/Поглед.инфо/ С избухването на Великата отечествена война южните граници на Съветския съюз се превръщат в горещ тил. През 1941 г. специалните служби на Третия Райх в Афганистан образуват антисъветската организация “Съюз”, по-късно преименувана на “Фаал”.

Нейните цели включваха създаването на шпионски и диверсионни клетки от двете страни на съветско-афганистанската граница, консолидирането на групите башмаци, заселени на афганистанска територия, и съдействието на Абвера при прехвърлянето на германски агенти на територията на СССР за извършване на атаки срещу военните и промишлени съоръжения в Централна Азия, за да се осигури навлизането на Вермахта към южните райони на Съветския съюз. В Централна Азия Берлин планира да създаде Райхскомисариат Туркестан.

Банди башмаци, окопали се близо до съветската граница в размер на няколко десетки хиляди саби, запазват организационна структура, въоръжение и свобода на движение със съдействието на афганистанските власти. До 1941 г. броят на въоръжените башмаци, готови за нападения на съветска територия, се удвоява в сравнение с 1939 година. Германските дипломати в Афганистан получават отговорността да им осигурят оръжие и коне.

За да помогне на башмаците, германската авиация трябва да прехвърли от Полша до съветско-афганистанската граница части от легиона “Туркестан” - колаборационистка формация от емигранти и пленени войници от Червената армия с узбекска, таджикска, киргизска, казахстанска, туркменска, каракалпакска, башкирска, татарска националности. След победата над СССР, на легионерите е обещано създаването на "Велик Туркестан" от съветското Поволожие до китайския Синдзян.

Част от афганистанския военно-политически елит, воден от принц Мохамед Дауд (убит през 1978 г. по време на Саурската революция), се надява след атаката на Хитлер срещу СССР към Афганистан да се присъединят най-малкото съседните региони на Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан. Като максимум всички територии на бившите Хиванско и Бухарско ханства, тоест почти цяла съветска Централна Азия. Помощ за плановете на Кабул оказаха разузнавателните агенции на Япония и Италия.

Афганистанските съюзници на германците се надяват основните сили на съветските граничари да бъдат прехвърлени към основните линии на германското нашествие. Прогнозата се оказва правилна. През 1941/42 г. отрядите граничари от Централна Азия заминават на запад, където водят ожесточени битки с Вермахта. В някои заставки остават 7-10 военни, ролята на телефонисти, готвачи, санитари се изпълнява от съпругите на граничарите.

През октомври 1941 г. съветският посланик в Афганистан К. Михайлов казва на афганистанския премиер Хашим Хан, че "престъпните действия на германско-италианските агенти не срещат адекватен отпор и не се предприемат превантивни мерки от афганистанското правителство". Под прикритието на цивилни специалисти в Афганистан от Германия идват специалисти от съвсем различен вид - радиооператори, диверсанти, криптографи. В Афганистан те са в привилегировано положение. Разрешено им е да носят оръжие, да общуват свободно с местното население. За граждани на други държави това е забранено.

Михайлов иска всички граждани на Германия и Италия, които нямат дипломатически статут, да напуснат Афганистан. По-рано британският посланик прави същото искане. Хашим Хан отказва.

Лондон и Москва засилват натиска върху Кабул и постигат исканията си. Германците като противодействие увеличават персонала на своите дипломатически мисии, като ги пълнят с разузнавачи и хора от Гестапо в цивилни дрехи, но след щедрите подкупи, които британците раздават на афганистански политици, парламентът се съгласява да ги изгони. В отговор Абверът започва да вербува германските евреи в Афганистан, които не подлежат на експулсиране от страната, обещавайки да спасят живота на нещастните им роднини в Германия.

От показанията на германския посланик в Афганистан Ханс Пилгер в затвора Бутирка, където той се озовава през 1945 г., следва, че Хашим Хан съчувства на фюрера и споделя стратегически важна информация с Пилгер. През 1942 г. вицепремиерът Найм Хан уверява Пилгер в готовността на афганистанската армия да нанесе удар върху съветския тил.

Германците променят тактиката, опитвайки се да провокират антисъветски въстания в Централна Азия чрез агентите си башмаци. Броят на сблъсъците между съветските граничари и бандите башмаци, проникнали на съветска територия, рязко се увеличава. Жертви на бандитите са партийните и държавни служители, фермери. Башмаците отвличат добитък и хора на територията на Афганистан, устройват засади на граничарите, стрелят по превозните средства на командирите, а понякога атакуват офицерите директно в кафенетата.

През септември 1941 г. край граничния Мургаб е неутрализирана банда от 68 души. През октомври в участъка Сосик-Кул по време на проточило се няколко дни преследване на друга банда са убити осем граничари и 64 башмаци. През септември 1942 г. в района на Ош на Киргизстан е ликвидирана банда от 64 души, а нейният лидер е жител на Афганистан. През 1942 г. четирима немски шпиони са задържани на граничен пункт Пржевалски. През 1942/43 г. в района на граничната застава Алай-Гюлчинск са задържани 507 нарушители, а три банди са ликвидирани.

От 1941 до 1945 г. около 400 шпиони от японското, немското и афганистанското разузнаване са задържани на таджикския участък на съветско-афганистанската граница. Четиридесет германски агенти са идентифицирани в тила на Таджикистан. В течение на военните години край Памирската гранична застава се водят над седемдесет сблъсъци.

През пролетта на 1943 г. германците планират да хвърлят в долината на Фергана голямата банда на Шир Мохамед-бек. Нейната задача е да организира антисъветски бунт и мащабни саботажи - подпалване на хранилища и магазини, взривяване на мостове, пътища и комуникационни линии, превземане на правителствени агенции, нападение на военни съоръжения и подготовка на площадки за военновъздушни десанти, които ще пристигнат от Афганистан, ако събитията бъдат успешни.

Въпреки това, през март 1943 г. афганистанските власти, след като научават, не без съдействието на съветската дипломация, за разгрома на Вермахта край Сталинград и считайки, че е по-добре да не утежняват отношенията със СССР и страните от антихитлеристката коалиция, извършват масови арести на башмаци. Операцията на Шир Мохамед-бек пропадна. Нацистите решават да извършат преврат в Кабул, но планът е осуетен от съвместните усилия на съветското, британското и афганистанското разузнаване. Афганистанските власти най-накрая разбират, че няма да има бърза победа за Германия във войната.

Великата отечествена война приключва на 9 май 1945 г., но демобилизацията на граничната охрана в Централна Азия започва едва в края на 40-те години. През 70-те години им е обявен статутът им на участници във Великата Отечествена война в знак на признание за техния военен подвиг.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели