/Поглед.инфо/ Решението на турските власти относно ислямизацията на църквата "Света София" в Истанбул, която става музей в средата на 30-те години на миналия век, предизвика широк резонанс в Турция и в чужбина.

Относно религиозно-историческото значение на промяната на статута на музея на джамия трябва да се отбележи, че последното християнско богослужение в „Света София” е извършено от православните гърци в нощта на 29 май 1453 г. На другия ден Константинопол е превзет от османските турци. Същата година православната църква е преобразувана в джамия. През 1935 г. Ататюрк, провеждащ политика на отделяне на религията от държавата, подписва указ за създаването на музея "Света София". И на 10 юли 2020 г. турският президент Ердоган направи обратния ход - той подписа указ за премахване на музейния статус на бившата катедрала и превръщането на музея в джамия.

Във връзка с поредната промяна в статута на изключителния културно-исторически паметник има смисъл да се гледа на това събитие не само в религиозно-историческия аспект, но и в светлината на настоящата социална ситуация в Турция.

Според официалната статистика, към 31 март 2020 г. националният дълг на Турция е 431 милиарда долара. Нито 12-те милиарда, получени от контрабанда с режима на Фаиз Сарадж в Триполи, нито финансовото сътрудничество с Катар могат да облекчат тази огромна тежест за турската икономика. Става все по-трудно да се контролира инфлацията на турската лира. Коронавирусната епидемия само изостря социално-икономическата криза. Увеличението на цените на хранителните продукти и на почти всички видове стоки в Турция е такова, че предизвиква загриженост и сред властите, и сред широките обществени кръгове.

В Турция няма опозиция, способна да консолидира недоволните. В допълнение проведената от президента след неуспешния опит за преврат през 2016 г. чистка на военно-полицейския апарат, държавните служби, университетите, а също така постоянната борба с инакомислещите, сведоха до минимум вероятността да се повтори опитът за преврат.

Не можем да не отбележим промените в социално-културния характер, настъпващи в турското общество. В страната вече повече от десетилетие се гради посткемалистки идеологически проект, целящ да възпита поколение, което се възприема като „внуци на османците“. Възгледите на турските власти за предпочитания морален и идеологически климат в обществото произхождат от факта, че това трябва да е синтез на тюркизма (турския национализъм) и ислямизма. Освен това кемалистите, последователите на създателя на турската държава Мустафа Кемал Ататюрк, доста спокойно гледат на процеса на промените в страната, а кандидатът за президент на Турция от Кемалистите, събрал над 15 милиона гласа (30%) на предишните избори, заяви, че с радост би се съгласил да извърши намаз в “Света София”, ако го поканят.

Кемалистите в Турция, тоест привържениците на светския начин на живот, имат свои културни и ежедневни черти. Те се придържат към по-свободен стил на поведение, не се ограничават в употребата на алкохол (особено традиционната ракия или анасонлийка). В Измир, например, или в истанбулския квартал Кадъкьой, където концентрацията на кемалистите е доста висока, те имат забележимо политическо и културно влияние. Въпреки това, дори като се вземе предвид, че натискът върху привържениците на светския начин на живот нараства, те не се противопоставят открито на управляващия режим. Националистическият фон е даденост на съвременна Турция. И ако в дадена страна се наблюдават политически конфронтации, то по правило между различните видове национализъм. В такъв обществен климат най-трудната ситуация е за религиозните и националните малцинства.

Датата 24 юли, избрана за начало на молитвите в бившата “Света София”, е още една препратка към историческата символика: на този ден през 1923 г. е подписан Лозанският договор, установяващ новите граници за Турция, която губи Първата световна война и легализира официално краха на Османската държава империя. Подобна връзка може да се разглежда като индикация, че принципът „Турция - за турците“, ако ще се трансформира, ще бъде единствен в „Турция - за турците-сунити“.

Можем да кажем, че утвърдената държавна идеология, ако считаме неоосоманизма за такава, се е оправдала. Поне в краткосрочен план. Остава обаче въпросът: докога една отслабваща икономика ще може да устои на усилията, предприети от Анкара за увеличаване на политическото влияние на Турция в страни, които преди това са били част от Османската империя? И какво ще се случи, когато противоречията между политиката и икономиката в Турция достигнат критична точка? Каква ще бъде социално-политическата ситуация? Ако турският лидер все пак успее да превърне Турция във втора версия на Османската империя, тогава, изглежда, че няма да се избегнат големите геополитически катаклизми.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели