/Поглед.инфо/ За ролята на Полша и страните от Запада в разпалването на Втората световна война.

На неформалната среща на високо равнище на държавните ръководители от ОНД Владимир Путин изнесе реч за ролята на Полша и западните страни в разгръщането на Втората световна война.

Тази реч предизвика ефекта на експлодираща бомба. Полското външно министерство веднага побърза да обвини руския президент в отказ от стратегическата линия на Горбачов и Елцин, които „въпреки всички трудности, се стремяха към истината и помирението в руско-полските отношения“. Президентът на Литва Гитанас Науседа гневно уличи Русия за пренаписване на историята и опит за забрава на „катастрофалното въздействие на тайните протоколи от Пакта Молотов-Рибентроп върху болезнената история на Европа“. Следвайки ги, както обикновено, цялата руска „прогресивна общественост“ изпадна в истерия. Най-точната оценка на реакцията на думите на Путин даде научният директор на Руското военно-историческо общество (РВИО) Михаил Мягков: "Реакцията на хлебарки към човека с отровата, идващ в кухнята, където те са били хранени с всякакви фалшификации." Право в целта. Остава обаче един въпрос, който не може да не бъде зададен: каква е причината за такова кипене на страстите около събитията отпреди 80 години?

Парламентът на ЕС, забравяйки за Брекзит, мигрантите и другите изключително остри проблеми, прие специална резолюция на 19 септември, в която Съветският съюз получи еднаква отговорност с Третия райх за избухването на Втората световна война: „Най-разрушителната война в историята на Европа беше стартирана като пряк резултат от прословутия нацистко-съветски пакт за ненападение от 23 август 1939 г., известен още като пакт Молотов-Рибентроп, и неговите тайни протоколи, според които два тоталитарни режима се стремят към световно господство, разделило Европа на две зони на влияние. " Два месеца по-късно, в отговор на тази резолюция, руският президент не само изнесе лекция за историята на Втората световна война, но и организира за своите колеги от редица бивши съветски републики изложба на по-рано засекретени документи, които хвърлят светлина върху тайните на западната дипломация (на първо място, тази на Полша) в период 1938-1939 година. На пръв поглед - сюрреализъм. Може би Европа и Русия са обхванати от неизвестна епидемия, която заразява политиците с неудържима страст към историческите изследвания и изключително към историята на Втората световна война?

За съжаление всичко е много по-прозаично и опасно. Руският външен министър Сергей Лавров, изказвайки се в Съвета на федерацията, ясно формулира същността на случващото се: имаме работа с „истинска историческа агресия срещу нашата страна“. „Разглежда се същността на понятието „равенство на тоталитаризма“. Целта му е не само да намали приноса на СССР, но и да лиши ретроспективно страната ни от ролята на гарант на следвоенния световен ред и след това да са маркира като „ревизионистка сила“, която заплашва благосъстоянието на така наречения свободен свят ", - заяви ръководителят на руската дипломация. И в думите му няма преувеличение. Целта на концепцията за Втората световна война упорито наложена от Запада, основана на приравняването на нацизма и „сталинизма“, не е истината за събитията от 1939-1945 г. и дори не очернянето на Съветския съюз, колкото и да е мразен от западните елити . Целта не е миналото, а настоящето и бъдещето. Зад ревизията на историята стои чисто прагматична цел - да се предотврати това Русия, която Западът в резултат на Студената война прати на скрап, да се върне към категорията на великите сили.

Статутът на съвременна Русия на световната сцена все пак се определя не само от ядрените оръжия, наследени от Съветския съюз, и още повече, не от нивото на икономиката. Статутът на Русия се дължи на факта, че тя е наследник на СССР, държавата победител, един от основателите и стълбовете на следвоенния световен ред, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето.

Прехвърлянето на страната ни наравно с престъпния Трети райх, представянето на СССР като държава-агресор - победена не през 1945 г., а през 1991 г. - ще позволи на Запада да повдигне въпроса за преразглеждане на мястото на Русия в съвременния свят, включително правото на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Съответно ще изискват от Русия „десталинизация“, репарации и изпълнение на други ултиматуми. Резолюцията на Европейския парламент не само обяви съветския тоталитаризъм за еднакво отговорен с германския тоталитаризъм за световното клане, но също така изисква държавите от ЕС да проведат „правно разследване на престъпленията на сталинизма“, с други думи “Нюрнберг-2”.

В съответствие със същата резолюция от следващата 2020 г. е въведен Международният ден на героите на борбата срещу тоталитаризма. По „съвпадение” и единствено поради неадекватността на общинските власти в Прага се планира откриването на паметник на власовците в чешката столица. И в никакъв случай не трябва да се утешаваме с аргумента, че резолюцията на Европейския парламент е работа на източноевропейските страни-лимитрофи, обсебени от русофобия. Не, тази резолюция е приета с гласоветете на представителите на партиите, които управляват както в Германия, така и във Франция.

Следователно „лекцията“ на Путин пред лидерите на държавите от ОНД е най-доброто доказателство за сериозността на „историческото“ предизвикателство към жизненоважните интереси на Русия и легитимността на термина „историческа агресия“, въведен от Сергей Лавров.

Превод: В.Сергеев