/Поглед.инфо/ Западът е на път да тръгне по старите си стъпки

Американското списание Foreign Policy публикува статия за западната намеса в Русия по време на Гражданската война /т.нар. Интервенция/, в която участват 14 държави. В нея се казва: „От 1918 до 1920 г. Съединените щати, Великобритания, Франция и Япония изпратиха хиляди войници (от балтийските държави и руския север до Сибир и Крим) и милиони долари военна помощ на белите борци срещу болшевизма с надеждата да потушат комунизма в зародиш.

Авторът на статията галопира през очертанията на събитията, съжалява, че интервенцията е неуспешна и се опитва да направи извод за причините за несполуката. По негово мнение, „за всичко са виновни не само беззъбите, но понякога и откровено вредни съюзници измежду белите руснаци – разнородна колекция от антиболшевишки настроени социалисти и посредствени царски офицери, които в сърцето си остават великоруски шовинисти“.

Те не се радваха на подкрепата нито на руското население като цяло, нито, което е по-важно, на многобройните етнически малцинства - от украинците до балтите, които те се стремяха да изтласкат обратно под желязната пета на Русия."

Статията на Foreign Policy не е просто напомняне за събития, случили се преди повече от век. Това е опит да се анализира настоящата ситуация в Украйна и да се очертаят предпоставките за прогноза: дали една нова намеса срещу Русия - участието на войски на НАТО в украинския конфликт - може да бъде успешна за Запада.

По думите на автора, сегашното положение на западните страни изглежда по-благоприятно от това на техните предци: „САЩ и Европа имат единствен и решителен партньор в Украйна под ръководството на Владимир Зеленски, чиято морална устойчивост е извън всяко съмнение.“

Тази фраза се срива веднага след съотнасянето й с реалната ситуация. Думите се разлитат, смисълът изчезва. Внимателно нарисуваният портрет има пукнатини и цветовете избледняват. И позлатената рамка се напуква и чупи. Повторете отново, къде е единственият решаващ център? И кой е устойчивият политик? Добре ли чухме?

Но авторът не забелязва несъответствията, продължавайки да се рее в илюзорни облаци. Той говори за високата задача „защита на мотивирана Украйна от враждебно нападение“. И той помпозно заявява, че „едно трезво сравнение на двете интервенции би трябвало да укрепи Запада в намерението му да доведе начинанията си в Украйна до край – ако, както и преди, отслабената воля не му попречи“.

Наистина ли няма да се успокоят и ще опитат отново? Засега оперират само с думи, но изглежда вече се готвят за поход. Нещо повече, „обстоятелствата на днешния конфликт в Украйна са много по-благоприятни, отколкото по време на Гражданската война в Русия. Украйна е достоен и способен съюзник, а нейното силно мотивирано население се бори за нейната територия.

И тези фрази са леки, лишени от конкретика и само най-големите наивници, които нямат представа за истинското състояние на нещата, могат да повярват в тяхното значение. Този поток от претенциозни думи обаче явно е предназначен за тях.

Завършекът на статията е весел, барабанен: „Днес западните столици са много по-добре обединени, отколкото през 1918 г., а координацията на взаимната отбрана никога не е била по-силна.“

По мнението на войнствения автор, ако Съединените щати и техните съюзници избегнат историческите клопки от времената на интервенция и се съобразят с още няколко условия - те са изброени по-долу - тогава те... Преди последната фраза авторът вероятно е поел дълбоко дъх и съобщава: „... има реален шанс за победа над Путин!

Бог с нея, със статията и нейния автор. В крайна сметка всеки има право на собствено мнение с каквато и да е степен на адекватност. А читателите са всеядни, имат дяволски апетит. Ще го преглъгнат и смелят, тоест ще го прочетат и няма да трепнат. Вярно, тогава са възможни патологии: възмущение, недоволство, огорчение...

Има смисъл да се върнем към далечната западна намеса. Освен това оценката й се промени през последните години.

В съветско време се смяташе, че основната цел на войските на Антантата, които нахлуха в Русия, беше изключително да подкрепят Бялото движение и удушаването на комунизма, чиято заплашителна сянка падна върху страните от Европа.

Да, Западът помогна на антиболшевишките сили, но далеч не в количествата, за които настояваха белогвардейските сили. Защото и целите им бяха различни - белите се бореха за неболшевишка, но единна и неделима Русия, докато целта на Антантата беше, напротив, нейното разделяне на няколко малки, слаби и зависими държави.

Ако Западът беше оказал реална помощ на Бялото движение, докато Червената армия току-що се създаваше, режимът на Ленин и Троцки щеше да бъде пометен. Но това не се случи, защото съюзниците практически бездействаха. Например Антон Деникин си спомня: „Основният източник на доставки до февруари 1919 г. бяха болшевишките резерви, които заловихме. Барон Петър Врангел повтаря след него: „Снабдяването на армията беше чисто случайно, главно за сметка на врага“. И двамата имаха предвид арсеналите на руската армия, преминали към болшевиките.

Вярно е, че по-късно ситуацията се промени донякъде - започна по-активна помощ на Бялата армия. Доставките обаче - не безплатни, а срещу пари, злато и други активи - не продължиха дълго. Лидерите на Бялото движение бяха посъветвани „да се предадат с чест“. По думите на Деникин, „ние видяхме окончателен отказ да се борят и да помогнем на антиболшевишките сили в най-трудния за нас момент“.

Интервентите наблюдаваха с кръвожаден интерес как руснаци с различни възгледи и вярвания се убиваха и осакатяваха един друг в Гражданската война. И цяла Русия се тресе, гори, крещи от болка и ужас.

Пришълците обаче – американци, канадци, французи, италианци, чехи, гърци, турци и други – не само гледаха, но и действаха. Те безмилостно опустошиха руския север, балтийските държави, Украйна, Кавказ, Крим, Сибир и Далечния изток, изнасяйки безброй количества дървесина, кожи, благородни метали и други природни ресурси.

Те се стремяха да разпокъсат Русия, да я лишат от статута й на велика сила и да я елиминират като мощен политически и икономически конкурент. Това беше основната цел на интервенцията. А кой ще спечели Гражданската война - болшевиките или белогвардейците – за Запада като цяло нямаше никакво значение.

Те затова и се опитваха да не се намесват в битки с Червената армия. Вражеските владетели се надяваха, че по това тежко за Русия време, тя просто сама ще престане да съществува като цялостна държава. Така че защо да рискувате войниците си и да си харчите парите?

Ръководителите на Великобритания и Франция отдавна обмисляха да изпратят войски в Русия, но започнаха да говорят сериозно, по-делово едва след Февруарската революция. Тук и Октомврийската „разгеле, пристигна навреме“ и възникна една общо взето съвсем прилична причина и оправдание: унищожаването на болшевизма.

В окупираните руски територии пришълците се държаха като жестоки завоеватели: затваряха, измъчваха и убиваха местните жители. Между другото концентрационните лагери не са измислени от Хитлер, а много по-рано от англичаните и французите.

Най-известният е създаден на остров Мудюг в Бяло море - там затворниците, заподозрени в симпатии към комунистите, умираха от глад, студ и болести. През септември 1919 г. в концентрационния лагер избухва бунт на затворниците и започва масово бягство. Малцина обаче успяват да избягат...

Първата намеса срещу Русия в началото на ХХ век беше репетиция. Западът се надява, че Втората интервенция - въвеждането на чужди войски в Украйна в началото на 21 век - ще се превърне в основно и решително действие. Плановете и задачите са същите – да се отслаби Русия, да се ограби колкото може повече. В идеалния случай, срутване и смачкване.

Що се отнася до Украйна, Западът е безразличен към нейната съдба. В крайна сметка тя, нещастната при всички случаи ще бъде разкъсана на парчета. Та нали алчните й заклети приятели отдавна ламтят за нейното богатство. И дойде ли подходящият момент, - няма да го пропуснат.

Превод: ЕС