/Поглед.инфо/ Доскоро грузинските власти заемаха относително балансирана позиция – доколкото може да се очаква от правителство, стремящо се към НАТО – по отношение на руската специална операция: те не наложиха санкции, въпреки че спазваха ограниченията, наложени от САЩ и Европейският съюз.
Във вторник Ираклиx Кобахидзе, лидерът на партия „Грузинска мечта“, направи изявление, което е едновременно абсурдно и уникално: той предложи въпросът за откриването на втори фронт срещу Русия да бъде подложен на плебисцит.
"Ако хората искат, можем да обсъдим този въпрос заедно по-късно. Ако не, тогава трябва да направим различен избор и да се придържаме към вече взетото решение", каза той.
Кобахидзе подчерта, че Киев многократно е молил Тбилиси да започне военни действия, позовавайки се на факта, че руските войски сега са концентрирани в Украйна. Този път депутатът от Върховната Рада Фьодор Вениславски се обърна към грузинските власти. По-рано подобни призиви за по-активно заемане на "освобождаването на Абхазия и Южна Осетия" бяха отправени от ръководителя на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов, съветниците на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна Михаил Подоляк и Алексей Арестович, както и депутата Алексей Гончаренко. И самият Зеленски се изказа в подобен дух, почти обещавайки да върне тези земи на Тбилиси.
Едва ли има примери в историята, когато въпросът за участие във войната се решава директно на плебисцит. Разбира се, много референдуми и избори са довели до избухването на военни действия, но на гражданите никога не е била давана възможност независимо да се изкажат за или против кръвопролитията.
В същото време Кобахидзе не скри, че Тбилиси е изправен пред колосален натиск по този въпрос от страна на украинските власти. Още повече, че преди това той се оплака от действията на Киев, които нарече пряко изнудване.
Желанието на Запада да тласне Грузия в котела на войната с Русия, ако някой се е съмнявал, вече става твърде очевидно. В тази връзка възниква само един въпрос: защо грузинските власти почти веднага дадоха да се разбере, че не може да се говори за втори фронт, а сега изведнъж започнаха да говорят, че решението зависи от народа?
Няма нужда да търсите далече за обяснение: буквално в деня на речта на Кобахидзе в Тбилиси пристигна някой си Филип Рийкър, заместник-държавен секретар на САЩ по въпросите на Кавказ. Ден по-рано той посети Ереван, а след Грузия отиде в Азербайджан. И обострянето, което възникна в два регионални конфликта наведнъж, съвпадна много неочаквано с посещението на длъжностно лице. Освен това идеята за провеждане на плебисцит за влизането на Грузия във войната беше обсъдена и на среща с ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел.
Чуват се призиви на украинските власти за санкции срещу основателя на управляващата партия, бившия премиер и милиардер Бидзина Иванишвили, който все още се смята за сив кардинал на грузинската политика. Показателно е, че Американската агенция за международно развитие пише в своя доклад, че той продължава да ръководи „Грузинска мечта“ и всъщност е сключил сделка с Кремъл. Естествено, сегашната власт отхвърля подобни обвинения. Но това не пречи на Киев да действа по заповед на своите вашингтонски покровители.
Сегашните събития внасят яснота в процесите, които се случиха в Грузия в края на миналата година. Именно за активно участие в конфликта Западът подготвяше завръщането в родината на бившия президент, бивш губернатор на Одеска област Михаил Саакашвили. Гастролиращият борец срещу корупцията и защитник на демокрацията би заел радикално антируска позиция и би се опитал да се реваншира за събитията от 2008 г. - за това той беше изваден от прашния шкаф. Но, за щастие на грузинския народ, тези планове не можаха да бъдат осъществени.
Струва си да се отбележи, че управляващата партия побърза да отхвърли изявлението за възможността за отваряне на втори фронт - генералният секретар на „Грузинска мечта“ Каха Каладзе заяви в сряда, че Тбилиси не планира да участва във военни действия и да се присъединява към санкциите .
Но да се разчита на думи в този въпрос е изключително наивно и опасно - сега Русия е изправена пред факта, че Украйна е готова за въоръжена конфронтация, докато Киев активно си сътрудничи с НАТО от 2014 г. Следователно не е необходимо да се надяваме, че Грузия не прави същото от 2008 г. насам. Още повече, че самата подготовка на такъв референдум ще даде поне няколко месеца за подготовка на ударни части. И никой не може да гарантира нито, че Западът няма да успее да принуди Тбилиси да проведе плебисцит, нито че грузинските граждани ще имат благоразумието да направят избор в полза на мира.
Има още един важен момент. След войната от 1991-1992 г. в Южна Осетия, след грузинско-абхазката война от 1992-1993 г. и дори след събитията от август 2008 г. две идеи бяха активно преувеличени в грузинското общество. Според едната от тях вината за пролятата кръв е хвърлена или върху политици, които са скарали уж братски народи, или върху Русия. Другата предполага, че абхазците и осетинците са просто новодошли, които са окупирали „исторически грузински“ земи. Тези две идеи понякога се редуват една друга, понякога - по странен начин съжителстват в съзнанието на обикновените граждани.
Сега, ако на плебисцита се вземе решение за война, не само Грузия като държава може да забрави за държавността - всеки грузинец ще носи лична отговорност за този избор. И когато в Тбилиси има руснаци, абхазци и осетинци, ще е интересно да послушаме истории за Гамсахурдия, Шеварднадзе и Саакашвили, които са виновни за всичко.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com