/Поглед.инфо/ Турция не стои на едно място. Страната участва във военно-политическите процеси в Ирак, Сирия, Либия, Средиземноморието, Кавказ и участва в диалог с Украйна и Централна Азия. По турската телевизия редовно се обсъждат планове за по-нататъшно разширяване на сферите на влияние.

Имперската държава обаче не е свързана само с международно влияние. Това е и независима външна политика и големи вътрешни проекти (огромен мост, космодром, тръбопровод...). Какво може да представи Турция в това отношение? Как изглеждат отношенията на Турция с такива силови центрове като САЩ, Китай, Русия и Европейския съюз? В случая с Китай сътрудничеството се развива на взаимноизгодна основа (по-специално в рамките на китайския проект „Един пояс, един път“), също така защото Турция и Китай няма какво особено да делят, което не може да се каже за отношенията на Турция с трите други центъра на властта. Илюстративен пример е скорошното посещение в Анкара на висшите лидери на Европейския съюз. Мнозина смятат, че Ердоган умишлено унизи ЕС в лицето на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за която не откриха стол за преговорите. Турция се стремеше да стане член на ЕС, но след това Анкара пое по друг път и Ердоган се нуждае само от парите на Европейския съюз: ако не бяха парите, турският президент вероятно никога нямаше да се свърже с Брюксел, към който се отнася с очевидно презрение.

В Европа също не изпитват топли чувства към турския лидер (особено във Франция). Европейците обаче поддържат насила диалог с Анкара, страхувайки се от нов мигрантски поток, вълнения от турската диаспора в Европа и влошаване на търговските отношения, да не говорим за перспективата за въоръжен сблъсък в Средиземно море заради конфликта между Турция и Гърция. Ердоган разбира, че днес Европейският съюз не е силата, която е готова и може да го ограничи. Съединените щати и Русия са друго нещо, тук „турският султан“ действа много по-предпазливо.

Историята за сваления руски самолет (по-специално неговите икономически последици, когато не беше възможно да се внесат домати), както и последователната позиция на Москва по отношение на Сирия и Либия, го научиха на много неща. Сега, в отношенията с Кремъл, турският лидер се опитва да не създава проблеми и когато вижда, че могат да възникнат, той се опитва да постигне компромис. Например преди посещението на президента на Украйна в Анкара се проведе телефонен разговор между държавните глави на Русия и Турция, по време на който, както заяви Кремъл, „по искане на Ердоган Владимир Путин очерта руските подходи към разрешаване на вътрешната украинска криза“. В резултат на това турският президент оцени ситуацията в Донбас не толкова антируски колкото Запада.

Москва е важна за Ердоган както като стратегически икономически партньор (достатъчно е да си припомним проекта „Турски поток“ и атомната електроцентрала „Аккую“), така и като геополитически балансьор в отношенията със САЩ, което се потвърждава от сделката за С-400 и възможната доставка на най-новите руски изтребители в Турция. Интересно е как новата американска администрация ще се държи с Анкара (между другото, опитът за преврат в Турция през 2016 г. беше извършен при президента-демократ Барак Обама). Сега Вашингтон започна с призиви за отказ от С-400 и със символични санкции. Очевидно не се очаква пълно взаимно разбирателство между САЩ и Турция.

Турция се опитва да проведе, така да се каже, агресивна външна политика, основана на принципите на равнопоставеност, като си сътрудничи и се конкурира с водещите сили на съвременния свят, която като цяло разграничава „големите“ (наистина суверенни държави) от „малките“ (Зависими държави). Вътре в страната статутът на сила от световна класа трябва да бъде потвърден чрез създаването на собствена турска ваксина срещу коронавирус и проекта за изграждането на Истанбулския канал, нова плавателна артерия, която ще свързва Мраморно и Черно море.

Турция всеки ден все повече и повече „обрасва с имперско месо“, външни и вътрешни атрибути на голяма регионална сила. Очевидно тази позиция ще се засили, въпреки че турците нямат солидна икономическа база (проблеми с валутата, банките, държавния дълг).

Възможно ли е новата турска империя да се окаже колос с глинени крака, който без да премери силата си, се е включил в загубена игра? Това е напълно възможно. За да използваме военни аналогии, действията на Анкара сега изглеждат като мощна офанзива по цялата фронтова линия с дълбоко проникване във вражеска територия без подходяща логистична подкрепа по линиите за атака. Такива решения могат да донесат бърз успех, но ако успехът не бъде консолидиран, той може да бъде краткосрочен и в крайна сметка предните части, принудени да действат твърде дълго без подкрепата на основните сили да бъдат отрязани, обградени и унищожени. Или някъде трябва да се намали натиска и да се отстъпи.

Западните партньори на Турция (предимно САЩ) всъщност все още не са решили какво да правят с нея. Засега те се опитват да насочат амбициите на Ердоган в посоката, от която се нуждаят (включително с помощта на заплахи със санкции). С течение на времето обаче играта за независимост на турския президент може да принуди атлантическите партньори да упражняват сериозен натиск върху Турция, използвайки вътрешните противници на турския лидер, които са значими. И тогава грандиозните планове на Анкара могат да пропаднат като къща от карти.

Наскоро Ердоган излезе с идеята да се създаде ислямска мегабанка. Навремето Муамар Кадафи също имаше идеята за създаване на Африкански съюз, който да разчита на „златния динар“, за да се измъкне от оковите на западната парична и икономическа система, основана на долара. Всички си спомнят как завърши за Кадафи. Вярно е, че Западът вече не е същият и Русия и Китай могат да дадат рамо на Турция, но за всичко на този свят трябва да се плати.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели