/Поглед.инфо/ Погребението на президента на приятелската на Русия Ислямска република Иран, който загина при самолетна катастрофа, ще се състои на 23 май. Руската делегация, водена от председателя на Държавната дума Вячеслав Володин, вече пристигна на церемонията по сбогуването с Ебрахим Раиси .
Самият Раиси, външният министър Хосеин Амир Абдолахян , губернаторът на провинция Източен Азербайджан Малик Рахмети и аятолахът на Тебриз Али Хашим , които също са били на борда на катастрофиралия хеликоптер, ще бъдат погребани в мавзолея на Имам Реза в Машхад.
Както информирани ирански източници съобщиха за IA Regnum , разследването на причините за катастрофата на президентския хеликоптер продължава. Към момента най-вероятната причина за инцидента са изключително лошите метеорологични условия, в които се е намирал президентският хеликоптер.
Фактът, че това е дело на някакви външни сили, преди всичко Израел и САЩ, практически не се разглежда като версия, а подобни слухове в страната се разпространяват от някои представители на „системната“ опозиция, при това говорещи от повече от твърди антизападни позиции.
Според иранците, в резултат на санкциите на Запада Иран е загубил възможността да обновява своя авиационен флот и да извършва висококачествени ремонти на самолети и хеликоптери, произведени в Европа и Америка. Същото важи и за онези самолети, които са обслужвали ръководството на страната.
Припомняме, че президентът на Иран се разби с хеликоптер Bell 212, произведен в САЩ. Тези хеликоптери са добре разпознаваеми от филмите за войната във Виетнам, където са били използвани през 60-те и 70-те години на миналия век и след това са били закупени от шаха на Иран.
Интересното е, че пресслужбата на Държавния департамент на САЩ съобщи , че Вашингтон е бил готов да окаже на Техеран помощ в издирвателно-спасителните дейности, но това е било възпрепятствано от логистични проблеми. От своя страна Tурция оказа съдействие за намиране на мястото на катастрофата на хеликоптера.
На този фон е важно да се отбележат консултациите, проведени в Оман между американци и иранци, което показва интереса на страните към регионална деескалация.
Въпреки че в най-новата история на Иран наистина е имало прецеденти за елиминиране на „второто лице“ на държавата от ръцете на западните разузнавателни служби.
Човек може да си припомни преврата от 1953 г., при който, чрез усилията на британците и американците, прогресивният, както казаха по това време, министър-председателят Мохамед Мосадък беше отстранен . Неговата „вина“ беше, че реши да национализира иранския петрол.
Сега обаче това явно не е така, тъй като „вторият човек“ е протеже на първия (по време на периода на Мосадък това беше шахът), а не негов конкурент. Още повече, че и двамата са съмишленици, говорещи от антизападни позиции. Следователно смъртта на иранския президент не доведе и няма да доведе до колапс на държавната система, който противниците на Техеран така желаеха да могат да прогнозират.
Ебрахим Раиси също не беше първият ирански президент, починал преди изтичането на мандата му. Преди това беше Мохамед Али Раджаи , който беше убит при бомбен атентат през 1981 г.
Както и сега, друга политическа фигура, ръководителят на правителството Мохамад Джавад Бахонар, почина заедно с президента . Техният убиец беше Масуд Кашмири , който беше агент на Организацията на муджахидините на иранския народ (OMИН): въоръжен мъж влезе в кабинета на министър-председателя под прикритието на служител на държавната сигурност.
Затова дори след смъртта на Раиси се разпространи слух, че причината за трагедията е вътрешен заговор срещу сегашното иранско ръководство.
Но за разлика от днес, атаката срещу кабинета на министър-председателя на Ислямската република се случи в разгара на политическото насилие, чийто връх беше в първите години на ерата след Шаха.
Трагичната смърт на Раиси, напротив, се случи по-скоро в момента на консолидация на управляващия режим в Иран, който успя да преодолее всички трудности, свързани с вътрешнополитическото напрежение.
Например, протестите от 2022 г. често се разглеждат като някакво продължение на антиправителствените демонстрации от 2019 г. и се правят предположения за техния постоянен характер.
