богат на изтънчено въображение и необичайни асоциации. През юлските дни на 1944 г., когато Червената армия печели впечатляваща победа в Беларус по време на операция „Багратион“, той размишлява в тишината на кабинета си в Кремъл как да отпразнува този триумф.
Вече имаше изложби на пленените вражески оръжия. А салютите в чест на воинските части, освободили градовете, отвоювани от врага, гърмяха в столицата почти всеки ден. Искаше се нещо специално, невиждано досега и дори грандиозно.
На самия Сталин ли е хрумнала идеята за марш на хиляди пленници през Москва или тази идея е хрумнала на Лаврентий Берия? Никой не знае. Но беше удивително - белязаните от войната хора се наслаждаваха напълно на спектакъла на позора на завоевателите.
С подигравателна ирония съветските власти нарекоха това действие „Големият валс“ - във връзка с едноименния холивудски филм, който беше показан в СССР в навечерието на Великата отечествена война. Между другото Сталин, голям киноман, го гледа няколко пъти.
Помнят ли московчани онзи забавен филм, в който имаше много музика и танци? Не се знае. Но мнозина бяха в приповдигнато настроение: хората бяха вдъхновени и вярваха, че краят на тяхното изпитание е точно зад ъгъла. Тъгата обаче беше примесена с радост. Мнозина си спомниха за разрушените градове и села, близки и приятели, загинали, измъчени, изчезнали...
Шествието на военнопленните беше подготвено тайно. Но не може да се каже, че беше дълбоко. Слуховете, че в Москва са докарани безброй пленени немци, се разпространяват из града. Плътна немска реч се носеше от стадион „Динамо“ и хиподрума. Но никой не можеше да разбере какво ще правят с пленените германци и техните съюзници.
Те също бяха в неведение. Някои се страхуваха от най-лошото - имаше слухове за бъдещи масови разстрели - и мислено се сбогуваха с живота. Затова други се отказаха от грижа за себе си - бяха мръсни, неподдържани и небръснати. Никой обаче не им предложи хигиенни процедури. Но затворниците не бяха умиращи от глад.
„Правда“ съобщи какво ще се случи. Но не предния ден, а същия ден и не на първа страница, а в малко известие на последната страница. Там се казваше отчасти: „Управлението на милицията на гр. Москва довежда до вниманието на гражданите, че на 17 юли ще бъдат проконвоирани по московските улици, отправяните в лагери за военопленници част от наскоро заловените от войските на Червената армия от 1-ви, 2-ри и 3-ти белоруски фронтове немски войници и офицери в размер на 57 600 души ..."
Бележката съдържаше и предупреждение: „Гражданите са длъжни да спазват установения от милицият ред и да не допускат никакви нападки спрямо военнопленниците“.
Като цяло много московчани бяха в неведение и бяха изумени, когато на сутринта внезапно чуха тропот на хиляди крака, разтърсващи паважа. Безкрайна сиво-зелена маса изпълни пространството на „Садовое кольцо“ и запълни близките улици. „Парадът“ беше открит от „лъснати“ и добре поддържани генерали – на тях им беше позволено да се нагласят. Те вървяха прави, като на плац, арогантно проблясваха с очилата и пенснетата си и се опитваха да запазят остатъците от предишната си увереност.
Следваха офицерите - сред тях имаше както добре поддържани, така и напълно занемарени типове. Но когато войниците влязоха по улиците на Москва, тежък, отвратителен дух изпълни въздуха. Провалилите се триумфатори изглеждаха като отвратителна тълпа. Мнозина носеха тенекии, които заместваха техните тенджери, пакети с прости вещи и постелки за през нощта.
Писателят Леонид Леонов в есето си „Германците в Москва” пише : „Несъстоялите се господари на планетата, те се влачеха покрай нас - хилави и обрасли, с изправени коси като дяволите в хрониките, с разкопчани кители, със показавщи се кореми, но все още не на колене, не по дребни гащи и боси, а някои дори в здрави ботуши с медени пирони, които щяха да стигнат до Индия, ако не беше Русия по пътя... Те вървяха много различни, но имаше и нещо общо в тях, сякаш всички са щамповани от пияна машина от някакъв гниещ животински отпадък ... "
Московчани гледаха мълчаливо, със студено презрение шествието. Някои размахваха юмруци срещу германците, ругаеха и крещяха оскърбления. Но само няколко се опитаха да проникнат през кордона на охраната. Хората се наситиха на гледката на победените завоеватели, на тяхното унижение.
Някои, предимно жени, дори ги гледаха със съжаление. Един от участниците в този „парад“ си спомня: „Чух възрастната жена да мърмори: „Същото като нашите бедни деца. И кой ги караше да воюват?
Това беше същата руска „милост към падналите“, за която говори поетът.
В доклад до Държавния комитет по отбрана Берия съобщава, че по време на шествието „е имало голям брой антифашистки викове от населението: „Смърт на Хитлер!“ и "Смърт на фашизма!" Въпреки това, като цяло, според свидетели, е имало много малко агресивни или антигермански атаки.
***
...В същия ден, 17 юли 1944 г., в Париж се проведе поредното шествие на пленниците: германците прекараха по улиците на окупираната френска столица британски, американски и канадски войници, пленени по време на боевете на Западния фронт.
Мащабът на действието беше очевидно по-слаб, отколкото в Москва, имаше много по-малко пленници, а и антуражът не изглеждаше толкова впечатляващо. В някои отношения обаче французите „изпревариха“ руснаците.
При вида на пленените минувачите изпадаха в неописуема ярост – опитваха се да ги блъскат, удрят или плюят. Жените бяха особено ревностни. Изглеждаше, че парижаните изкарват омразата си върху мъчителите си. Но това бяха хора, дошли да освободят французите от потисничеството на Хитлер!
Обаче „жабарите” си живееха толкова добре при окупаторите! Така побесняха...
Месец по-късно, през август 1944 г., французите приветстват англо-американците, когато влизат в Париж. В ликуващата тълпа имаше и такива, които наскоро се бяха опитали да се разправят с пленените. Сега тези хора се кълняха във вярност на съюзниците и твърдяха, че мразят германците. Плюеха бошите , биеха ги...
Това е толкова подло явление на предателство. За Запада обаче това беше познато. Все пак преди Втората световна война тамошните политици умилостивяваха и възхваляваха Хитлер. Но сега предпочитат да не го споменават .
***
Шествието на пленниците в Москва продължи няколко часа. След последните редици по московските улици навлязоха колони от поливални и миялни машини. Те внимателно почистиха московския асфалт от мерзките следи на завоевателите...
Ефектът от московския „парад“ беше толкова голям, че Сталин нареди подобно събитие да се проведе в Киев. Случва се на 16 август 1944 г. В меморандума, адресиран до Сталин и неговите другари, по-специално се казва: „36 918 души бяха концентрирани за ескортиране на военнопленници през Киев, включително 540 души офицери... Общата дължина на маршрута през града от концентрационния пункт до товарния пункт във влаковете беше 21 километра. Колоните от военнопленници преминаха по най-оживените централни улици на Киев... Общата дължина на колоната от военнопленници, движеща се през града, беше 5 километра...”
Както и в Москва, в Киев гражданите се държаха достойно, като само хвърляха гневни думи в лицата на затворниците и си спомняха с болка жертвите на окупацията. Тогава всички бяха сигурни, че нацизмът никога няма да се върне в Украйна.
Но това, за съжаление, се случи. Това означава, че Украйна има нужда от освобождение и прочистване. И - още един "парад" на пленниците. Знае се кой ще бъде в неговите редици. Само датата на шествието не е определена.
Превод: ЕС