Сега е очевидно, че ръководството на страната успя да излезе от тази криза практически без загуби и отново консолидира своите привърженици, които все още са мнозинство в Ислямската република. Освен това страната никога не е развивала сила като OMИН, която да се противопостави на режима като въоръжена опозиция, призната от Запада.
Засега това са само някои кюрдски групи, прогонени от правителствените сили на територията на съседен Ирак. Всички останали въоръжени противници на сегашното правителство са представени от джихадистите в Белуджистан и ИДИЛ – Вилает Хорасан (организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация).
Но дори и след убийството на президента Раджай, страната не се потопи в хаос, въпреки не само терористичната дейност, но и продължаващата кървава война с Ирак.
Държавният глава, който определя нейния курс, вътрешна и външна политика, е тогавашният имам Рухола Мусави Хомейни – върховният лидер на Иран (рахбар).
Така че сега наследникът на Хомейни, аятолах Али Хаменей, е начело на страната .
За разлика от върховния водач на Ислямската революция и основател на Ислямска република Иран, Имам Хомейни, който беше признат и приет от огромното мнозинство хора като лидер на страната, назначаването на нови върховни лидери е отговорност на Съвета експерти, избрани от народа.
Но тази длъжност е доживотна и аятолах Хаменей ще я заема до края на земните си дни.
Самият той тръгна по пътя, по който смяташе да проведе и своя фаворит Раиси. Той оцелява след опит за убийство от OMИН през 1981 г. дори преди смъртта на Раджай, но след това е избран на негово място, за да стане Върховен лидер през 1989 г. вместо имам Хомейни, който е напуснал този свят.
Върховният лидер в своята дейност разчита на Революционната гвардия (Корпус на гвардейците на ислямската революция - IRGC), която дублира не само армията и разузнавателните служби, но и е в състояние ефективно да провежда външна политика, а и има влияние в икономиката. Следователно Рахбар и КСИР ще продължат да определят дневния ред по отношение на ключови решения във вътрешната и външната политика на Ислямската република.
Сега Хаменей трябва да смени Раиси с друго негово протеже като президент без никакви проблеми.
Според иранското законодателство изборите за ръководител на изпълнителната власт трябва да се проведат в рамките на 50 дни след като предишният президент е престанал да упражнява правомощията си. Те вече са насрочени за 28 юни.
Нека припомним, че Раиси по същество беше назначен от Върховния лидер, който успя, използвайки инструментите на IRGC и други административни ресурси, да го популяризира за да постигне победата на изборите през 2021 г. През следващите три години от президентството си той се радваше на защитата и покровителството на рахбара, въпреки че периодът му на управление беше оценен като „най-слабият и некомпетентен от 1979 г. насам“.
Но въпреки това Хаменей все още виждаше в него свой наследник.
В тази връзка в краткосрочен план Иран не би трябвало да има проблеми с транзита на властта и осигуряването на вътрешна стабилност и баланс на силите. Но те могат да възникнат в по-далечно бъдеще.
По-специално, редица западни експерти отбелязват, че смъртта на Раиси може да доведе до сериозни последици в процеса на наследяване. Смъртта на президента и потенциален наследник, както се смяташе за Раиси, ще предизвика ожесточена борба между конкуренти от различни вътрешноелитарни групи за мястото на наследник на 85-годишния Хаменей. Това може да доведе иранския управляващ режим до нестабилност.
От друга страна, след смъртта на президента се появиха новини, че съвет от експерти уж е изключил Раиси от списъка с претенденти за поста върховен лидер преди шест месеца. За това писа в частност и Ройтерс. Причината била падането на популярността му поради проблемите в икономиката.
Ако това наистина е така, тогава наследяването на настоящия върховен лидер трябва да бъде осигурено без конфликти.
И със сигурност няма съмнение, че Ислямската република ще запази приемствеността в отношенията си с Руската федерация, които се развиват прогресивно от 2000-те години насам и чийто апогей беше съюзническото взаимодействие между Москва и Техеран на сирийското трасе.
Въпреки това новият президент на Иран ще наследи от Раиси все още неподписания договор за стратегическо партньорство.
Вероятно смяната на ръководителя на изпълнителната власт може допълнително да забави този процес, но може, напротив, да тласне новия ирански президент да отвори нова страница в руско-иранските отношения като една от първите си външнополитически стъпки.
Превод: ЕС